Решение № 3861 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2015 г.

Решение № 3861 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13871/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП) срещу решение № 2143 от 5.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3188/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, в частта, с която по оспорване на "Завод за шлифовъчни машини" АД /"ЗШМ"/ представлявано от Иван Атанасов Марков е отменен Ревизионен акт РА № 161401641/1.09.2014 г. потвърден с Решение № 1109/3.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 13546,03 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 3876,98 лева, по фактура № 20/26.10.2011 г., издадена от "Мет експорт" ЕООД Ямбол. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Завод за шлифовъчни машини" АД, чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова, в писмен отговор на касационната жалба и в с. з., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отменил по оспорване на "Завод за шлифовъчни машини" АД Ревизионен акт РА № 161401641/1.09.2014 г. потвърден с Решение № 1109/3.11.2014 г на Директора на Дирекция "ОДОП" в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 13546,03 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 3876,98 лева, по фактура № 20/26.10.2011 г., издадена от "Мет експорт" ЕООД Ямбол. Постановеното решение се обжалва от касатора, в частта, в която е отменен спорния РА. Решението не е обжалвано в останалата част и е влязло в сила. Процесната фактура № 20/26.10.2011 г. е издадена от "Мет експорт" ЕООД Ямбол с предмет на доставката - ремонт хидроизолация съгласно протокол обр. 19. От жалбоподателя са представени следните документи за доставките от "Мет експорт" ЕООД: фактурата, договор за текущ ремонт от 5.08.11 г., протокол за установяване завършването и заплащането на СМР без дата, споразумение за отложено плащане от 26.10.11 г., извлечение от банкова сметка, справка за взетите счетоводни операции, обяснения. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за ремонт на покрив, изкърпване на стара и направа на нова хидроизолация на производствен корпус на "ЗШМ" АД в гр. Асеновград. За да постанови спорното решение в обжалваната част, първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че е установен положителния факт на доставката, след като в случая, видно от заключението на СТЕ и ССЕ, резултатът от извършената услуга е налице. Първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Административният съд - Пловдив е установил правилно фактическата обстановка и изводите, които е направил са в съответствие с релевантните по спора факти и обстоятелства и при правилно прилагане на относимите материалноправни норми. За да приеме процесния РА - в частта относно отказания данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Мет експорт" ЕООД, за незаконосъобразен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за същата се установява наличие на реална доставка. Правилно е прието, че следва да се счита за установен положителния факт на доставката, след като в случая, видно от заключението на СТЕ и ССЕ, резултатът от извършената услуга е налице. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая, правилно е приел първостепенният съд, че съдържащите се по преписката документи, както и основното и допълнителното заключение на ССЕ, заключението на СТЕ, а също и представените писмени доказателства, свързани със счетоводното отразяване на доставката при жалбоподателя доказват по безспорен начин извършването на реална доставка, като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за по фактура № 20/26.10.2011 г., издадена от "Мет експорт" ЕООД Ямбол. Процесната фактура е осчетоводена по сметка 203 като ДМА. Договорът е подписан от Никола Николов, като представляващ "Мет експорт" ЕООД. Същото лице е подписало и протокола за установяване на извършените СМР. Според обясненията, избрано е това дружество за изпълнител на СМР, тъй като е представило най-добра оферта. Правилно е приел административният съд, че СТЕ е установила, че на притежаваната от "ЗШМ" АД сграда наричана производствен корпус и част от комплекс със сградата наричана "административно битова" са извършени дейности, с които покривът е хидроизолиран в северозападната си част и са обшити с ламарина част от бордовете. Последното кореспондира с отразеното /л. 108-114/ по договор за текущ ремонт между страните от 5.08.2011 г., приложените към него фактура от 26.11.2011 г., протокол акт № 19 и споразумение за отложено плащане по процесната фактура от 26.10.2011 г. От ССЕ на вещото лице /в. л./ става ясно, че по процесната фактура счетоводните операции са отчетени правилно, като информацията е заведена аналитично, в хронологичен ред. Експертът е обсъдил събраната по делото информация, протокол за установяване завършването и заплащането на СМР и справка за взетите счетоводни операции, обяснения, като въз основа на тях е дал заключение че в счетоводството на жалбоподателя правилно са отразени процесните ремонти и счетоводни операции. Правилни са изводите на съда, че възраженията на касатора за липса на безспорни документи за кадрова обезпеченост са неоснователни. От допълнителната ССЕ, както и от представените в от ответника справки се установява, че в "Мет Експорт" ЕООД в този период е имал назначени лица -Тодоров М. М. като самоосигуряващ се управител, Върбанов, Ванков и Георгиев като работещи без трудови правоотношения, работили през месец октомври 2011 г., а Славчев е на трудов договор от август до ноември 2011 г. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че въз основа на приетите по делото доказателства и конкретно от заключението по СТЕ става ясно, че е извършен ремонт на покрива на производствен корпус, като е направена нова хидроизолация с полагане на усилен воалит за 2811 кв. м по 13,86 лв, както и че частично е изкърпена старата хидроизолация и са изравнени дефектирали участъци за 2811 кв. метра по 11,50 лева. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че е налице реална доставка. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лв. съобразно представена фактура и платежно нареждане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,