Решение № 135 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 190/2015 г.

Решение № 135 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 190/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Л. Р. против въззивно решение № 701/20.11.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 317/2014 г. с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието (поради недостатъчна оценка на проявената критичност, самопризнания на ДП и тежкото му здравословно състояние) и претенция за намаляването му. В с. з. пред ВКС подсъдимият и служебният му защитник, редовно призовани, не се явяват. Гражданският ищец също не се явява и не изразява позиция по жалбата. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъда № 41/10.07.2014 г. на Хасковския окръжен съд по НОХД № 190/2014 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 от НК, за които във връзка с чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на 3 години и 10 месеца лишаване от свобода за първото и на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода за второто, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание 3 години и 10 месеца лишаване от свобода, КАТО Е НАМАЛИЛ наказанието на 3 години лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на намаленото от въззивната инстанция наказание в размер на 3 години лишаване от свобода (съотносими към престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, респ. и към общото по чл. 23, ал. 1 от НК), са неоснователни. От материалите по делото е видно, че първоинстанционният съд коректно и последователно е откроил обема на смекчаващите обстоятелства, като в тази категория са били включени ниския интензитет на упражнена от подсъдимия сила, тежкото му здравословно състояние с оглед диагнозата "анкилозиращ спондилит", засягащо целия гръбначен стълб, довело и до трайно намалена работоспособност, затрудненото му материално положение. Отчетено е било и оказаното съдействие за разкриване на истината на ДП, както и проявеното критично отношение. Макар намаляване на наказанието от въззивната инстанция да е било свързано със съпоставка на наказанието, определимо по чл. 58а, ал. 1 от НК и това по чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, по същество са били споделени изводите на първостепенния съд за наличието на горепосочените смекчаващи обстоятелства, формирали извод за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. ВКС намира, че тежестта и тяхното значение, разгледани поотделно и съвкупно, както и съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние, а също и данните за предходни осъждания (извън онези, очертаващи съставомерния признак опасен рецидив) не повлияват извод за явна несправедливост на наказанието, отмерено 2 години под минимума. В размера от 3 години лишаване от свобода наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение