Решение № 12543 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 933/2014 г.

Решение № 12543 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 933/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Иванов Стъргелов от гр. София срещу решение № 7660 от 5.12.2013 г., по административно дело № 9526/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-318/22.08.2013 г. на началника на 04 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на 04 РУП СДВР в представен от процесуалния му представител писмен отговор на касационната жалба излага становище за нейната неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. От събраните доказателства безспорно се установява, че касаторът е извършил нарушението на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност - влизане в служебните информационни системи, на посочените в заповедта дати, за посочените лица, без справките да са отразени в нарочен дневник в нарушение на заповед I-79/2004 г. за утвърждаване на методологични указания за ползване информационни системи в НС, Полиция, МВР, представляващо нарушение на чл. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неоснователен е наведеният довод, че в случая наказанието е наложено на Стъргелов при допуснато нарушение по чл. 229, ал. 3 и чл. 230, ал. 3 ЗМВР. Събраните в хода на административното производство доказателства категорично установяват допуснатите от касатора нарушения на чл. 51 ЕК и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР, още повече, че писмените си обяснения служителят не оспорва фактическите констатации на дисциплинарно разследващия орган. Нарушенията са установени с допустими доказателствени средства и писмени доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал. 3 ЗМВР, Основателно е отбелязано, че отговорността е ангажирана във връзка с нерегламентиран достъп до базата данни и извличането на данни, с което са нарушени чл. 51 Етичния кодекс, предвид и посочената по-горе заповед, а не на кои лица е предавана тази информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение