Решение № 11120 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2010 г.

Решение № 11120 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на митница "Аерогара София" против решение № 2074 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 5683/2009 г. на Административен съд София-град. С решението е отменено по жалба от "Елцик" ЕООД решение № 6601 0430/15.05.2009 г., издадено от Началника на митница "Аерогара София", с което е обезсилено разрешение за режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" № BG005100/48 от 29.11.2007 г. със срок 28.11.2010 г. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението като постановено по процесуално недопустима жалба, тъй като жалбоподателят не е спазил установения ред за оспорване на административния акт. Касаторът поддържа неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение материалния закон. По съображения, изложени в касационната жалба, се иска обезсилване на съдебното решение, или алтернативно, неговата отмяна и отхвърляне жалбата на "Елцик" ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Елцик" ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било решение № 6601 0430/15.05.2009 г., издадено от Началника на митница "Аерогара София", с което е обезсилено разрешение за режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" № BG005100/48 от 29.11.2007 г. със срок 28.11.2010 г. Митническият орган е приел в оспорения административен акт, че при извършена проверка от отдел "Последващ контрол" към РМД - София за изпълнение на условията по даденото разрешение са били констатирани пропуски и нарушения при поставянето на необработени диаманти под режим активно усъвършенстване с отложено плащане (АУ/ОП) при функционирането и приключването на режима. В мотивите на решението на административния орган е посочено, че в резултат на операцията по усъвършенстване освен основен компенсаторен продукт (ОПК) се формира и вторичен компенсаторен продукт (ВКП) - диамантен прах, който е неизбежен страничен продукт от процеса на усъвършенстване, като предвидения рандеман 30-60% не е съобразен с действително извършените операции по усъвършенстването. Въз основа на констатираното митническият орган е заключил, че издаденото разрешение № BG005100/48 от 29.11.2007 г. е основано на невярна и непълна информация в частта относно рандеман и ВКП, поради което го е обезсилил на осн. чл. 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт с мотивите, че компетентният орган не е установил предпоставките за неговото издаване. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 20 от Закона за митниците /ЗМ/, съответно чл. 18 от Регламент № 450/2008 г. на Европейския парламент и Съвета, които са насочени към санкциониране на недобросъвестно поведение на задължените субекти, като в тежест на издателят на акта е да установи, че целенасочено заявителят по издаденото разрешение е представил невярна и непълна информация. Според съда ответникът в съдебното производство е следвало да посочи по какъв начин трябва да изглежда вярното и точно описание на формирания в технологичния процес при обработката на диаманти рандеман и вторичния компенсаторен продукт, като в действителност той се е ограничил единствено с констатацията, че предвиденият рандеман 30-60% не е съобразен с действително извършените операции по усъвършенстването. Съдът е посочил, че предвижданият рандеман от 30-60% е постоянна величина във всички искания за разрешаване на митническия режим и се потвърждава и от становището на експертите от НМ "Земята и хората" и не е бил поставен под съмнение при извършените проверки по повод произнасянето на митническия орган по тях. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е бил сезиран с процесуално недопустима жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административното обжалване не е процесуална предпоставка за обжалване на акта пред съда. Такова задължение не е регламентирано в приложимия за случая Закон за митниците по отношение на обжалвания административен акт, поради което на осн. чл. 148 от АПК, не съществува пречка за обжалването му направо пред съда. Нормата на чл. 23, ал. 2 от Регламент № 450/2008 г., приложима за случая, гарантира правото на защита на затегнатите лица най-малко на две нива - пред митническите органи и впоследствие пред правораздавателен орган, като не създава задължения пред тях да спазват определен ред на обжалване. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно неправилността на решението. От доказателствата, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че в случая не са налице законовите предпоставки за издаване на решение за обезсилване на разрешение за режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане". Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗМ решение, взето в полза на съответно лице, се обезсилва, ако се основава на невярна или непълна информация и то само в случай, че молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна и такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна и пълна информация. Правилни са изводите в обжалваното решение, че митническите органи при издаването на решението, с което е обезсилили даденото разрешение, са посочили единствено, че в резултат на операцията по усъвършенстването се формира вторичен компенсаторен продукт - диамантен прах, който е неизбежен страничен продукт, както и че предвиденият рандеман в размер 30-60% не е съобразен с действителните операции по усъвършенстването. Тези констатации на административния орган не са били подкрепени с относими доказателства, а напротив, в хода на съдебното производство са били ангажирани многобройни доказателства, сочещи, че предоставената от заявителя информация отговаря на обективната действителност. На първо място в приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената специализирана експертиза е констатирано, че наличните в административната преписка рандемани са границите на стандартите при шлифовката на необработени диаманти, както и че вторичния компенсаторен продукт, в случая диамантен прах, е неизползваем. Освен това по делото се съдържат още две разрешения за митнически икономически режим активно усъвършенстване, издадени на "Елцик" ЕООД през 2003 г. и 2005 г., в които е предвиден същият рандеман в границите 30-60%. Обосновано съдът е приел, че съгласно чл. 331 от ППЗМ при подаване на искане за разрешение митническият орган има правомощие да изиска допълнителна информация относно, като по делото няма данни от дружеството да не е предоставена поискана информация при издаване на разрешението. При тези данни следва изводът, че при издаването на обжалвания административния акт от митническия орган, не са спазени условията на чл. 20, ал. 1 от ЗМ за обезсилване на издаденото разрешение, поради което правилно съдът е отменил обжалвания административен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Въз основа на тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение