Решение № 5785 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11786/2014 г.

Решение № 5785 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11786/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Съдебното производство е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по жалба на Здравко Велиянов Димитров от гр. Плевен, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № 8121К-795/24.06.2014 г. С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" и ал. 6 ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 262 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради получаване на най-ниската обща оценка за изпълнението на длъжността, е прекратено служебното му правоотношение, считано от 7.07.2014 г. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Недоволен от МЗ, Димитров я обжалва. Счита същата за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й и нарушения на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени. Претендира присъждането на направените от него разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че жалбоподателят е бил главен инспектор и е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ - началник на Група "Пожарогасене и спасителна дейност" (Г ПГСД) в Трета районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна (РС ПБЗН), към Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението", Варна (ОУ ПБЗН), категория В. От представената административна преписка са установява, че със Заповед рег. № 491/26.03.2014 г. (л. 74) директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението (ГД ПБЗН) е назначил комисия за извършване на оценка на изпълнението на длъжността от Димитров в съответствие с Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, обявена с МЗ рег. № Iз-1831/10.10.2006 г. (Методиката, л. 159). Разпоредил е също, при необходимост и по предложение на комисията, началникът на ОУ ПБЗН да изиска изготвянето на психологическа експертна оценка на Димитров от Института по психология на МВР. Комисията извършила проверка на работата на Димитров за периода 24.09.2012 г. - 31.03.2014 г. След проведени три заседания и анализ на събраните доказателства, тя е изготвила Справка рег. № 1660/25.04.2014 г. (л. 22, 47) и Карта за оценка изпълнението на длъжността рег. № 1645/25.04.2014 г. (л. 17, 42), с която Димитров е отказал да се запознае на 28.04.2014 г., видно от подписите на двама служители (л. 21, 46). Поставена му е била обща оценка от 6 точки, която съгласно т. 16 от Методиката е най-ниска такава по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР (отм.) или е налице несправяне на служителя със служебните задължения по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 11 от с. з. На 30.04.2014 г. Димитров се е запознал със Справката и е подал Възражение вх. № 2775/8.05.2014 г. (л. 29, 54). В него е изразил несъгласието си с направените изводи и констатации от комисията. В много от случаите Димитров е задавал въпроси на комисията, изразил е несъгласието си с нейните констатации, коментирал е служебното поведение на негови колеги и началници. На свое заседание проведено на 9.05.2014 г. (л. 72) комисията е разгледала възраженията на жалбоподателя и не ги е възприела. Изготвила е Становище рег. № 2334/12.05.2014 г. (л. 13, 38) и е предложила на директора на ГД ПБЗН да изготви предложение до министъра за прекратяване служебното правоотношение на Димитров на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР (отм.). Въз основа на становището, директорът на ГД ПБЗН е изготвил Предложение рег. № ПО-4494/20.06.2014 г. (л. 10, 35) до министъра за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Въз основа на предложението, министърът е издал обжалваната МЗ рег. № 8121К-795/24.06.2014 г. (л. 9). Копие от същата е било връчено на Димитров на 7.07.2014 г. в присъствието на трима свидетели, но същият е отказал да я подпише. За това му действие е съставен Протокол рег. № 2726/7.07.2014 г. (л. 158), подписан от свидетелите. В своята работа комисията е изискала и получила Справка рег. № 561/9.04.2014 г., изготвена от прекия началник на Димитров (л. 76), Справки рег. № 1622/22.04.2014 г. (л. 86) и рег. № 1587/16.04.2014 г. (л. 146) за ползвани отпуски по болест и платен такъв от Димитров за периода на оценяване на работата му, приобщени са Протоколите за индивидуалната оценка на работата на служителите от Трета РС ПБЗН, Варна за I-то (л. 91) и II-то (л. 92) петмесечия на 2013 г., видно от които той е получил индивидуална оценка 4 за двата периода, Възражение от Димитров на поставената му оценка за II петмесечие на 2013 г. (л. 93), придружаващи документи и решение на началника на ОУ ПБЗН Варна по него (л. 98), Докладна записка (ДЗ) рег. № 567/10.04.2014 г. (л. 99), Справка рег. № 568/10.04.2014 г. (л. 101) и двете от жалбоподателя до председателя на комисията, Кадрова справка рег. № 1588/16.04.2014 г. (л. 108) на Димитров, Заповед рег. № 25/20.09.2013 г. (л. 114) на началника на ОУ ПБЗН, Варна за налагане на дисциплинарно наказание "порицание за 6 месеца" на Димитров, обжалвано от него и оставено в сила с решение по а. д. № 3546/2013 г. по описа на Административен съд Варна, от своя страна оставено в сила с решение по а. д. № 5576/2014 г. по описа на ВАС (факт, служебно известен на съда) и Длъжностна характеристика (ДХ) рег. № Л-5679/9.05.2011 г. (л. 168) на длъжността "началник на група/сектор "Пожарогасене и спасителна дейност" в РС ПБЗН при ОУ ПБЗН/СУ ПБЗН, утвърдена със Заповед рег. № 662/6.06.2011 г. (л. 173) на главния директор на ГДПБЗН. С посочената ДХ Димитров се е запознал на 7.06.2013 г., видно от съставения Протокол рег. № 421/11.06.2013 г. (л. 205) за това. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав счита, в съответствие с практиката на ВАС по въпроса, че изготвянето на оценка за изпълнение на дадена длъжност е процес, който не може да бъде контролиран по същество от съда. Предмет на съдебната проверка в случая може да бъде само спазването на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.), заповедите за прекратяване на служебните правоотношение на държавните служители категория В, каквато длъжност е заемал Димитров, се издават от министъра на вътрешните работи. Тя е издадена и в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. От доказателствата по преписката безспорно се установява, че при извършена от надлежно определена комисия оценка на изпълнение на длъжността от Димитров, същият е получил най-ниската оценка - 6, при което са налице предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" за прекратяване на служебното му правоотношение. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Той се развива в следните насоки: Твърди се от Димитров, че от текста на чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.) следва, че комисията, изготвяща оценка, следва да се определи от органа по назначаване, в случая - от министъра. Назначаването на комисията с цитираната Заповед рег. № 491/26.03.2014 г. на главния директор на ГД ПБЗН се явява нищожно, а изводите на самата комисия са такива от орган, който не притежава съответната компетентност. Цитира се и съдебна практика на ВАС по въпроса. Доводът е неоснователен. В чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.) са посочени редица органи от системата на МВР, които имат правото да назначават служители в министерството от съответната категория. В случая препращането към нормата цели препращане към изброените органи, а не към общото между тях, че те са органи по назначаването. Практиката на ВАС по въпроса е била винаги еднопосочна и в указаната насока. Що се отнася до цитираното в писмената защита на Димитров решение на ВАС, в него липсва въобще произнасяне по смисъла и тълкуването на чл. 175, ал. 2 ППЗМВР (отм.) и чл. 186, ал. 1 ЗМВР (отм.). Неоснователен е и доводът за необсъждане на писмените възражения на Димитров от комисията. По делото е представено Становище рег. № 2334/9.06.2014 г. (л. 13, 38) на комисията, която е взела отношение към възражението на Димитров. Факт е, че в него липсва детайлното обсъждане на всички възражения на жалбоподателя, но това, както е посочено и в самото становище, е поради начина и формата на поднасяне на възраженията от страна на жалбоподателя. Действително, дадената възможност на служителя да възрази срещу поставената оценка на работата му не следва да се извършва чрез критика на работата на други негови колеги - началници и подчинени, а често използваните в становището "мъдрости, сентенции и критики" не са начина, по който може да се възрази против дадена оценка. Неоснователен е и доводът, че комисията не е оценила изпълнението на всички служебни задължения, залегнали в ДХ. Видно от задължението на комисията, посочено в т. 10, б. "а" от Методиката, тя е длъжна да извърши именно такова оценяване. ВАС установи, че в така изложения довод на жалбоподателя съществува вътрешно противоречие. От една страна се твърди, че част (5 от общо 32) от служебните задължения на Димитров не са били обект на преценка от комисията (л. 214, последен абзац), а от друга, че не става ясно по какъв начин тя е изготвила оценката си по тези задължения (л. 215, абз. 2). При наличието на 32 формулирани служебни задължения в ДХ за длъжността, заемана от Димитров комисията, видно от попълнената карта, е оценила 28 от тях. Т.е. тя е оценила преобладаващата част от служебните задължения на служителя. Неоценени са останали само 4 от тях, което безспорно е нарушение. ВАС обаче счита, че то не е от категорията "съществено нарушение на административнопроизводствените правила". При това, посочените в писмената защита служебни задължения за които се твърди, че са "неоценени", всъщност са оценени в т. т. 1.20., 1.15., 1.14., 1.19., и 1.24. (по реда на посочването им в писмената защита) на Картата за изпълнение на длъжността, приложена на л. 17 и 42 от делото. Въпросът за наличието или липсата на "конкретни факти", въз основа на които може да се направи извод за "обоснованост" и "обективност" на оценката касае правилността на последната. Както се посочи в началото на този раздел, съдът не е в състояние и няма правата да обсъжда и се произнася по тези въпроси. Неоснователен е и изводът за "необоснованост" на оценката, извлечен от факта, че за първото и второ петмесечия на 2013 г. Димитров е получил оценки 4, а сега за период, включващ и посочения, получава оценка 6. Очевидно е, че изготвянето на въпросните индивидуални оценки (за 2013 г.) са определяни по друга методика, различна от одобрената с МЗ рег. № Iз-1831/10.10.2006 г., а именно по реда на Наредба № Iз-2209/29.10.2012 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност (отм.). Неправилно би било сравняването на резултати от оценки, извършени при различни методики. От друга страна, фактът, че за определен период (10 месеца) работата на Димитров е оценявана по-добре не е пречка, оценявайки я за по-дълъг такъв (повече от 18 месеца), крайната оценка да е различна. При издаването на МЗ не са допуснати нарушения на приложимия материален закон. Този довод изцяло се основава на първия развит такъв - за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При липсата на установени такива от състава на ВАС, не се доказва и твърдението за необективност на направената оценка на работата на Димитров, а оттам - и на липса на основание за освобождаването от служба поради получена най-ниска оценка за изпълнение на длъжността. Следователно, като е прекратил служебното правоотношение със Здравко Димитров на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "Б" ЗМВР при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, органът по назначаването е издал една законосъобразна заповед, поради което жалбата на Димитров следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и предвид направеното искане от процесуалния представител на министъра, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направени деловодни разноски от 400 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени по размер на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение