Решение № 109 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г.

Решение № 109 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Образувано е по молба на Д. В. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на С. апелативен съд № 207 от 10.03.2010 г. по гр. дело № 3313/2009 г., с което като отменил решение от 09.07.2009 г. по гр. дело № Е-803/2007 г. на С. градски съд, признал и допуснал изпълнение на решението на първоинстанционния (високоинстанционния) съд в [населено място], република Ф., постановено на 12.07.2005 г., относно упражняването на родителските права върху детето Г. М. К. К., родено на 10.10.2002 г. в [населено място], Ф. и признал и допуснал изпълнение на решението на първоинстанционния съд в [населено място], република Ф., постановено на 10.07.2007 г., относно упражняването на родителските права върху детето Г. М. К. К., родено на 10.10.2002 г. в [населено място], Ф. Молителката поддържа, като основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, че съдът е признал и допуснал изпълнение на решението на първоинстанционния съд на [населено място], Ф. от 12.07.2005 г., което е отменено с решение от 11.04.2006 г. на по-горестоящия Апелативен съд на [населено място], Ф., а като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се позовава на нови писмени доказателства, за които поддържа, че са от съществено значение за делото и не е могла да се снабди с тях при решаването му. Ответникът Л. - Б. М. К., чрез процесуалния си представил, оспорва молбата за отмяна и по двете отменителни основания. Ответникът М. на правосъдието моли молбата да се остави без уважение като неоснователна, поради липса на посочените отменителни основания. Представителя на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата и по двете отменителни основания. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед изложените отменителни основания. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и е процесуално допустима. Производството по решението, чиято отмяна се иска, е образувано по реда на чл. 4 във вр. с чл. 13 от Е. конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права (Люксенбурска конвенция), ратифицирана от република Б. със закон, приет на 26.02.2003 г., по искане от министъра на правосъдието на република Ф. до министъра на правосъдието на република Б. за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права по молбата на Л. - Б. М. К., относно родителските права постановени от френски съд за детето Г. М. К. К. Прието е, че предвидената в чл. 10, ал. 1, б. b от Конвенцията възможност да се откаже признаване и изпълнение на съдебното решение, "ако се установи, че поради промяна на обстоятелствата, включваща изтекъл срок, но невключваща смяна на местопребиваването на детето, вследствие на неправомерно прехвърляне, последиците от първоначалното решение вече не са в съответствие с интересите на детето" е неприложима в случая, тъй като смяната на местопребиваването на детето Г. се дължи на неправомерното му задържане от майката в Б. в противоречие с волята на бащата и при неспазване на разпорежданията на френския съд. Посочено е, че майката не се е възползвала от дадената с решение на френския съд възможност за адаптиране на френска територия на детето в срок от 18 месеца към другия родител и брата на детето, като не е изпълнила указанията на френския съд. Вследствие на това детето е отчуждено от бащата, а смяната на местоживеенето му при бащата, според изслушана психологическа експертиза, би била психологически шок за него. Прието е, че този резултат не може да бъде поощрен, а майката не може да черпи права от неправомерното си поведение, като основание да се откаже изпълнение на решение на френски съд, относно родителските права за детето Г. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, съдът е посочил, че чуждестранното решение не може да бъде разглеждано по същество при никакви обстоятелства, предвид доводи на майката за условията на живот във Ф. и взаимоотношенията и с бащата. По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Заинтересованата страна може да поиска отмяна, когато решението е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Разпоредбата има предвид случаите, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение или на особена юрисдикция по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен (не нормативен) акт, които впоследствие са били отменени. Хипотезата на т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК предполага наличие на две влезли в сила решения в отношение на зависимост, като с отмяната на решението по обуславящия иск, на което се основава това по обусловения иск, се събаря основата, на която е изградено решението, затова то също следва да бъде отменено. В молбата за отмяна се поддържа, че Софийският апелативният съд е признал и допуснал изпълнение на решението на първоинстанционния френски съд в [населено място] от 12.07.2005 г., което било отменено с решение от 11.04.2006 г. на френския Апелативен съд, като по-горна инстанция. Искането не покрива фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Касае се до решения постановени по едно и също дело, развило се в няколко съдебни инстанции, по реда на обжалване на съдебните решения, които не биха могли да бъдат в отношение на преюдициалност. Решението от 11.04.2006 г. на Апелативен съд [населено място] е постановено по въззивна жалба на молителката против решението от 12.07.2005 г. на първоинстанционния съд, което е било изменено по мерките за децата, като родителските права върху детето К. са останали запазени на бащата, а упражняването на родителските права върху Г. са възложени на двамата родители, при определено местоживеене на Г. при майката за срок от 18 месеца. След изтичането на този изпитателен срок, през който са били дадени и съответни указания на съда до двамата родители за среща с помирител, е следвало да се постановят бъдещите мерки за Г. взети в интерес на децата. Това е сторено с наказателното решение на първоинстанционния съд [населено място] от 12.07.2007 г. (признато и допуснато за изпълнение с решението, чиято отмяна се иска) по искане на бащата, с което са присъдени изключителни родителски права над Г. само на бащата и е определено местожителство на Г. в жилището на бащата, при определено свободно право на майката да посещава детето на френска територия. Признатото и допуснато до изпълнение решение на френския първоинстанционен съд от 12.07.2005 г. не може да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК по твърдение, че е отменено (изменено) с решение от френски въззивен съд. Отмяната по чл. 303 ГПК е извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения на лимитативно посочени в закона основания. Когато искането не покрива фактическия състав на посоченото основание, молбата за отмяна е неоснователна и подлежи на отхвърляне. По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата за отмяна молителката представя следните писмени доказателства: съдебно определение за непостигнато помирение при развод от 17.11.2003 г. на О. съд [населено място]; Констативен протокол от 10.12.2002 г. на съдия изпълнител в [населено място]; ксерокопие от задграничен паспорт на молителката; препис от решение по гр. дело № 3286/2007 г. на С. районен съд постановено по иск с правно основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.) и искова молба по чл. 106, ал. 5 СК (отм.) от молителката против Л. Б. К., за които твърди, че са от съществено значение за делото, с които не е могла да се снабди при неговото разглеждане. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни, решаващият съд би достигнал да друг извод. Представените писмени доказателства не носят тези характеристики. Исковата молба по чл. 106, ал. 5 СК (отм.) и постановеното по иска съдебно решение по гр. дело № 3286/2007 г. на СРС са новосъздадени писмени доказателства, които материализират обстоятелства възникнали едновременно с тяхното издаване и не могат да бъдат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдебното определение за непостигнато помирение при развод с дата 17.11.2003 г. на съдия от брачна колегия при О. съд [населено място] и констативен протокол от 10.12.2002 г. на съдия изпълнител [населено място] са били в държане на молителката - първият документ е обсъден в решението от 11.04.2006 г. на Апелативен съд [населено място], а констативния протокол е бил изготвен по молба на молителката, която е могла да ги представи по време на разглеждане на делото до приключване на устните състезания, но те не са от значение за делото с предмет екзекватура на решение на чуждестранен съд, още повече, че съгласно чл. 9, ал. 3 от Е. конвенция за признаване и изпълнение на решения за признаване на родителски права и възстановяване на упражняването на родителските права, чуждестранното решение не може да бъде разглеждано по същество при никакви обстоятелства, а посочените писмени доказателства имат отношение към съществото на бракоразводното дело между родителите и мерките относно родителските права, които са били съобразени от чуждестранния съд при разглеждане на делото. Същото се отнася и до ксерокопието от задграничния паспорт на молителката. Предвид изложеното молбата за отмяна на предявеното основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителката ще следва да заплати съдебни разноски на Министерството на правосъдията в размер на 150 лв. юристконсулско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.