Решение № 5795 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Сънсет – Н“ ЕООД – гр. Асеновград, Пловдивска област, чрез адв. Д. Христова срещу решение № 1252/03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1023/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р – 16001623006643 – 091 - 001/28.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 68/07.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за ревизирания период 01.01.2021 г. до 30.09.2023 г. в размер на 320 лв. и лихви – 73 лв. от непризнато право на данъчен кредит и начислен ДДС в размер на 343 223,99 лв. и лихви – 63 869,02 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки към Гърция и за корпоративен данък в размер на 1 017,03 лв. и лихви – 295,69 лв. за 2021 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основание по чл. 209, т.3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства в тяхната съвкупност и в нарушение на чл. 235, т.2 ГПК не е обсъдил конкретно: международните товарителници (ЧМР), справката за задгранични пътувания на МПС – собственост на дружеството, като са игнорирани данните, без съдът да обясни защо не ги кредитира, въпреки тяхната пряка относимост към доказването на трансграничното движение на стоките, извлечението от движение по банкови сметки, удостоверяващи реалното плащане по процесните фактури и фактурите, издадени на гръцките контрагенти „TCH M.I.K.E.“ и „Глобал ПВЗ M.I.K.E“, които не са анализирани от съда. Сочи се в касационната жалба, че неизпълнението на посоченото задължение представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на решението. За нарушението на материалния закон относно вътреобщностните доставки (ВОД) за Гърция според касатора съдът е нарушил чл. 45 ППЗДДС и чл. 53, ал.1 ЗДДС, като е потвърдил незаконосъобразното начисляване на ДДС върху доставки, за които жалбоподателят е предоставил достатъчни доказателства за вътреобщностен характер. За липсата на отговор по административния обмен касаторът счита, че не е доказателство за липса на ВОД и се позовава на Регламент (ЕС) № 904/2010 и решение по дело С – 273/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС), според които данъчните органи не могат да откажат нулевата ставка единствено въз основа на поведението на получателя или на липсата на отговор от друга данъчна администрация, ако доставчикът е действал добросъвестно. Сочи се и че дерегистрацията на гръцкия контрагент от VIES - системата от 20.11.2023 г. е настъпила след процесните доставки, както и е с бъдещ ефект и не може да се противопоставя на доставки, извършени преди тази дата. Касаторът се позовава на принципа на правна сигурност и добросъвестността на доставчика, които изключват прилагане на санкции с обратна сила – дело С – 414/10 на СЕС. За данните от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в касационната жалба се изтъква, че неправилно данните от нея изключват осъществяването на доставките, а това, че конкретното транспортно средство на дружеството не е преминало границата не изключва транспортирането на стоки от наети превозвачи „Сенатор Транс“ ЕООД и „Алекс Спедишънс“ ЕООД, каквито са представените спедиторски документи. По твърдяното нарушение на материалния закон относно непризнати разходи по ЗКПО, в касационната жалба са изложени оплаквания, че са представени фактури, издадени от чуждестранен контрагент и доказателства за извършено плащане. Според касационния жалбоподател наличието на редовни първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството и чл. 10, ал.1 ЗКПО, е изпълнено. За поисканите от съда допълнителни задания, договори и кореспонденция, се твърди в касационната жалба, че са без правно основание за такова завишено доказателствено изискване за редовна фактура. За разходите за 2022 г. се твърди от касатора, че фактурата от „Сенатор Транс“ ЕООД е придружена от ЧМР и платежни документи. Относно констатираните несъответствия се твърди, че датите на превозите следва да бъдат преценени в контекста, при който е напълно възможно различни превозвачи да са обслужвали различни отсечки на маршрутна схема, като съдът направил произволен извод за липса на реална доставка без надлежен анализ. За съществено процесуално нарушение се сочи от касационния жалбоподател, че пред първоинстанционния съд е навел довод за невръчване на заповедите за изменение на обхвата на ревизията в нарушение на чл. 113, ал.1 и 2 ДОПК, като съдът не е отговорил изрично на този довод. Според касатора това също представлява съществено процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното с касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на РА, а алтернативно се иска делото да бъде върнато на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания относно доказателствената тежест и изискванията за документална обоснованост, както и по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. По делото е депозирана на 27.04.2026 г. молба от „Сънсет – Н“ ЕООД, подадена от адв. Д. Христова, с която се поддържа касационната жалба с всички искания в нея. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП в депозирани писмени бележки на 15.04.2026 г. от юриск. П. Бонева, я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за внесена държавна такса за касационното обжалване. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател и същото да бъде намалено под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., а алтернативно се иска приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК във връзка с представените в съдебно заседание доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на „Сънсет – Н“ ЕООД срещу посочения по – горе РА, с който са установени задължения за ДДС в размер на 320 лв. и лихви – 73 лв. от непризнато право на данъчен кредит за данъчен период на месец септември 2022 г. и на месеците май, юни и август 2023 г.и начислен ДДС в размер на 343 223,99 лв. и лихви – 63 869,02 лв. за данъчни периоди на месеците май, юни и август 2023 г., както и за корпоративен данък в размер на 1 017,03 лв. и лихви – 295,69 лв. за 2021 г., първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от материално компетентни органи в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 ДОПК, завършило с издаване на РА, който е материално законосъобразен за установените задължения за данъци. В частта по ЗКПО съдът е приел, че за ревизирания период 01.01.2021 г. – 31.12.2022 г. дружеството е отчело разходи за външни услуги, които не отговарят на законовите изисквания за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10, ал.1 ЗКПО. За начисления корпоративен данък за посочения ревизиран период съдът е приел, че е доказано, че дружеството е осчетоводило разходи за външни услуги в размер на 10 170,32 лв. за фактурирани от чужд контрагент стоки, за които е извършено плащане. Съдът е посочил, че нито в ревизионното производство, нито пред съда са ангажирани доказателства, от които да се установи реалното предоставяне на услугите – липсват данни относно предмета им, обема, начина на формиране на цената и връзката им с осъществяваната от дружеството стопанска дейност. В съдебното решение е акцентирано, че не са представени договори, задания, кореспонденция или други документи, които да удостоверяват действителното извършване на услугите, поради което е подкрепен изводът на приходните органи, че е налице нарушение на принципа на документална обоснованост. Само наличието на фактура и извършено плащане според съда не е достатъчно основание за признаване на разхода за данъчни цели, когато липсват доказателства за реалност на стопанската операция. В този смисъл съдът е приел за законосъобразно констатациите на приходните органи за наличие на предпоставката по чл. 26, т. 2 ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат за 2021 г. с посочената сума. За отчетната 2022 г. съдът е установил, че правилно приходните органи при наличие на основание по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал.1 ЗКПО за определили за внасяне на корпоративен данък върху данъчна основа от 1 600 лв., тъй като не е доказано транспортиране на стоки от „Сенатор Транс“ ЕООД. Съдът е приел от доказателствата в административната преписка, че органите по приходите са извършили обстойна и задълбочена проверка на задълженията на „Сънсет – Н“ ЕООД за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., тъй като е извършена съпоставка на декларираните ВОД с информация, получена по линия на административното сътрудничество с компетентните органи на Република Гърция и Нидерландия съгласно Регламент (ЕС) № 904/2010. Прието е в съдебното решение, че правилно ревизиращият екип е приел, че по фактурите, издадени от „TCH M.I.K.E.“ и „Глобал ПВЗ M.I.K.E“ ревизираното дружество не е доказало извършване на ВОД към Гърция, поради което тези доставки са облагаеми с ДДС по смисъла на чл. 12 ЗДДС на територията на страната и на основание чл. 86, ал.1 и 2 във връзка с 12, ал. 1, чл. 6, ал.1 и чл. 25 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 343 223,99 лв. В обжалваното решение са изложени мотиви, че органите по приходите са извършили детайлна съпоставка между представените транспортни документи, фактурите, платежните нареждания и информацията, получена чрез административния обмен, като са установени несъответствия и липса на непротиворечиво потвърждение за реализацията на стоките. При насрещните проверки според решаващия съд, контрагентите не са потвърждавали извършването на доставките към тях в Гърция и няма информация за наличието на. осъществен оборот за посочените периоди. По фактурите от „TCH M.I.K.E.“ и „Глобал ПВЗ M.I.K.E“ за месец юни 2023 г. за електронни цигари на обща стойност 488 732,58 лв. (249 885 евро) е изложено от съда, че не са представени безспорни и непротиворечиви доказателства за извършения ВОД към Гърция. В тази връзка съдържанието на документите за произход на стоките по товарителници от Нидерландия към Гърция, съдът е преценил, че показват противоречиви обстоятелства за реалното движение на стоките, като част от превозите не били потвърдени от транспортните фирми от „Сенатор Транс“ ЕООД и „Алекс Спедишънс“ ЕООД, а от представените ЧМР не ставало ясно дали транспортът е бил за сметка на получателя на ВОД или за сметка на доставчика по вноса от Нидерландия (неправилно посочен от съда внос, вместо вътреобщностно придобиване). Направен е извод от съда, че не е доказана реалността на ВОД и законосъобразно приходните органи са начислили ДДС. За данъчен период за месец май 2023 г. съдът също е подкрепил констатациите на РА относно фактурите, издадени от „TCH M.I.K.E.“ за електронни цигари на стойност 1 008 885,56 лв. (515 835 евро), че не са представени безспорни и непротиворечиви доказателства за извършен ВОД към Гърция. С предходните мотиви относно документите за произход и транспортните документи, съдът е приел, че не се доказва реалното движение на стоките, доколкото наличните потвърждения от трети лица удостоверяват превоз от Нидерландия до територията на Република България, без да е установен последващ транспорт към Гърция, извършен за сметка на получателя по ВОД. За представените ЧМР и фактури съдът е приел, че не може да се направи извод, дали превозът на стоките за сметка на „TCH M.I.K.E.“, или за сметка на доставчика „Сънсет – Н“ ЕООД при внос от Нидерландия (неправилно посочен от съда внос, вместо вътреобщностно придобиване). При така установеното съдът е счел, че не е доказано прилагането на нулевата ставка по чл. 53, ал.1 ЗДДС, а доставките се третират като облагаеми на територията на страната с начислен ДДС върху стойността на фактурите на основание чл. 86 ЗДДС. За установеното от приходните органи несъответствие между фактурите, транспортните документи и реално извършените превози потвърждават според съда липсата на ВОД за месец; май 2023 г., което е довело до начисляване на ДДС. По фактурата, издадена на „Глобал ПВЗ M.I.К.Е.“ за месец август 2023 г. за електронни цигари на стойност 124 076,29 лв. според съда не са представени безспорни доказателства за извършен ВОД към Гърция. За документите за произход на стоката съдът е приел, че показват, че част от превозите са извършени от Нидерландия до България, реалният транспорт до Гърция не е потвърден за осъществен за сметка на получателя по ВОД. За представените ЧМР е прието в обжалваното решение, че не става ясно превозът за сметка на кой е осъществен – за „Глобал ПВЗ М.I.КЕ.“ или за сметка на „Сънсет – Н“ ЕООД. Относно отказания данъчен кредит в размер на 320 лв. по фактура № 0000003748/30.12.2022 г. за транспортни услуги, фактурирани от „Сенатор Транс“ ЕООД първостепенният съд е приел, че липсва документ, който да обоснове извършената счетоводна операция. Посочва се, че възникването и упражняването на правото на данъчен кредит е обвързано с наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, а не само с издаването на фактури и плащането по тях. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че с невръчване на заповедта за изменение на ЗВР е допуснато нарушение на чл. 113, ал.1 и 2 ДОПК и съдът не го е обсъдил. Видно от доказателствата по делото ЗИЗВР № Р - 16001623006643 – 020 – 003/26.03.2024 г. е връчена електронно на „Сънсет – Н“ ЕООД и това изрично е отразено в самата заповед, както и е налице изрично удостоверение, находящо се на лист 240 от първоинстанционното дело, от което е видно, че наистина тази заповед е връчена електронно на 04.04.2024 г. Относно непризнаването за извършени ВОД, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС, респ. чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (Директива за ДДС) това е тази доставка, при която е установено, че фактурираните стоки към получател, който се намира в друга държава – членка, същите са превозени до нея, съответно са получени от получателя, за който тези стоки са предназначени. В процесния случай няма спор между страните по делото, че за ревизираните данъчни периоди на месеците септември 2022 г., май, юни и август 2023 г. са издадени фактури към гръцки съконтрагенти „TCH M.I.K.E.“, „Глобал ПВЗ M.I.K.E“ и „Е.Н. Т.“. Установено е и в хода на ревизията, че процесните електронни цигари (вейпове) са с произход от Китай, като първоначално са пристигнали в Нидерландия, след което „Сънсет – Н“ ЕООД е издал фактури за ВОД към Гърция. Няма спор, че касационният жалбоподател не е отчел в счетоводните си регистри вътреобщностно придобиване (ВОП) от Нидерландия. Твърденията му са недоказани, че поради липса на склад в България той веднага е транспортирал стоките за Гърция със собствен бус. В обясненията си пред приходните органи касаторът е твърдял, че в случаите, когато количествата са по – големи е търсил превозвачи, при което се прави групаж, което също е останало недоказано. От доказателствата по делото, а и приходните органи не оспорват, че стоките са пристигнали от Нидерландия в България. В същото време в РА е констатирано, че гръцките контрагенти на ревизираното дружество не са начислили ДДС върху доставките от „Сънсет – Н“ ЕООД, нито има данни стоките да са получени от тях. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) категорично приема по дело С – 409/04, че „…обстоятелството, че получателят на доставката е представил пред данъчните органи на държавата-членка по местоназначението декларация относно вътреобщностното придобиване като разглежданата в главното производство, може да представлява допълнително доказателство, целящо да установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата-членка на доставката, но не представлява решаващо доказателство с оглед на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка“. В случая е установено, че ревизираното лице не е отчело ВОП от Нидерландия в счетоводството си, поради което е налице недоказване по категоричен начин на тази доставка. Няма данни стоките да са били разтоварени на територията на страната предвид наличните ЧМР от Нидерландия. В същото време по делото са налице ЧМР от 29.12.2022 г. за ВОД за Гърция на общо количество електронни цигари 2 228 кг., в която са попълнени клетки 22 за доставчика „Сънсет – Н“ ЕООД, 23 – за превозвач „“Сънсет – Н“ ЕООД и 24 за получател – „TCH- M.I.K.E“, като в тези клетки са налице подписи и печати на посочените дружества, но в сравнение с данните от фактурите не се установява реалност на процесните ВОД предвид наличието на разлики, които не позволяват категорично становище за извършване на доставките. В съдебната практика на Върховния административен съд категорично се приема, че липсата на имената на лицата, попълнили клетки 22, 23 и 24 в ЧМР не означава автоматично, че не е налице ВОД. Например, представено е и ЧМР от 09.04.2023 г. отново с изпращач касационния жалбоподател, превозвач „Ege Frigo Global Loguistik“ и получател отново „TCH- M.I.K.E“ за 756 бокса електронни цигари – 12 850 кг. както и ЧМР от 22.05.2023 г. със същите доставчик, превозвач и получател за 356 бокса електронни цигари за 6 249 кг. Приложената към това ЧМР инвойс фактура е за 71 200 кг. електронни цигари, което не кореспондира с ЧМР от същата дата. Непотвърждаването от гръцките получатели за пристигане, съотв. получаване на изпратените от „Сънсет – Н“ ЕООД електронни цигари, не установява осъществяването на реални ВОД. Освен това между ЧМР и инвойсите за стоките има различия като количество и стойност, което също сочи на липса на категоричност за ВОД към Гърция предвид наличните документи, които не установяват наличието на реални доставки по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС и чл. 138 от Директивата за ДДС. Същото се отнася и до ВОД на същите стоки и към „Ефтимиадис Николаос Томас“. Липсват и потвърждения от гръцките получатели по смисъла, вложен в чл. 45, т. 2, б. „а“, предложение второ ППЗДДС, което допълнително доказва констатираното от ревизиращите органи, а впоследствие и от първостепенния съд, че правилно процесните стоки са обложени с ДДС на територията на Република България на основание чл. 86 ЗДДС, поради което обосновано е прието в обжалваното решение, че касаторът неправилно е приложил нулевата ставка по чл. 53, ал.1 ЗДДС. Не е установено наличие на ВОД и към гръцкия получател „Глобал ПВЗ M.I.K.E“ по фактура, издадена от касатора за данъчен период на месец август 2023 г. Наличието на ЧМР и фактури, както и несъответствията между тях относно количество и обща стойност на стоките и липсата на сигурни данни за преминаването на същите стоки от територията на България на територията на другата държава – членка на ЕС – Гърция правилно са обусловили първостепенният съд да приеме, че липсват безспорни доказателства, които да установяват реалното осъществяване на спорните ВОД за Гърция. Твърдението на касационния жалбоподател, че относно транспортирането на стоките са налице достатъчно доказателства не се подкрепят от данните по делото. Няма и безспорни доказателства къде са разтоварени стоките след пристигането им от Нидерландия и откъде са натоварени същите стоки в България, т.е. откъде е започнало транспортирането им към Гърция. В тази връзка са налице разнопосочни твърдения от ревизираното лице - от с. Труд Пловдивска област или от гр. Асеновград при положение, че дружеството не е заявило наличие на складови площи в България. Първоначално пред приходните органи „Сънсет – Н“ ЕООД е заявил, че процесните цигари за Гърция са превозени със собствен на дружеството бус, но видно от справката на Агенция „Пътна инфраструктура“ не се установява на посочените дати да е преминавал през границата за Гърция такъв бус. Наистина проверките на посочената Агенция, считано от 01.01.2007 г. са избирателни, което означава, че не всяко преминало през границата превозно средство подлежи на проверка, но от друга страна, като се има предвид, че са налице несъответствия между ЧМР и инвойс – фактурите за Гърция, както и от дадените в хода на ревизията обяснения от управителя на ревизираното дружество, тези доказателства не обуславят наличието на ВОД. Това е така, тъй като в становището на касатора от една страна се твърди, че транспортирането на стоките към Гърция е извършен със собствен на дружеството бус, а от друга страна е обяснил, че е възможно и други превозвачи да са транспортирали стоките при наличие на групаж (различни превозни средства до отделни отправни точки), но безспорни доказателства за това не са ангажирани по делото, вкл. и за твърдяната от касационния жалбоподател маршрутна схема. Неконкретизиране в представените в хода на ревизионното производство ЧМР на обекта на натоварване на процесната стока, съотв. на обекта на разтоварването й в другата държава членка не изпълнява изискванията на чл. 6, 1, б. „г“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, така че общото посочване в тях на определен град в съответната държава не е достатъчно, поради което не се установява и, че тези стоки наистина са получени от техните контрагенти, за да се признае извършването на ВОД. Не е установено и по какъв начин след пристигане на стоките от Нидерландия, са договорени ВОД към Гърция поради липсата на каквато и да е кореспонденция, което подкрепя изводите на ревизиращите органи, а и на съда, че не е доказано реалното осъществяване на тези ВОД. При извършване на общата преценка, съответстваща на съществуващите по делото доказателства наистина не се установява, че стоката е излязла от територията на страната и че е пристигнало до конкретно местоназначение при получатели в Гърция. При така установеното правилно в обжалваното решение е прието, че не е доказано наличието на ВОД към Гърция, поради което правилно решаващият административен съд е възприел констатациите на приходните органи за начисляване на ДДС по фактурите, издадени към гръцките контрагенти в общ размер на 343 223,99 лв. и лихви – 63 869,02 лв., тъй като неправилно касатора е приложил нулева ставка за ДДС по тях на основание чл. 53, ал.1 ЗДДС. Относно отказаното право на данъчен кредит по издадена фактура № 0…03748/30.12. 2022 г. от „Сенатор Транс“ ЕООД в размер на 320 лв. с предмет „транспортна услуга“ правилно съдът се е позовал на констатациите на приходните органи в частта за ВОП от Нидерландия, поради което не са установени предпоставките по чл. 9, ал.1, чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС за възникване и законосъобразното упражняване на посоченото право по фактурираната доставка за транспортни услуги. Законосъобразни са изводите на съда и относно непризнатите с РА разходи, отчетени от ревизирания субект като външни услуги от У. Е. Б. на стойност 10 170,32 лв. Установено е по делото, че е извършено плащане на 23.08.2021 г., но липсват каквито и да било документи, които да удостоверят извършените разходи с безспорни доказателства за тези услуги. Осчетоводяването само на разходи, без за тях да са налични доказателства, установяващи реалност на доставката е предпоставка по чл. 26, т.2 ЗКПО, тъй като не е доказано по силата на чл. 10, ал.1 ЗКПО документалната обоснованост на същите разходи. Затова правилно в РА,а впоследствие и в решението на първостепенния съд за дължимост на корпоративен данък в размер на 1 017,03 лв. и лихва – 295,69 лв. за 2021 г., се подкрепя и от настоящата касационна инстанция. По отношение непризнаването на разходите по фактурата, издадена от „Сънсет Транс“ ЕООД за транспортна услуга предвид отчетената загуба, въпреки увеличения финансов резултат с данъчната основа по фактурата, то при наличие на данъчна загуба, не е установен за довнасяне корпоративен данък за 2022 г., а правилно е извършена корекция на тази данъчна загуба. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация на Национала агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 102,26 евро., а не поисканото от 10 738,13 евро. Следва да се съобрази изменението на чл. 161, ал. 2 ДОПК, считано от 17.02.2026 г., според което не е приложима за юрисконсултските възнаграждения Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид препращането към чл. 36 от Закона за адвокатурата, приложима в случая относно юрисконсулското възнаграждение е Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение