Решение № 7348 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2021 г.

Решение № 7348 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2021 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Еуфория бутик" ЕООД, гр. Сливен, представлявано от управителя Д. Д., подадена чрез адв. Р. против Решение № 36 от 18.02.2021 г., постановено по адм. д. № 504 по описа за 2020 г. на Административен съд – Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-359-0049087/06.11.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности – Бургас в ГД "Фискален контрол", с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Сливен, ул. "Хаджи Димитър" № 40, за срок от 14 дни. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага твърдения, че установеното нарушение е за първи път, поради което не може да се направи извод за създадена организация насочена към неотчитане на оборота. Счита, че неправилно е наложена ПАМ, без да е съставен АУАН и да е издадено наказателно постановление, което в случая ограничава правото на дружеството да подаде молба за отпечатване на обекта по чл. 187, ал. 4 от ДОПК. Твърди, че не са изложени конкретни мотиви относно срока на мярката, което препятства преценката на съответствието й с целите по чл. 22 от ЗАНН. В подкрепа на твърденията си се позовава на посочени в жалбата решения на ВАС. По подробно изложени доводи в жалбата и представено писмено становище, претендира отмяна на решението и отмяна на оспорената ЗНПАМ, ведно с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в представено писмено становище, чрез юрк. Ж., изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима, редовна и основателна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 02.11.2020 г., при осъществена контролна покупка на дамска чанта на стойност 64 лева, заплатени в брой, не е била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Извършено е нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата, Наредба № Н-18/2006 г. /, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Отпечатан е дневен финансов отчет с № 000396/02.11.2020 г., от който е видно, че продажбата не е отразена. При проверка на касовата наличност е установена разлика в размер на извършената покупка /64 лв. / между наличните парични средства в касата и тези маркирани по ФУ. При определяне на срока на мярката органът подробно се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0049087/02.11.2020 г., при която е присъствал служител на дружеството. С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на "Еуфория бутик" ЕООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от същата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Правилни са изводите на съда, че в заповедта са изложени мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0049087/02.11.2020 г., при която е присъствал служител на дружеството. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените действия, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В случая, установените факти и обстоятелства в протокола не са били оборени от дружеството, чиято е била доказателствената тежест за това. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ, тъй като същият действа при условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи съответната мярка. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, органът е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Срока на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели промяна в начина на извършване на дейността и реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е съставен АУАН и издадено наказателно постановление. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство и издаване на наказателно постановление. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение