Решение № 11326 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 2034 от 01.03.2024 г. по адм. д. 1621/2023 г. Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отменил по жалба на Б. В. К. от гр. Пловдив, [жк], [адрес] ревизионен акт (РА) Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 459/18.09.2020 г. на директор дирекция "Обжалване на данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта, с която на Б. В. К. за 2016 г. и 2017 г. са установени допълнително задължения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, в общ размер 25 807,76 лв. Срещу решението на АС-Пловдив е подадена касационната жалба от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, в отменителната му част, в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски за касационната инстанция, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответният по касационната жалба Б. В. К., чрез адв. Е. Хайрабедян, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив е след постановяване на Решение 6862 от 22.06.2023 г. по адм. дело 10933/2022 г. по описа на ВАС, е отменено решение 1249 от 28.06.2022 г. по адм. дело 2693/2020 г. по описа на АС-Пловдив, и делото е върнато за разглеждане в друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е РА Р-16001619005192-091-001 от 23.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 459/18.09.2020 г. на директор дирекция "Обжалване на данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на Б. В. К. допълнително са установени задължения по ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице в общ размер на 22113, 39 лв. главница и 5505, 19 лв. - лихва, от които: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4255, 54 лв. главница и 1359, 52 лв. лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 9883, 81 лв. главница и 2155, 39 лв. лихва; вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 645, 12 лв. главница и 253, 27 лв. лихва; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 3801, 08 лв. и 838, 95 в. лихва; вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 403, 20 лв. главница и 158, 30 лв. лихва; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1767, 78 лв. главница и 391, 32 лв. лихва, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 252, 00 лв. главница и 98, 93 лв. лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1104, 86 лв. главница и 249, 51 лв. лихва. Според фактическите установявания на АС-Пловдив, ревизиращите органи са извършили анализ и са констатирали несъответствие между имуществото и доходите на физическото лице и направените от него разходи за процесните 2016 г. и 2017 г. В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на лицето, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК / налице са данни за укрити приходи или доходи/ и т. 7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие по години, както следва: за 2016 г. в размер на 3 355, 68 лв.; за 2017 г. в размер на 26 996, 20 лв. В хода на ревизионното производство е общият размер на постъпилите суми по години: за 2016 г. - 40 500, 00 лв.; за 2017 г. - 80 000, 00 лв. Органите по приходите са приели, че постъпленията са във връзка с реализирани доходи и въз основа на горното е прието, че сумите представляват доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като са взети предвид и участват при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство е допусната и приета основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), които съдат е кредитирал. Във връзка с така направените констатации на съдебния експерт, АС-Пловдив е отменил РА Р-16001619005192-091-001/23.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 459/18.09.2020 г. на директор дирекция "Обжалване на данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта, с която на Б. В. К. са установени допълнително задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 255,54 лв. и лихва 1 359,52 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 9 883,81 лв. и прилежаща лихва 2 155,39 лв. ; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 3 801,08 лв. и лихва 838,95 лв.; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 1 767,78 лв. с лихви 391,32 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 ж. в размер на 1 104,86 лв. с лихва 249,51 лв. Решението на АС-Пловдив е правилно. Спорът между страните не е относно наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до извод за нищожност на спорния РА. По този въпрос се е произнесъл състав на ВАС с Решение 6862 от 22.06.2023 г. по адм. дело 10933/2022 г. по описа на ВАС. Спорът между страните не се съсредоточава и около съществуването на предпоставките по 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и т. 7 от ДОПК и приложения особен ред за извършване на ревизията, различен от общия такъв. Спорният въпрос се концентрира около размера на установения недостиг на средства през проверявания период. В съдебното производство пред АС-Пловдив са допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило недостиг на средства в размер на 3355, 68 лв. за 2016 г., което изцяло съвпада с констатациите на ревизиращите органи. За процесната 2017 г. съдебният експерт е недостиг на средства в размер на 13989, 94 лв. за 2017 г. Както правилно отбелязва АС-Пловдив, в заключението изрично се посочва, че органите по приходите са допуснали съществена грешка при определяне паричния поток и недостига на средства за 2017 г., като в колона 5 в хода на ревизията е посочено, че "Парични средства в края на данъчния период" налични в банка ДСК 13000, 65 лв. Сумата действително е такава, но е формирана от постъпилите на 15.12.2017 г. 13006,27 лв. от И. Ф. по предварителен договор за продажба на апартамент. Тази колона участва със знак минус при определяне на паричния недостиг за годината, доколкото е постъпила от друго лице и следва да се включи и в колона 3 "Постъпления" от паричния поток, за да се елиминира влиянието и върху крайния резултат, както е направено през 2018 г. с продажбата на апартамента (също безспорно обстоятелство по делото). Паричният недостиг на Б. В. К. е завишен неправилно с 13000, 65 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК, като изводите на съда, съответстват с Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. С оглед изложеното не е налице нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски разноски в размер на 3 930,95 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на спора и са налице основания да бъде намалено по направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав приема също така, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложените по-горе критерии, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 3 930,95 лева, а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение