Решение № 3 от 22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5891/2015 г.

Решение № 3 от 22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5891/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1075607/29.7.2015 г., подадена от Й. Я. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № II-57-5/27.02.2014 г. по гр. д. № 59196/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II Г. О., 57 състав, с което е признато за установено, че Й. Я. И. от [населено място] дължи на [фирма] - С. сумата 3137,54 лева - неизплатена топлинна енергия, за периода от м. 12.2009 г. до м. 4.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.8.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 580,06 лева - мораторна лихва, за периода от 31.01.2010 г. до 19.7.2012 г., както е деловодни разноски в размер на 864,21 лева. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК от ответника по исковата молба Й. Я. И. от [населено място]. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и се твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал ангажираните доказателства, по които ясно е посочен ползвателя и потребителя на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" било физическо лице - собственик или ползвател на имот, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Като доказателства се сочат и представят договор за наем от 04.12.1995 г., решение на СРС № I-48-1/19.01.2010 г. по ч. гр. д. № 38883/2009 г. на СРС, 48 състав и изп. лист от 09.3.2010 г. по същото дело. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - С., не заявява становище в настоящото производство. Третото лице - помагач [фирма] - С., също не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата за отмяна е видно, че същата по естеството си съдържа изцяло касационни оплаквания, поради което не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените към молбата писмени доказателства също не попадат в хипотезата на визираната правна норма, тъй като те са били известни на молителя и са били представени в инстанционното производство. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)- сега чл. 124, ал. 4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,