Решение № 3565 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2019 г.

Решение № 3565 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Стоянова от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Л. Иванова, срещу решение № 648 от 10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 597/2018 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на касаторката срещу отказ да се издаде скица по подадено от нея заявление с вх. № 0700-1041/16.04.2018 г., материализиран в писмо с изх. № 07001340/15.05.2018 г. на кмета на Община Сливница, Софийска област. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което отказът за издаване на скица, материализиран в писмо с изх. № 07001340/15.05.2018 г. на кмета на Община Сливница, да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган с даване на задължителни указания за извършване на действията по издаване на исканата скица. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Сливница не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалба на С. Стоянова срещу отказ на кмета на Община Сливница, материализиран в писмо с изх. № 07001340/15.05.2018 г. да издаде исканата от жалбоподателката скица по нейно заявление с вх. № 0700-1041/16.04.2018 г. на имот № 26, кв. 2, по плана на с. Гълъбовци, община Сливница, местност "Димитрашков слог". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че писмо с изх. № 07001340/15.05.2018 г. е издадено от компетентен административен орган (арг. от § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ), в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените плавила. Отказът бил и материалнозаконосъобразен. В съответствие с материалния закон издателят на акта приел, че не е налице основание за издаване на скица на имота по представения нотариален акт. Установил е, че имотът, за който жалбоподателката поискала издаване на скица не съществувал като отделен самостоятелен обект по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен за територията, на която се намира. Поради това е приел, че за процесния имот не можело да се издаде скица по този план. В това отношение се е позовал на заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Приел е също, че нанасянето на процесния имот като част от друг нанесен в ПНИ имот на още по-голямо основание сочело за липсата на индивидуализиращи го като самостоятелен обект по ПНИ белези и съответно за липса на материалноправна предпоставка за издаване на исканата скица. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тъй като новообразуваният имот № 0006 от кадастрален район 158 от одобрения ПНИ не бил нанесен в кадастралната карта, не е имало пречка да се издаде скица на новообразувания имот на жалбоподателката, легитимирала се като собственик с валиден титул за собственост. Според касаторката в скицата следвало да се отбележи частичната идентичност на стария с новообразувания имот и да се посочи какви идеални части владеят собствениците. На първо място, както правилно е отчел и първоинстанционният съд във връзка с представените доказателства за предоставено право на ползване, извършена оценка на предоставения за ползване имот и заплащане на определената за него цена, въз основа на които е издаден и представеният нотариален акт, същите са относими в производство по изготвяне, одобряване и обжалване на ПНИ по реда на § 4к, ал. 4, 5 и 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в производството по изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 - 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в производство по разрешаване на спор за материално право по общия гражданскоправен ред, какъвто спор очевидно е възникнал. В тази връзка следва да се наблегне на обстоятелството, че не се касае до съсобственост върху процесния имот в идеални части, за да бъдат отбелязани от органа в скицата съответните идеални части на съсобствениците. От заключението на изслушаната и приета по делото експертиза се установява, че ПНИ, обхващащ и м. "Димитрашков слог", е одобрен със заповед № 0 А-380/19.08.2004 г. (обн. ДВ, бр. 79/10.09.2004 г.) на областния управител на София област. С решение № Г250/24.04.2001 г. на ОСЗГ – Сливница е признато правото на собственост на наследниците на Н. Пенков върху нива от 2, 5 дка, попадаща в терен, върху който собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установява се също, че части от бившия имот от 2, 5 дка са били предоставени за ползване по реда на ПМС № 26/1987 г. От съвместния план на ползвателите и бившите собственици вещото лице е установило, че нивата от 2, 5 дка попада частично върху имоти № 2-6 от плана на ползвателите. В новия ПНИ имотите запазват номерата си от плана на ползвателите. Имотът по представения от жалбоподателката нотариален акт № 45/10.07.1995 г., описан като дворно място от 600 кв. м, съставляващо имот пл. № 26 по парцеларния план на с. Гълъбовци, м. "Димитрашков слог", отразен в скица № 324/5.07.1995 г. и описан в удостоверение № 27/19.05.1989 г. за предоставено право на ползване по ПМС № 26/1987 г. не е отразен в ПНИ. В регистъра към заповед № 0 А-380/19.08.2004 г., с която е одобрен ПНИ, новообразуваният поземлен имот № 158006 е записан на наследниците на Н. Пенков. Със заповед № РД-18-38/3.06.2016 г. на ИД на АГКК е изработена КККР за землището на с. Гълъбовци, като имотите от ПНИ не са отразени в нея. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че за имота, за който жалбоподателката е поискала издаване на скица, не би могло да бъде издадена скица, тъй като същият не съществува като отделен самостоятелен обект по плана на новообразуваните имоти, одобрен за територията, на която се намира. Скицата на поземления имот представлява копие–извадка от съответния план или карта, което отразява състоянието на имота към датата на издаването й, с площ, граници, съседи и други характеристики, сочещи обективирането му в плана или картата като самостоятелен обект. След като нито в ПНИ, нито в кадастралната карта този имот е отразен като самостоятелен обект, няма как за него да бъде издадена скица. Установеното по делото обстоятелство, че имотът, за който е поискано издаване на скица е включен в ПНИ като част от друг имот също представлява пречка за индивидуализирането му като самостоятелен обект и съответно за издаване на скица за него. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е отправил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,