Решение № 13855 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Караславов, против Решение 2127 от 29.02.2024г., постановено по дело 704/2023г. по описа на Административен съд-Варна, в частта, в която е отменено Решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници с рег. 32-80282/28.02.2023 г., в частта в която е отказано да бъде приета декларираната от Ей ди логистик България ООД, ЕИК 205878235, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], митническа стойност на стока 36 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока 36 в размер на 3 976,35 лева (7,35 лв./кг х 541 кг); определен е нов код по ТАРИК за стока 36 60019200; установени са задължения за стока 36- допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева и лихва за забава, на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013. В частта, в която, жалбата на Ей ди логистик България ООД, ЕИК 205878235, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], срещу решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници с рег. 32-80282/28.02.2023 г. в частта , в която е определен нов код по ТАРИК за стока 22 6104530000 и са извършени корекции в клетки 6/14 и 6/15 на стока 22 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година е отхвърлена, решението е влязло в законна сила като необжалвано. Касаторът релевира доводи за неправилост на решението в атакуваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на Административен съд- Варна, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, пар.2, буква б от МК. Поддържа, че правилно митническата стойност е определена на база договорната стойност на сходни стоки. По подробно изложени съображения в касационната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът- Ей ди логистик България ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, оспорва касационната жалба, по подробно изложени агруменити в писмено становище. Претендира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в атакувана му част и присъждане на разноски. Представителят на Върховна Прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Варна е била законосъобразността на Решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. на директора на териториална дирекция /ТД/ Митница Варна към Агенция Митници с рег. 32-80282/28.02.2023 г., с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството-жалбоподател митническа стойност на стока 36 по митническа декларация /МД/ MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. в размер на 3 976,35 лева (7,35 лв./кг х 541 кг); определен е нов код по ТАРИК за стока 22 6104530000, и за стока 36 60019200; извършени са корекции в клетки 6/14 и 6/15 на стока 22 и в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на стока 36 по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г.; определена е нова основа за изчисляване на вземането и са установени нови размери на задълженията за стока 36, както и допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева, ведно с лихва за забава, на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013. Не е спорно, че на 04.11.2021 г. Ей ди логистик България ООД декларира на режим допускане за свободно обращение 46 стоки, 983 колета, 14971 кг бруто тегло, внос от Република Турция, условие на доставка СРТ Варна, по митническа декларация MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г. /л.48-97 от адм. преписка/. Контрагент на вносителя от турска страна е EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd. от Бурса. Към митническата декларация са приложени търговска фактура EGK2021000000206 от 02.11.2021 г. /л.64-66 от делото/, международна товарителница CMR от 02.11.2021 г. /л.84-86 от делото/, A.TR С 1913712 /л.78-80 от делото/, сертификат за непреференциален произход U 0326963 /л.80-гръб л.81 от делото/, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация 20341300ЕХ870682 , Т1 21TR34130002905625/02.11.2021 година /л.67-77 от делото/. Била е извършена на 04.11. 2021г. митническа проверка с резултати , обективирани в нарочен протокол 21BG2000М049673 от 04.11.2021 г. /л.110-111 от адм. преписка/. Взети са 2 /два/ броя мостри от стоки 22 и 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 година /л. 112/ . С писмо рег. 32-360785/12.11.2021 г. от стока 36 са изпратени проби за лабораторен анализ за изследване и определяне на коректен тарифен код. Предприети са действия за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество, във връзка с които с решение 32-78341/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна е спряно производството по издаване на решение относно определяне на декларираната митническа стойност на стоки с 22 и 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., което след обжалването му по съдебен ред е отменено. Проверката и постъпилият отговор от турската митническа администрация не водят до обуславяне на извода, че декларираната митническа стойност на стока 36 по гореописаната МД е действително платена. На 22.12.2021г. е било изготвено съобщение по чл.22, апр. 6 от Регламент 952/13г. / л.7-9/, връчено на жалбоподателя на 29.12.2021г. / л. 10/ . В определения 30-дневен срок дружеството-вносител не е изразило становище. При тези факти митническият орган е издал оспореното решение, като е приел, че след анализ на събраните доказателства, включително постъпил отговор от турската митническа администрация е останало съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност на стока 36. Изложил е доводи, че следва да бъдат приложени методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74, §1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Поради отсъствие на данни за идентични стоки на стока 36 в митническата информационна система за периода от 04.05.2021 г. до 04.11.2021 г. , митническата стойност е определена въз основа на чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013- договорната стойност на сходни стоки . За изясняване на фактическата обстановка, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключение е прието като част от доказателствения материал. За да отмени оспореното решение, в частта му по отношение на промяната на тарифния код на стока 36 по МД MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021 г., определена във връзка нея нова митническа стойност на тази стока и установените за досъбиране допълнителни задължения за ДДС /В00/ в размер на 476,43 лева, Административен съд- Варна е счел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. Според съда липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо променя тарифния код и подпозицията на стока позиция 36 по процесната МД. Решаващият състав е изложил аргументи, че от съвкупния анализ на обяснителните бележки и изготвената митническа лабораторна експертиза сочи, че процесната стока не следва да бъда класирана на позиция 60.01, както е сторил митническият орган, тъй като свързването на двата слоя на процесния текстилен плат е осъществено чрез залепване, а не чрез изплитане, каквото задължително условие е постановено от европейския законодател за класирането на стоката по позиция 60.01 от Комбинираната номенклатура. Незаконосъобразното определяне на нов тарифен код на процесната стока обуславя необоснованост на съмненията на митническата администрация относно действителността на договорната стойност, доколкото са събрани данни за стоки с различни характеристики, респ. с различен тарифен код от процесната. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е счел, че е установено наличието на реално плащане на подлежащата на плащане цена от Ей джи логистик България по търговска фактура EGK2021000000206 от 02.11.2021 г., както и съответствието между платената цена по фактурата и декларираната стойност по МД. Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В хода на административното производство дружеството е депозирало всички документи, с които разполага, в т.ч. международен договор за покупко-продажба, извлечение от банкова сметка, сертификат за произход, търговски фактури, документ, удостоверяващ плащане към доставчика. С тях е доказана декларираната митническа стойност. В подкрепа на горното е и заключението на вещото лице по кредитираната и неоспорена от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, видно от което е, че осъщественото плащане на договорната стойност на процесната стока, в т.ч чрез прихващане, намира отражение в счетоводните операции, които са извършени хронологично и при съобразяване на счетоводните принципи. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд-Варна досежно неправилността на подхода на митническия орган по прилагане на чл. 74, § 2, б. б от МК, предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 § 1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, § 2, бук. "б" и чл. 74, § 3 МКС. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 МКС. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение ( ЕС ) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, бук. " б " от Регламент ( ЕС ) 952/2013 г. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Също така липсва анализ във връзка с различния производител на стоките двата конкретно сравнявани вноса. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението, в обжалваната му част, не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в размер на 480 лв. съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото не е прекомерно, а е съобразно с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,