Решение № 11412 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2019 г.

Решение № 11412 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Министърът на правосъдието е подал касационна жалба срещу решение № 595/15.01.2019 г. по адм. дело № 12947/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменен мълчаливия отказ на този орган да се произнесе по заявление № 94-Р-37/12.09.2017 г. на Р. Борисова, нотариус № 675 от регистъра на Нотариалната камара за преместването й в друг район на действие, и преписката е била върната на министъра на правосъдието за произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените по делото разноски. Решението се обжалва и от Съвета на нотариусите при Нотариалната камара на Република България с оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е обезсилването на решението или отмяната му като неправилно и присъждане на направените разноски. Ответницата Р. Борисова е поискала отхвърлянето на касационните жалби. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на Съвета на нотариусите. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението, прие следното: Производството по адм. дело № 12947/2017 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Р. Борисова, нотариус № 675 от регистъра на Нотариалната камара за преместването срещу мълчаливия отказ на министъра на правосъдието по подаденото от нея за преместване от съдебния район на Районния съд - Трън в съдебния район на Софийския районен съд. Тричленният състав на Върховния административен съд установил, че Р. Борисова, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд-Трън, подала до министъра на правосъдието заявление № 94-Р-37/12.09.2017 г., с което поискала да бъде преместена на място за нотариус в съдебния район на Софийския районен съд. В искането си Борисова се позовала на обстоятелства по чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, настъпили след придобиване на правоспособността й - влошено здравословно състояние, влошено здравословно състояние на нейната майка и на едно от децата й. Към заявлението били приложени медицински документи, протоколно определение от 13.05.2016 г. по НОХД № 87/2016 г. по описа на Районния съд-Брезник, удостоверение № 1224/10.10.2014 г. на Район "Триадица", Столична община, за родените от майката Р. Борисова деца, постановление за възлагане на недвижим имот в град Трън. С писмо от 15.09.2017 г. председателят на Съвета по чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, създаден със заповед от 8.09.2017 г. на министъра на правосъдието, поискал становище по подаденото от Борисова заявление от Съвета на нотариусите, както и информация относно броя на вписаните действащи нотариуси в района на Районен съд -Трън и Районен съд-София и свободните места за нотариуси в тези районе. Нотариалната камара не изпратила становище. В установения в чл. 34б, ал. 4 ЗННД 14 – дневен срок от подаване на заявлението не последвало произнасяне от страна на министъра на правосъдието. Съгласно писмо изх. № 634/21.06.2018 г. на Нотариалната камара, към 26.09.2017 г. броят на вписаните нотариуси с район на действие Софийският районен съд е 135. Съгласно писмо на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" от 27.03.2018 г. броят на населението по постоянен адрес на територията на Столична община към 15.09.2017 г. е 1 462 435 лица. Според заключението на назначената по делото комплексна медицинска експертиза, за диагностицираните на жалбоподателката заболявания на стомашно-чревния тракт се изисква спазването на диетичен и хранителен режим; за установеното ендокринологично заболяване се налагат системни консултации и изследвания и приемане на медикаменти; относно установени "други разстройства на зрението са необходими периодични консултации със специалист; за установеното доброкачествено новообразувание на млечната жлеза е препоръчано оперативно лечение в планов порядък; периферните световъртежи и главоболие подлежи на лечение в амбулаторни условия; шийната остеохондроза налага системно и комплексно лечение от специалисти; пристъпите на световъртеж са трудно предвидими, като конкретно при жалбоподателката пътуването в превозни средства и шофирането води до повишен риск от появата им. От правна страна тричленният състав на Върховния административен съд приел, че разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 ЗННД изисква министъра на правосъдието да се произнесе в 14-дневен срок с акт в писмена форма, с който да отхвърли или да удовлетвори искането за преместване. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължавали административния орган да се произнесе мотивирано с писмен акт по молбата, подадена по реда на чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Тази разпоредба се явявала специална по отношение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК и дерогирала действието й, което означавало, че не възможно законосъобразно формиране на мълчалив отказ по заявлението за преместване. Тричленният състав на Върховния административен съд счел за неоснователно възражението на ответника, че не е налице непроизнасяне на министъра на правосъдието, представляващо мълчалив отказ, тъй като органът имал задължение да поиска мнението на Нотариалната камара преди да вземе решение по заявлението за преместване. Съдът отбелязал, че предвиденото в чл. 34б, ал. 4 ЗННД съгласуване не освобождава министъра на правосъдието от задължението му да се произнесе в предвидения в специалния закон 14-дневен срок, който започвал да тече от датата на подаденото до него заявление. Първоинстанционният съд достигнал до заключение, че мълчаливият отказ на министъра на правосъдието по заявлението на Р. Борисова е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и е незаконосъобразен, поради което го отменил и върнал преписката на органа за произнасяне с мотивиран изричен акт след преценка на представените пред него и в хода на съдебното производство доказателства. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Тричленният състав на Върховния административен съд е направил съответни на доказателствата по преписката фактически констатации, произнесъл се е мотивирано по направените от страните доводи и е приложил точно материалния закон. Не може се сподели оплакването на касационните жалбоподатели, че подадената от Р. Борисова жалба няма предмет, тъй като министърът на правосъдието фактически не е постановил мълчалив отказ. Първоинстанционният съд направил правилен извод, че по заявлението на нотариуса за преместването й на място в района на Софийския районен съд е формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган. Министърът на правосъдието не се е произнесъл в 14-дневния срок по чл. 34б, ал. 4 ЗННД по заявлението на жалбоподателката, в рамките на този срок не е било изразено и становище от страна на Нотариалната камара. Пред касационната инстанция е представено писмо изх. № 1059/23.11.2017 г. на Нотариалната камара, от което се установява, че Съветът на нотариусите последващо е приел решение, с което не дава съгласие за преместването на Р. Борисова в района на Районен съд-София. Нормативно е предвидено задължение на министъра на правосъдието да се произнесе с писмен акт, а неизпълнението на това задължение се явява съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Както законосъобразно е отбелязал в мотивите си тричленният състав на Върховния административен съд, специалната разпоредба на чл. 34б ЗННД изключва възможността да се приеме законосъобразност на мълчаливия отказ независимо дали са налице условията за преместването на нотариуса. Относно довода на касационните жалбоподатели, че срокът за произнасяне на министъра на правосъдието не е преклузивен, а инструктивен, следва да се отбележи, че тричленният състав не е изключил възможността за произнасяне на министъра на правосъдието след изтичане на предвидения в чл. 34б, ал. 4 ЗННД 14-дневен срок. Произнасянето на органа е допустимо и след този срок. Заинтересованото лице обаче има право на преценка дали да изчака произнасянето на министъра на правосъдието или да отнесе въпроса пред съда след изтичане на нормативноустановения срок за приемане на решение по подаденото от него заявление. Обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд решение по адм. дело № 12947/2017 г. е правилно. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Намирам, че въведеният с жалбата на Р. Борисова предмет на производството е допустим. Съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок от постъпване на заявление от нотариус за преместването му в друг съдебен район. Тъй като законът изисква съгласуване с Нотариалната камара, срокът за произнасяне следва да се счита продължен на основание чл. 57, ал. 7 АПК, който предвижда, че ако трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаване на акта се продължава с не повече от 14 дни. Р. Борисова е подала заявление за преместване на 12.09.2017 г., с оглед на което следва да се приеме, че министърът на правосъдието е следвало да се произнесе по искането не по-късно от 10.10.2017 г. Не приемам изложеното в решението на тричленния състав разбиране, че непроизнасянето на министъра на правосъдието в срока по чл. 34б, ал. 4 ЗННД, удължен с 14-дни поради изискването за съгласуване на решението с Нотариалната камара, не формира мълчалив отказ. Впрочем, в противоречие с правилата на формалната логика, от една страна, в решението се излагат мотиви, че непроизнасянето на министъра на правосъдието не формира мълчалив отказ, тъй като отказът можел да бъде само в писмена форма, а от друга страна, първоинстанционният съд приема за разглеждане и се произнася по жалба, подадена срещу мълчаливия отказ на министъра на правосъдието. Не е възможно да е налице издаден административен акт, на какъвто се приравнява мълчаливия отказ, и същевременно този административен акт да е незаконосъобразен, тъй като не е в писмена форма - мълчаливият отказ е именно липсата на волеизявление в писмена форма, което органът не е направил в течение на предвидения за произнасяне законов срок. Прави впечатление, че в диспозитива на съдебния акт съдът отменя мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-Р-37/12.09.2017 г., тоест, отменя акт, който не кореспондира по съдържание с посочените като подлежащи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс административни актове - съгласно чл. 197 АПК на обжалване подлежи изричния отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане, а според чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на обжалване подлежи административният акт, респективно отказът да се издаде акта, който в случая е отказ за преместването на нотариуса. В касационната жалба на министъра на правосъдието основателно се прави позоваване на Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. дело № 3/1976 г. на Пленума на Върховния съд, в което се казва:... Ако актът не е издаден в срок, счита се, че е налице мълчалив отказ, като този мълчалив отказ подлежи на обжалване.... За административния орган срокове са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран.... Непроизнасянето се смята за мълчалив отказ на административния орган да издаде искания акт или документ. Явно е, че непроизнасянето не е само обикновено бездействие или отказ от произнасяне, а нещо повече - отказ да се издаде "исканият акт", т. е. акт с посоченото от молителя съдържание." При положение, че тричленният състав приема, че е издаден административен акт във формата на мълчалив отказ, това означава, че органът се е произнесъл с действителен акт, с който отказва да удовлетвори искането на Р. Борисова за преместването й в района на Софийския районен съд. Съдът дължи пълна проверка на законосъобразността на акта съобразно всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. Такава проверка не е направена, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед констатираните отменителни основания, решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Съдия: /Жанета Петрова/