Решение № 16615 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 231/2019 г.
ВАСVII отделение05.12.2019 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 267/2018 г. на Административен съд – Видин. ОСЪЖДА "Глобус" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Резбарска" № 5, представлявано от управителя Р. Атанасов, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Видин, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16615 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 231/2019 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Глобус" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Резбарска" № 5, представлявано от управителя Р. Атанасов, срещу решение № 148 от 28.11.2018 г. постановено по адм. дело № 267/2018 г. на Административен съд (АС) - Видин, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ за издаване на административен акт за регистрация на моторно превозно средство (МПС) на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Видин, обективиран в писмо с рег. № 953000-7664/14.09.2018 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебния акт, поддържайки оплаквания за неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.). Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Видин в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Тошев, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по съществото, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на АС – Видин е отхвърлил жалбата на "Глобус" ЕООД, срещу отказ на началника на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – гр. Видин за извършване на промяна на регистрацията на полуремарке "Шмитц" с рег. [рег. номер МПС], обективиран в писмо от 14.09.2018 г. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало със заявление от 23.08.2018 г. на "Глобус" ЕООД за промяна на регистрацията на полуремарке марка "Шмитц", поради промяна на собствеността. Представен е нотариално заверен договор от 25.04.2017 г., по силата на който дружеството е закупило горепосоченото ремарке. Същият договор е представен в сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Видин и на 09.05.2017 г. От доказателствата по делото се установява наличието на наложени запори от 19.05.2017 г. и от 04.07.2017 г. Процесният отказ за регистрация е обективиран с писмо с рег. № 953000-7664/14.09.2018 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – гр. Видин. За да отхвърли жалбата на търговското дружество срещу така постановения отказ първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с материалния закон. Позовал се е на предписанията на разпоредбата на чл. 143, ал. 9 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., за да обоснове извод, че поради наложен с акт на ЧСИ запор, исканата пререгистрация на превозното средство не може да бъде извършена. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантните за предмета на спора факти и е достигнал до вярно заключение за материална законосъобразност на оспорения акт. Решаващият съд е извършил правилно тълкуване на относимите към спора норми на чл. 143, ал. 9 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., като обосновано е достигнал до извода, че промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Цитираните разпоредби императивно въвеждат специални предпоставки за регистрацията на превозни средства с наложен запор, при отсъствието на които административният орган е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да постанови отказ. Редът за правна защита на твърдяното право на приобретателя на вещта е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК или чрез отмяна на изпълнителния запор. Респ. отписването на запора може да стане и по разпореждане на органа, който го е наложил, т. е. на съдебния изпълнител. Неоснователен е доводът на касатора, че заявлението за пререгистрация на МПС предхожда налагането на запорите, т. к. е подадено на 09.05.2017 г. В контекста на предписанието на чл. 15, ал. 1 Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. и въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е установил, че представянето единствено на договор за покупко – продажба на превозното средство, не може да се приеме като надлежно волеизявление за промяна в регистрацията на МПС. След като не е предоставен пълният набор от изискуеми документи, за дата на подаване на заявлението за промяна в регистрацията следва да се приеме датата 23.08.2018 г., която е последваща вписването на последния запор. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на необходимите предпоставки за пререгистрация на превозното средство е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата им отказ за пререгистрация е законосъобразен. Правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал действително фактическо положение. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон изцяло се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните изводи по предмета на спора са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на АС - Видин, касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ОДМВР - Видин се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 3