Решение № 11030 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2020 г.
ВАСВторо отделение02.11.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 646 от 13.03.2020 г., постановено по адм. дело 1422/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив иПРЕКРАТЯВА производството по делото.ОСЪЖДА Ж. Арнаудова, Д. Чолаков, И. Кюлчжов, А. Минчев, Е. Лулова, Н. Такева, И. Бекчиев, В. Арденски, Д. Иванов и Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, [адрес], с домоуправител А. Терзийски да заплатят поравно на Община Пловдив сумата от 200лв /двеста лева/, разноски.РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, чрез юрк. Паналова против решение 646 от 13.03.2020 г., постановено по адм. дело 1422/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Ж. Арнаудова, Д. Чолаков, И. Кюлчжов, А. Минчев, Е. Лулова, Н. Такева, И. Бекчиев, В. Арденски, Д. Иванов и Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, [адрес], с домоуправител А. Терзийски, чрез адв. Шопов, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендират разноски. Останалите ответници В. Ковачева, М. Ташкова, Т. Панайотов, К. Герджилов, Н. Попсавов, Р. Рамисов, Е. Минчева, К. Рибарова, Ц. Найденова, С. Кръстев, Р. Орлова, М. Орлов, Х. Сотирова-Мешева, Д. Бекчиева, Т. Чолакова, Д. Расимов, Н. Пейков, М. Сотирова, Т. Сотирова, С. Сотиров, К. Найденов, С. Илиев, И. Генова, Г. Кръстева, "Доверие" ЕООД, "Надин-Холд" ЕООД , "Гербера" ООД, Г. Баджев, М. Савов, Г. Бояджиев, К. Бояджиева, Т. Лулов, А. Арденска, Т. Расимов, И. Моллов, А. Тонков, П. Велева, В. Ангелов, И. Карачомакова, Е. Павлов и М. Иванова не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави с сила решението като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима и основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 19-ОА- 585/22.03.2019 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 42 по плана на кв. "Въстанически - юг", гр. Пловдив с обхват УПИ ХII- общ. и УПИ ХIII- общ., при изрично визирано спазване на описаните в заповедта четири изисквания. Прието е, че оспорващите разполагат с активна процесуална легитимация, като собственици на обекти в сградата в съседния УПИ ХI-1893, тъй като заповедта е с негативен за тях ефект с оглед предвидената промяна в показателите на застрояване и промяна на предназначението.на новия УПИ ХII-2111, 2112 за жилищно застрояване . Изследвайки детайлно показателите , заложени в скицата- предложение на заявителя "Гербера" ООД на изменението във връзка със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е приел, че не са съобразени показателите по действащия ОУП . Прието е също, че има противоречие с изискванията на действащата нормативна база по ЗУТ, Наредба 7 и Наредба 8 на редица показатели по скицата - предложение, която пък не отговоря на изискванията за пълнота и изчерпателно посочване на всички показатели на застрояване. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП, както неправилно е определил предмета административният съд. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл.134,ал.1 и ал.2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Произнасянето на административният съд и по същество и по отношение на допустимостта на образуваното по делото производство е мотивирано с изискванията , на които следва да отговаря различна по вид от процесната заповед, а именно: последващата заповед за одобряване на проекта за изменението на ПУП. Допустимостта на жалбата, по която е образувано производството по адм. дело 1422/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, подадена от Ж. Арнаудова, Д. Чолаков, И. Кюлчжов, А. Минчев, Е. Лулова, Н. Такева, И. Бекчиев, В. Арденски, Д. Иванов и Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, [адрес], с домоуправител А. Терзийски, е преценена от съда по реда на чл.131 ЗУТ без да се отчете спецификата и обхвата на оспорената заповед по чл.135 ЗУТ. Правният интерес за оспорване на заповед за разрешаване изработването на проект на изменение на ПУП по чл.135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение със заповедта чл.135, ал.6 ЗУТ. Именно поради това, заинтересовани от оспорването на заповедта са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация, скицата - предложение и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ касае само собствените на заявителя УПИ ХII - общ. и УПИ ХIII- общ., за които е заявено обединяването в общ УПИ ХII-2111, 2112 за жилищно застрояване и е предвидено застрояване и допълващо застрояване. Следователно жалбоподателите не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на заповед 19-ОА 585/22.03.2019 г. на кмета на Община Пловдив, тъй като разрешеното с нея изработване на проект за ПУП не спира прилагането на действащия устройствен план по отношение на техния УПИ ХI-1893, който е извън обхвата на изменението. Промяната на предназначението по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ е ирелевантно в случая, тъй като не се оспорва заповед за одобряване проект за изменение на ПУП. От изложеното следва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото - прекратено. С оглед надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора и на основание 143, ал.3 АПК, Ж. Арнаудова, Д. Чолаков, И. Кюлчжов, А. Минчев, Е. Лулова, Н. Такева, И. Бекчиев, В. Арденски, Д. Иванов и Етажна собственост с административен адрес гр. Пловдив, [адрес], с домоуправител А. Терзийски дължат поравно сумата 200лв, съставляваща разноски в полза на Община Пловдив юрк.възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,