Решение № 4997 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2014 г.

Решение № 4997 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Владимир Станчев Алексиев от гр. София, ж. к. "Стрелбище " бл № 17А, ет. 2, ап. 28 срещу решение № 4355/27.06.2014 г. на Административен съд - София-град постановено по адм. д. № 2355/2012 г. по описа на съда. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на АССГ като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Прави подробен анализ в касационната жалба на КТ на ЗДСл и ЗНА. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационния жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба, представя изложение - молба със съображения по предмета на спора и излага устно становището си в хода по съществото на делото. Счита, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители при прекратяване на служебното правоотношение, органа по назначаване следва да отрази необходимите данни в служебната книжка и да я предаде незабавно срещу подпис на служителя. Твърди, че е необоснован и неправилен извода на съда, че не е поискал служебната книжка и необходимите документи, въпреки че по делото са приложени жалбите му до инспекцията по труда и до МВР, които са препратени по компететност на МВР и СДВР т.е. ответниците следва да се приемат за уведомени за исканията му. Излага подробни доводи, че се касае за административна дейност свързана с административното обслужване, поради което следва да се приеме, че исковете му предявени на основание ЗОДОВ са основателни. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юриск. Михайлова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът - СДВР - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Демирев, също оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- София град е отхвърлил предявените от Владимир Станчев Алексиев, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ солидарно срещу Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - 6000 лв. и имуществени вреди в размер на 12 250 лв., претърпени в резултат на бездействието и незаконосъобразно действие на служители на ответниците да изпълнят задължението си да му издадат своевременно служебна книжка при първоначално постъпване на работа и че му е задържана трудовата книжка, както и че е издаден документ с невярно съдържание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените искове са изцяло неоснователени, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение на иска за неимуществени вреди същия е и недоказан, тъй като не са събрани доказателства за установяването им. АССГ е приел за безспорно установен по делото факта, че осигурителните документи на ищеца са били изготвени на 8.10.2008 г. и на 31.10 2008 г., като са връчени на 8.12.2008 г., но е установил липсата на причинени вреди за периода от 27.08. 2008 г. до 8.12.2008 г. твърдян от ищеца. На база горните факти, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на СДВР за посочения период, но не е установено наличието на настъпила вреда. Констатираното бездействие във връзка с по-късното издаване на исканите документи за осигурителния стаж не е причинило имуществени вреди и твърденията на ищеца са останали недоказани. Отделно от това, според административния съд, недоказани остават и твърдяните имуществени вреди от евентуалното незаконосъобразно бездействие на служителите МВР да му издадат служебна книжка. Установено е, че в последствие ищеца е бил преназначен в друга структура на МВР, а именно СДВР, като служебна книжка със зачитане на положения стаж е издадена с всички отразявания на стажа на ищеца. Недоказани остават и останалите елементи на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - вреди, причинна връзка. Така постановеното решение е правилно. За да бъде ангажирана отговорността на държавата съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да бъдат установени и безпорно доказани по основание и размер вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице всички елементи от сложния фактически състав, на който се основава отговорността по ЗОДОВ. Доказателствената тежест в това исково производство за установяването им се носи от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 257 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, следва да съществува пряко задължение за действие, непосредствено произтичащо от налична в правния мир законова норма. Единствената правна разпоредба, предвиждаща задължение за администрацията във връзка с твърдените обстоятелства е чл. 110 - чл. 113 от ЗДСл предвиждаща издаване на служебна книжка вписване на обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 112 от ЗДСл, че не му е издадена своевременно такава и че администрацията е бездействала при издаването на удостоверение за трудовия стаж. Видно от цитираната правна норма, конкретният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Дори да се приеме, че е налице ситуация, със забавено издаване на осигурителните докумени каквото е и становището касатора, то и в този случай не са установени вреди от това бездействие за периода от 27.08.2008 - до 8.12.2008 г. твърдяно от ищеца. Следва да се отбележи, че както в касационната жалба и в производството по нея, така и в първоинстанционното производство, ищецът се позовава на различни разпоредби от ЗДСл, КТ, ЗНА които в конкретния случай не следва да се анализират, тъй като предмета на спора е установен - искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ насочена срещу МВР и СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от бездействие на ответниците да му - своевременно да издадат служебна (трудова) книжка и УП. Цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд е свързана с прилагането на разпоредбите на Кодекса на труда и е неотносима за конкретния спор. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че от съвкупната проверка на събрания доказателствен материал предявените осъдителни искове не са доказани. Видно от доказателствата по делото ищецът е водил иск пред Софийския районен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени от несвоевременно предаване на трудовата книжка и съпътстващи документи и вписване на неверни данни в издадените от ответника документи. По този иск е било образувано гр. д. № 12210/2009 г. приключило с отхвърлително решение. В настоящето производство макар и на друго основание по реда на ЗОДОВ по същество се предявява същата искова претенция обоснована с незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията при посочените ответници - МВР и СДВР - София. Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите на сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата и общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска като неоснователен. Предвид липсата на елементите от фактическия състав на отговрността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правилно са отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Процесуалните представители на ответниците са претендирали своевременно в съдебно заседание присъждане на съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора сложността на касационното производство и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че искането е основателно и касаторът следва да бъде осъден да заплати на МВР и СДВР съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение