Решение № 8927 от 13.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Е. Николаев, от гр. Русе, чрез пълномощника му адв. В. Скочев срещу решение 22/04.06.2021 г., постановено по адм. дело 105/2021 г. по описа на Административния съд - Русе, с което съдът е отхвърлил предявения от него частичен иск срещу Българска народна банка (БНБ), по реда на чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата от 323 658,77 лева, съставляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново по същество, с което се уважи предявения иск в неговия пълен размер. Ответникът Българска народна банка, чрез пълномощника си адв. А. Георгиев, в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Моли да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба на Българска народна банка против определение от 12.08.2021 г., постановено по адм. дело 105/2021 г. по описа на Административен съд-Русе, с което е отхвърлена молбата й за изменение и допълване на решение 22/04.06.2021 г., постановено по същото дело, в частта за присъждане на претендираните разноски в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно в оспорената му част и моли същото да бъде отменено в тази част, като бъдат присъдени разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба, не изразява становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството пред АС-Русе е образувано след отмяна на решение 61/19.11.2019 г. постановено по адм. дело 144/2019 г. по описа на Административния съд Русе, като същото е отменено с Решение 1610/09.02.2021 г. постановено по адм. дело 3549/2020 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане, поради допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, довели до липсата на мотиви по съществени за спора обстоятелства. Производството пред Административен съд-Русе се е развило по предявения от Е. Николаев иск против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата 323 658,77 лв., съставляваща разлика между вложените от ищеца суми в Корпоративна търговска банка и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката, вследствие на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от Общностното право или алтернативно от неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменени й със закон функции по осъществяване на ефективен надзор. С обжалваното решение АС-Русе е отхвърлил предявения частичен иск от Е. Николаев срещу Българска народна банка, по реда на чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 2 000 лева, представляваща част от сумата от 323 658,77 лева, съставляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. Със същото решение съдът е отхвърлил искането на Българска народна банка за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото - възнаграждение за адвокат. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 01.02.2007 г. между ищеца и КТБ АД е сключен договор за преференциален безсрочен депозит 21455 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на Преференциален безсрочен депозит". Според условията на анекса, депозантът се задължавал да поддържа постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500 валутни единици. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти. На 08.05.2008 г. ищецът е сключил с КТБ АД договор за безсрочен депозит Евролев" с валутна клауза 35536. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие на страните. На 20.06.2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последвало писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане, с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите, и пасивите на банковата група КТБ (КТБ АД и ТБ Виктория ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката е установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществено обезценяване, размера на което не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ. На следващо място се установява, че доклад за текущото състояние на банката е представен пред БНБ от квесторите на КТБ АД на 25.07.2014 г., като от него се установява, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценяване на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко. По - съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи - намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителния съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ - за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ - за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ на квесторите на КТБ било указано, най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ АД. На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценяване на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева. Докладите са приети с Решение 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) 575/2013 г. В допълнение, с писмо от 05.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 година. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД, Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 година. От приложеното по делото извлечение за движението по банковата сметка на ищеца в КТБ е установено, че на 06.11.2014 г. е разполагал със сума в размер на 460 897,57 лв., която включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, като на 04.12.2014 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ. От представения списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ е установено, че ищецът фигурира в този списък под 2738 с признато вземане в размер на 364 897,57 лева, от които е получил сумата от 41 238,80 лв. съгласно обявената на 02.03.2017 г. в Търговския регистър частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН. Първоинстанционният съд е установил още, че с Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд по т.д. 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 година. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура и с Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменено в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Въз основа на тази фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че по делото не са установени незаконосъобразни бездействия на БНБ произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. АС-Русе е направил извод, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си парични средства произтича от неплатежоспособността й, в което състояние банката е изпаднала в резултат на начина й на управление и взетите в тази връзка управленски решения. Изложил е съображения, че действията на БНБ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна. Съдът е приел и, че не е доказано и наличието на претърпени вреди, тъй като не е установено намаляване на имуществото на ищеца, тъй като за него е възникнало право на вземане в размера на остатъка от депозита му над изплатения гарантиран размер, по което вземане са извършвани плащане в производството по несъстоятелност на КТБ. С оглед на изложеното и доказателствата по делото, съдът е заключил, че не е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, което да бъде установено в исковото производство. Според съдът не е налице и връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно действие/бездействие на ответника. Заключил е, че липсва пряка причинно следствена връзка между посочените действия, респ. бездействия на ответника и вредите, чието обезщетяване се търси в производството пред него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е съобразил приложимия материален закон, като е изложил подробни и обосновани мотиви. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. При установената по делото фактическа обстановка при правилно приложение на закона е прието в обжалваното решение, че предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 2 000 лв., представляваща част от сумата от 323 658,77 лв., съставляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД депозит и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки сума е неоснователен. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен достатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност. В случая се претендира част от главницата по влога на ищеца в КТБ АД, над гарантирания от закона размер. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се докаже наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, от които пряко и непосредствено да е причинена вреда. Обявяването на търговска банка в неплатежоспособност е в резултат на самата дейност на банката и на управителните й органи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Видно от представените по делото доказателства, ищеца е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на КТБАД и в това производство са му изплащани суми като част от влога и в банката. В подкрепа на горепосочените доводи е и разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, съгласно която Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Законосъобразността на посочените доводи се потвърждава и от мотивите на решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от АССГ (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело "BT срещу Българска народна банка". В параграф 49 на решението е посочено, че член 7, параграф 6 от Директива 94/19 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до определения в член 7, параграф 1а от тази директива размер. В параграф 53 57 от решението е прието, че задължение на държавата е да уреди схеми за гарантиране на депозити с минимално равнище на покритие от 100 000 EUR за всеки вложител, като това изплащане следва да стане в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи са установили неналичността на депозита. Изрично е посочено, че Директива 94/19 не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива, защото директивата не дава на вложителите права, по силата на които да ангажират отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, когато депозитите им не са налични поради слаб надзор от страна на компетентните национални органи: чл. 7, параграф 6 от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера, определен в чл. 7, параграф 1а от тази директива, след като компетентният национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с чл. 1, точка 3, подточка i) от посочената директива, поради което чл. 7, параграф 6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са станали неналични. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищеца да получи вложени в КТБ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищецът, а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е правилно е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че мотивираният извод на съда, за липсата на всички кумулативно-изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е правилен и законосъобразен. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С обжалваното определение от 12.08.2021 г., постановено по адм. дело 105/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е изменил решение 22/04.06.2021 г. постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Е. Николаев да заплати на БНБ сумата в размер от 440 лева, представляваща направените от банката разноски за адвокатска защита в първоинстанционно производство. За да постанови този резултат, съдът е посочил в мотивите, че искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските е частично основателно само по отношение на претендираните пред първостепенния съд в производството по адм. дело 105/2021 г. по описа на АС-Русе. Съобразил е разпоредбата на § 6.