Решение № 8060 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2016 г.
ВАСIII отделение23.06.2017 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 174/2015 г. по описа на Административен съд - К.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8060 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба от Д. Л. Ч. против решение № 32 от 16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 174/2015 г. по описа на Административен съд - К.. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и иска решението да бъде отменено. Твърди, че е налице причинна връзка между отменената заповед на кмета на община К. и претендираното обезщетение за вреди. Ответната страна - община К., редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани правни изводи. С решение № 15 по протокол № 3 от 01.02.2013 г. на Общински съвет - К. е отменено решението за продажба, чрез публичен търг на процесния имот. Липсва пряка причинна връзка между отменената заповед № 186/08.05.2012 г. и нереализирания приход от конкретния имот. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - К. е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди, както следва: иск за сумата от 350 лева обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани приходи от наема на имота по заповедта за периода от 08.05.2012 г. до 28.10.2013 г., изчислен съобразно средното рентно плащане за землищата на област К., което за землището на с. Б. е 28,43 лева/дка, причинени вследствие отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № 186/08.05.2012 г. на кмета на община К.; иск за сумата от 650 лева обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се в разходи по воденето на адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд - К., причинени вследствие отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № 186/08.05.2012 г. на кмета на община К., както и законната лихва върху обезщетенията от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска на Д. Ч. за обезщетение за имуществени вреди, в размер 350 лева, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани приходи от наема на поземлен имот № 080002, находящ се в землището на с. Б., община К., с площ от 7,987 дка за периода от 08.05.2012 г. до 28.10.2013 г., причинени вследствие отменената с влязло в сила решение заповед № 186/08.05.2012 г. на кмета на община К.. Оставил е без разглеждане иска му за обезщетение за имуществени вреди, в размер на 650 лева, представляващи разходи по воденето на адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд и е прекратил производството по адм. дело № 174/2015 г. по описа на КАС в тази му част. Касационната жалба е подадена срещу решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията му за 350 лева, представляващи пропуснати ползи. В останалата част решението е влязло в сила. Съдът е приел в мотивите на обжалваната част на решението, че освен отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № 186 от 08.05.2012 г., което е една от предпоставките за търсената отговорност, не са налице останалите две предпоставки, които са кумулативно необходими, за да е основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тръжната процедура за продажба на процесния имот е прекратена с решение на Общински съвет - К. и заповед № 182/04.05.2012 г. за обявяване на ищеца за спечелил търга не е породила целените правни последици. Въпреки отмяната с влязло в сила решение на заповед № 186 от 08.05.2012 г., междувременно са настъпили други юридически факти, правните последици на които се изразяват в пълното заличаване и прекратяване на възникналото задължение за сключване на договор за продажбата на процесния имот със спечелилият търга ищец. Поради тези юридически факти, Д. Ч. не би придобил собствеността върху процесния имот и не би реализирал приходи от него, дори и при неиздаване на заповед № 186 от 08.05.2012 г. Поради това липсва пряка причинна връзка между заповед № 186 от 08.05.2012 г. и нереализираният приход от процесния имот, изразен в цената на наема му по средното рентно плащане за землищата на област К.. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с решение № 37 по протокол № 3/06.03.2012 г., Общински съвет К. е дал съгласие за продажба, чрез публичен търг на имот № 080002 в землището на с. Б., община К., местността "Лилячето" с площ от 7, 987 дка, начин на трайно ползване - нива, категория - седма, частна общинска собственост и е възложил на кмета на община К. да извърши процедура по продажба на имота, чрез публичен търг и сключи договор. В изпълнение на решението на Общинския съвет и въз основа на заповед № 130/11.04.2012 г. на кмета на община К. е проведен публичен търг с тайно наддаване за продажба на земеделската земя, като ищецът Д. Ч. е класиран на първо място с решение на тръжната комисия по протокол от 27.04.2012 г. при предложена цена от 8338 лева. Със заповед № 182/04.05.2012 г. на кмета на община К., жалбоподателят е класиран на първо място и е обявен за спечелил публичния търг за продажба на земеделската земя. След издаване на заповедта е съставен протокол № 13/08.05.2012 г. от служители в техническата служба на община К., в който са вписани констатации за това, че при извършен оглед на място на процесния имот са установени трайни насаждения, които не са взети предвид при оценката му. Въз основа на протокола, кметът на община К. е издал заповед № 186/08.05.2012 г., с която е отменил предходната заповед № 182/04.05.2012 г. по съображения за допуснати нарушения на цялостната документация на публичния търг. С решение № 190 от 19.11.2012 г. по адм. дело № 138/2012 г., образувано по жалба на Чавдаров, Административен съд - К. е отменил заповед № 186/08.05.2012 г. на кмета на О. К. по съображения за материалноправна незаконосъобразност. Съдебният акт е оставен в сила с решение № 8222 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2013 г. С последващо решение № 15 по протокол № 3 от 01.02.2013 г. на Общински съвет - К. е отменено решение № 37 по протокол № 3/06.03.2012 г. на Общински съвет - К. относно имот № 080002, в землището на с. Б., община К., местността "Лилячето" с площ от 7, 987 дка, т. е. отменено е решението за продажба на земеделската земя, чрез публичен търг. Ищецът е оспорил решение № 15 по протокол № 3 от 01.02.2013 г. на Общински съвет - К., по която жалба е образувано адм. д. № 87/2013 г. по описа на Административен съд - К.. С определение № 331/15.05.2013 г., по адм. д. № 87/2013 г., потвърдено с определение на ВАС № 10751 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 8599/2013 г., съдът е оставил оспорването без разглеждане и е прекратил производството по делото . Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 350 лв., представляваща пропуснати ползи от липсата на сключен договор за наем за процесния имот. Обосновани са изводите на съда, че настъпилите юридически факти след отмяната на заповед № 186/08.05.2012 г, са направили невъзможно сключването на договор за закупуване на общинския имот. Заповедта е била оспорена и окончателното съдебно решение на ВАС по касационното адм. д. № 2157/2013 г. е от 11.06.2013 г., а междувременно с решение № 15 по протокол № 3 от 01.02.2013 г. на Общински съвет - К. е отменено предходно решение за продажба на общинския имот, чрез публичен търг. В допълнение на тези мотиви, следва да се посочат и съображения, че по делото не е доказано сигурното получаване на доход от рентата за имота за една година. Исковата молба съдържа само предположения, че отдаването на имота под наем е било възможно, както и получаването на рента за него. Решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,