Решение № 413 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 455/2009 г.

Решение № 413 от 17.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 455/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 185/24.06.09 г. по внохд № 245/09 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 4-ти състав. В протеста се излагат доводи за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. К. такива се изтъкват неправилна оценка на доказателствата по делото, неприемане на част от доказателствата, тълкуване на останалите поотделно, а не в тяхната съвкупност, което е довело до нарушаване на материалния закон и постановяване на неправилен съдебен акт. Протестът се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият С. И. Д. чрез защитника си адв. Ц от САК моли протеста да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 6 от 7.10.2008 г. по нохд № 2124/2007 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, 14-ти състав е признал подсъдимия С. И. Д. за НЕВИНОВЕН в това на 18.08.2005 г. в гр. С. да е поискал от Г. Т. Г. и Н. Г. К. облага - сумата от 20 000 евро, която не му се следва, като им казал, че ако сформирания от Г. и К. консорциум желае да спечели търг - EUROPE AID 120602 /D /S /BG - оборудване за проверка на документи, трябва до края на работния ден на 19.08.2005 г. да осигури сумата от 20 000 евро, за да упражни влияние върху длъжностни лица - членове на оценителна комисия по този търг, във връзка със службата им, при вземане на решението за спечелване на търга, организиран от Министерство на финансите, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 304б, ал. 1 пр. 1 от НК. С протестираното решение Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН: За да потвърди оправдателната присъда въззивният съд e приел, че въпреки доказания факт на поискана от подсъдимия парична сума за да "помогне" за спечелването на търга, липсвали доказателствени източници, от които да се направят убедителни изводи, че подсъдимият е разполагал с възможността да упражни влияние върху длъжностно лице сам или чрез другиго. К. аргумент съдът е посочил обстоятелството, че участвалите в търга лица, отричали познанството си с Д. Съдът е приел още, че съдържащите се по следственото дело веществени доказателства - разпечатка на подслушани телефонни свръзки на подсъдимия и на св. П съдържат данни за друг период извън инкриминирания. В заключение съдът е приел, че отсъствието на нужните доказателства, обосноваващи повдигнатото срещу подс. Д. обвинение по чл. 304б НК, налагат правилността на оправдателната присъда. Решението е постановено при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът не е дал отговор на доводите визирани във въззивния протест, така както го задължава разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. В протеста представителят на държавното обвинение е изложил косвените доказателства послужили за формиране на обвинителната теза за съставомерност на деянието. В мотивите на съда, липсва обсъждане на посочените в него доводи, както и изобщо анализ на събраните по делото доказателства-гласни и писмени. Съгласно чл. 107, ал. 3 НПК, съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са обсъдили поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Анализ на показанията на разпитаните свидетели не е направен. В съд. заседание на 9 юли 2008.г св. К е посочил, че подсъдимият е казал: "Ако искате да спечелите търга, ще трябва да получа някаква комисионна ". Пояснил е че ..."комисионна срещу това, че може би ще помогне да спечелим". Не е обърнато внимание и на казаното от свидетеля, че..." С Д. сме работили и по други проекти, при които той е определял комисионни" (л.118) и още "Ако се бе осъществила операцията може би щяхме да спечелим". Нещо повече, свидетелят не е имал съмнение, че Д. ще ги измами, защото той бил син на бивш директор на КИНТЕКС и "би могло да се каже, че искането е достоверно". В този смисъл са и показанията на св. Г, който е посочил, че Д. познавал човек от комисията, която вземала решението и схемата била"перфектна". Съдът освен това не е анализирал хронологично близката връзка между подсъдимия и св. П кръстник на детето му, приятелство от ученическите години и пр., обстоятелството, че последният е бил заместник ръководител на програма "Фар", провеждала търгове за усвояване на т.нар. "Предприсъединителни фондове" към Европейския съюз. Установено е, че свидетелят е имал пряко отношение към организацията и провеждането на този търг - Europe Aid / 120602/D /S/ BG. Лично той е подписвал документи по този търг. Освен това, обвинението е посочило, че св. П се намирал в много добри отношения със св. С, който е участвал като секретар на тръжната комисия и е присъствал на обсъжданията свързани с проблемите и тенденциите по провеждане на търга. Съдът не е положил усилия да направи връзката между водения със св. К разговор за сумата 20 000 евро в петъчния ден на 19.08.2005 г. в 13.46 ч., която трябвало да се осигури до края на работни ден и обявеният на 23.08.2005 г. резултат (подсказан от подсъдимия), според който резултат консорциума Оптикоелектрон Груп и Киимкооп Трейдинг, с председател Г. Г. не спечелил търга. Въпреки, че дружеството предложило най-ниска цена за изпълнение на задачата, заключението на комисията било, че никой от кандидатите- 4 на брой не отговаря на изискванията а именно-няма представен ISO сертификат. Впоследствие бил организиран повторен търг, в който св. Г участвал в консорциум между неговото дружество Киимкооп Трейдинг и словенската фирма ДАТ КОН. При този търг, независимо, че двамата кандидати отново нямали посочения сертификат, победител бил участникът ПРИБОР ИНВЕСТ, защото предложил по-ниска цена. Делегацията на Европейската комисия, която трябвало да подпише договора, обаче отказала да го подпише с това дружество. Във връзка с посочените факти, не е направен анализ за връзката между разговора на подсъдимия със св. К неспечелването на търга от дружеството, с най-добра цена при първото му провеждане. На следващо място, в мотивите си въззивният съд е отбелязал, че съдържащите се по следственото дело разпечатки на подслушани телефонни разговори между подсъдимия и св. П се отнасят до период извън инкриминирания. Това е така, но по делото са налице разпечатки на телефонни обаждания между подсъдимия и св. К подсъдимия и св. П, Независимо, че спрямо тях не са прилагани специални разузнавателни средства, връзката между тези разговори проведени от подсъдимия с телефонните номера на св. К тези на св. Л. Пейновски е безсъмнена и тя именно е съществена и подлежи на анализ. Разпечатката на телефонните обаждания е приложена на л.8 от дос.пр. и хронологично е описана в мотивите (л.139) на първоинстанционния съд. Времето на провеждане на разговорите между подсъдимия и св. К веднага след това между подсъдимия и св. П потвърждава достоверността на показанията на св. К тези на св. Г от една с., а от друга - връзката на подсъдимия с лице посредством което е възможно да се упражни влияние при провеждането на процесния търг. Във връзка с мотивите на въззивния съд за липса на доказателства, сочещи на обективна възможност подсъдимият Д да упражни влияние сам или чрез другиго върху тръжната комисия следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието по чл. 304б, ал. 1 НК не е задължително подсъдимият да извърши действия, посредством които да упражни влияние при вземането на решение от съответното длъжностно лице. Съставът е осъществен след като деецът е поискал парична сума, която не му се следва, именно с цел да упражни такова влияние. В случая с оглед на установените и приети от съдилищата факти на разговори и поискана сума именно за уреждане спечелването на търга са обстоятелства, които ако бяха обсъдени биха обусловили друг извод касателно наказателната отговорност на подсъдимия по възведеното обвинение. Съдът е следвало освен това да анализира възможността на подсъдимия за съдействие посредством влияние върху комисията, след като е разполагал с гласни доказателства за близкото познанство на подсъдимия със св. П (разпечатката на разговорите по приложените СРС), респ. познанството на последния със св. С (л.83 от делото)- секретар на комисията, както и обстоятелството, че св. К е работил с подсъдимия и по други оферти, при които подсъдимият е определял комисионни. В този смисъл изводът, че подсъдимият не може да въздейства върху комисията (членовете отричат познанството си с него) не означава, че подсъдимият не може да упражни влияние чрез друго лице. К. не е подложил на внимателна проверка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е постановил решението си без да изследва обективно, пълно и всестранно всички обстоятелства по делото. Допуснатото нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, както и това по чл. 339, ал. 2 НПК е довело и до нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото върне на Софийския апелативен съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. При повторното разглеждане следва да се обсъдят доводите изложени в касационния протест, които са повторение на тези във въззивния протест, но не са получили отговор в съответствие с изискването на процесуалния закон. Воден от горните мотиви и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение