Решение № 4217 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2018 г.

Решение № 4217 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от Ц. С. срещу Заповед № 8121 К-2439/12.03.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че оспорената от него заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в жалбата като изрично се посочва пропускане на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР; в оспорената заповед е направено позоваване на обобщената справка и становището на дисциплинарноразследващия орган, но се приемат за установени различни факти от описаните в тях; необосновано е квалифицирано нарушението и липсват доказателства за виновно поведение. Ц. С. иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121 К-2439/12.03.2018 г. (л. 11-15), издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 (превишаване на дадената на полицейските органи власт да използват физическа сила – нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 10 от ЗМВР и на чл. 8 и чл. 9 от Инструкция № 8121 з-78/24.01.2015 г.), във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с т. 13, б. "а", т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 24, т. 25, т. ЗЗ, т. 88, т. 89 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Ц. С. полицейски инспектор, VI степен (териториална полиция) в Участък М. към Районно управление - О. (РУ-О.) при Областна дирекция на МВР – В. (ОДМВ-В.), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В оспорената заповед е посочено, че на 21.06.2017 г. в сградата на РУ-Оряхово Ц. С. е употребил физическа сила, изразяваща се в удари в лицето и тялото на М. Д., без наличие на правно основание за това. Това поведение е преценено от министърът на вътрешните работи като виновно нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 10 от ЗМВР, нарушение на забраната на чл. 8 и чл. 9 от Инструкция № 8121 з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица й реда в тях в МВР и противоречащо на т. 13, б. "а", т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 24, т. 25, т. ЗЗ, т. 88, т. 89 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Допълнително е прието, че това поведение е станало известно на други лица (изброени поименно близки на пострадалия, медицински лица, адвокат и органи на прокуратурата), с което е уронен престижа на службата. Няма спор, че Ц. С. е служител на МВР от 2007 г. (кадрова справка на л. 147) като последната заеманата от него длъжност е полицейски инспектор, VI степен (териториална полиция) в Участък М. към РУ-О. при ОДМВ-В.. Видно от протокол рег. № 4321/16.09.2014 г. (л. 155) и протокол рег. № 309 р-6528/28.06.2016 г. (л. 154) той е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-7454/11.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 89-90), издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено образуване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни в предложение рег. № 369 р-16050/26.09.2017 г. на впд директор на ОДМВР-В. (л. 149-151). Предложението е изготвено въз основа на материалите от проверка, извършена по Заповед № 309 з-228/23.06.2017 г. на началника на РУ"О." при ОДМВР-В., включващи и подробна справка рег. № 309 р-10349/11.09.2017 г. (л. 161-169), анализираща множество писмени документи под опис (л. 159-160), които също са изпратени на впд директора на ОДМВР-В. (л. 152). Проверката е образувана за проверка на устен сигнал на адв. Д. Т. от 23.06.2017 г. и жалби на М. Д. и С. Д., постъпили чрез Дирекция "Инспекторат" на МВР, която е изготвила становище по тях. В заповедта за образуване на дисциплинарното производство е прието за установено, че на 21.06.2017 г. около 15. 50 часа М. Д. е задържан от полицейски служители в сградата на РУ-О. и при работата по случая, в помещение, намиращо се на първия етаж, инспектор Ц. С. е употребил физическа сила, изразяваща се в удари с юмруци в лицето и краката на задържаното лице. В обстоятелствената част на заповедта са описани доказателствата (материалите, събрани в хода на проверката), въз основа на които тези факти са приети за установени, а в разпоредителната част е заповядано на определения дисциплинарно разследващ орган да ги приобщи (т. 5) и да събере всички необходими доказателства (т. 4) за установяване на дисциплинарното нарушение. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, от дисциплинарно разследващият орган е изготвена обобщена справка рег. № 369 р-21413/11.12.2017 г. (л. 100-104), съдържаща констатации, че липсват достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от Ц. С. и е предложено дисциплинарното производство да бъде прекратено. Това мнение е заявено и в становище до министъра на вътрешните работи рег. № 369 р-21658/15.12.2017 г. (л. 91-99). Върху обобщената справка от 11.12.2017 г. и върху становището от 15.12.2017 г., адресирани до министъра на вътрешните работи, е поставена резолюция "Да", печат на МВР и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В. Р., положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. С писмо рег. № 369 р-21855/19.12.2017 г. впд директор на ОДМВР-В. е изпратил на директора на Дирекция "Човешки ресурси"-МВР дисциплинарното дело, съдържащо 144 листа под опис и един диск (л. 87). С писмо рег. № 8121 р-1368/22.01.2018 г. от заместник-директора на Дирекция"Човешки ресурси"-МВР тези материали заедно със съпроводителното писмо са върнати на ОДМВР-В. за събиране на допълнителни доказателства по образуваното със заповед № 8121 К-7454/11.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарно производство. (л. 86). На следващия ден 23.01.2018 г. е издадена Заповед № 8121 к-300/23.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е заповядано връщане на дисциплинарно разследващия орган на всички събрани в хода на производството материали, събиране на допълнително доказателства за отстраняване на противоречия, изготвяне на нова обобщена справка и ново становище, които да се докладват в срок до 31.01.2018 г. (л. 35-36). Тази заповед е изпълнена като с обобщена справка рег. № 369 р-2164/29.01.2018 г. (л. 51-63) и становище рег. № 369 р-2434/31.01.2018 г. (л. 37-50) дисциплинарно разследващият орган отново приема, че липсват доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от Ц. С. и предлага дисциплинарното производство по отношение на него да бъде прекратено. С оглед допълнително събраните доказателства е установено извършване на дисциплинарни нарушения от други служители и е предложено да бъдат предприети съответните мерки спрямо тях. Върху обобщената справка от 29.01.2018 г. и становището от 31.01.2018 г. е поставена резолюция "Запознах се!", с дата 19.02.2018 г., печат на МВР и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В. Р., положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. С писмо рег. № 369 р-2564/02.02.2018 г. впд директор на ОДМВР-В. е изпратил на директора на Дирекция "Човешки ресурси"-МВР дисциплинарното дело, съдържащо вече 197 листа под опис и един диск (л. ЗЗ). В административната преписка се съдържа и удостоверение рег. № 309 з-1784/08.02.2018 г. на началника на РУ-О. (л. 32) и удостоверение рег. № 309 з-1227/26.01.2018 г. на началника на РУ-О. (л. 85) за ползван от Ц. С. платен годишен отпуск, според които за периода от 01.10.2017 г. до 26.01.2018 г. той е ползвал 25 дни платен отпуск, а в периода от 19.12.2017 г. до 07.02.2018 г. е ползвал 16 дни платен отпуск за 2017 г. от 15.01.2018 г. до 05.02.2018 г. По делото е представена докладна записка рег. № 8121 р-3689/19.02.2018 г. на директора на Дирекция"Човешки ресурси", съгласувана със заместник министъра на вътрешните работи, адресирана до министъра на вътрешните работи (л. 20-27), в която е направен подробен анализ на материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство срещу Ц. С. иса отправени предложения за извършване на процесуални действия по това дисциплинарно производство, а именно да бъде прието, че дисциплинарно разследващият орган е събрал всички доказателства, но не ги е преценил правилно, защото правилен е анализа в тази докладна записка, да се подпише предложен проект за покана до Ц. С. да се запознае с тази докладна записка и да даде писмени обяснения или възражения по нея, както и да се разпореди на директора на ОДМВР-В. да организира администрирането на тези действия. Върху докладната записка е поставена резолюция "Да", с дата 19.02.2018 г., печат на МВР и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В. Р., положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. С покана рег. № 8121 р-3690/19.02.2018 г. министърът на вътрешните работи е "поканил" Ц. С. да се запознае с докладната записка на директора на Дирекция"Човешки ресурси" от 19.02.2018 г. и да даде обяснения по нея (л. 28-31). Поканата е връчена на 20.02.2018 г. и са депозирани обяснения от Ц. С. с рег. № 369 р-3843/21.02.2018 г. (л. 17). Тези документи са изпратени на директора на Дирекция "Човешки ресурси" с писмо рег. № 369 р-3909/21.02.2018 г. (л. 16). Върху обясненията на Ц. С. от 21.02.2018 г. е поставена резолюция "Запознах се!" с дата 09.03.2018 г., печат на МВР и подпис, който е визуално идентичен с подписа на министър В. Р., положен върху други документи от административната преписка с изричното обозначение за авторство. На 12.03.2018 г. е издадена оспорената заповед. Като писмени доказателства по делото са приети и всички доказателства, използвани в дисциплинарното производство, които не са оспорени в съдебното производство и са разпитани като свидетели Д. А. Д. и М. А. Д., които са давали сведения в дисциплинарното производство, а М. Д. и жалба срещу Ц. С.. От тези писмени доказателства и свидетелски показания, настоящият съдебен състав приема, че не се установява по несъмнен начин, че на 21.06.2017 г., в сградата на РУ-О., Ц. С. е употребил физическа сила, изразяваща се в удари в лицето и тялото на М. Д.. Този фактически извод не се опровергава и от експертната справка за извършено видеотехническо изследване (л. 140142) и съдържащия се в нея снимков материал. От всички събрани в дисциплинарното производство доказателства се установява задържането на М. Д. за 24 часа в сградата на РУ-О., при което задържане е участвал и Ц. С.. При задържането му лицето е в добро здравословно състояние и без да са отбелязани видими белези от наранявания според резултатите от проведеното му медицинско изследване, непосредствено след ограничаване на свободното му предвижване. Според лицата, които са видели М. Д. непосредствено след напускането му на сградата на РУ-О. (Д. Д., С. Д.) около едно от очите му е имало зачервявания/оток. От нито едно от събраните по доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин в кой момент от престоя му в сградата на РУ-Оряхово М. Д. е получил оток в областта на окото (лявото око според медицинската документация и снимковия материал), както и дали това е в резултат на удар от Ц. С.. Единствено в показанията на свидетеля М. Д. се съдържат данни, че по време на задържането му спрямо него е упражнена физическа сила (шамари) от полицейски служители, включително и от Ц. С.. Останалите свидетели имат непосредствени впечатления от здравословното състояние на М. Д. и споделеното от него, но не и лични наблюдения от ситуацията в стаята за разпити, в която се твърди, че е употребена без основание физическа сила. Лицата, които са присъствали в този момент непротиворечиво и недвусмислено заявяват, че не е употребявана физическа сила спрямо М. Д.. Нито един полицейски служител не е потвърдил, че е станал свидетел на насилие или са му е направили впечатление синини, подутини или други видими белези от упражнено физическо насилие спрямо М. Д.. При задълбочен анализ на всички доказателства по делото настоящият съдебен състав намира, че двете обобщени справки, изготвени от дисциплинарноразследващият орган отразяват действителната фактическа обстановка, а възприетото от фактическа страна в оспорената заповед съставлява необосновани фактически изводи и предположения. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Оспорената Заповед № 8121 К-2439/12.03.2018 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Ц. С. е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121 К-7454/11.10.2017 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено на 21.06.2017 г. Според чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени от директора на ОДМВР-В. с писмо от 19.112.2017 г., а върху обобщената справка и становището, които са част от тях, е поставена резолюция "Да" от дисциплинарно наказващият орган без да е конкретизирана дата. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че именно на 19.12.2017 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и на тази дата е установено нарушението и нарушителя. След тази дата Ц. С. е ползвал 16 дни платен годишен отпуск, през които на основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗМВР не текат, поради което следва да се приеме, че с издаването на оспорената заповед на 12.03.2018 г. те са спазени. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оплакването в жалбата, че оспорената заповед е издадена след изтичане на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е неоснователно. Действително на 26.09.2017 г. в МВР са постъпили материали от проверката, проведена от ОДМВР-В., но те са станали повод за образуване на дисциплинарното производство със заповед от 11.10.2017 г. и към този момент са били известни всички факти и обстоятелства, които са описани в оспорената заповед, но разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР създава фикция в кой момент се счита за открито дисциплинарното нарушение. Според тази фикция за момент на откриване на дисциплинарното нарушение се приема постъпването на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарно наказващия орган, а към 26.09.2017 г. дисциплинарното производство. Правната норма на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР по своето съдържание установява фикция, а не презумция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Проверката, разпоредена на 23.06.2017 г. и приключила с предложението от 26.09.2017 г. следва да бъде разглеждана като такава по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, материалите от нея не е възможно да бъдат възприемани като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. При служебната проверка относно спазването на административнопроизводствените правила настоящият съдебен състав констатира съществени нарушения, които несъмнено са оказали влияние върху съдържанието на оспорената заповед. Върху обсъдените вече първа обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган, с които е предложено да се прекрати дисциплинарното производство са поставени резолюции "Да" от дисциплинарно наказващия орган, но независимо от това производството не е прекратено изрично. Ясното и недвусмислено волеизявление на министъра на вътрешните работи, че приема становището за прекратяване не е оформено в заповед, съдържаща всички необходими реквизити, а с писмо от 22.01.2018 г. на директора на Дирекция"Човешки ресурси" на МВР материали от дисциплинарното производство са върнати на ОДМВР-В. за събиране на допълнителни доказателства. Директорът на Дирекция "Човешки ресурси" не е компетентен орган в дисциплинарното производство, ЗМВР не предвижда за него никакви собствени правомощия и право на лично участие в това производство. Единствено в чл. 55 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията) е споменат директора на дирекция "Човешки ресурси" от ЗМВР като е предвидено чрез него материалите от дисциплинарното производство се докладват на органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Според чл. 96, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР Дирекция "Човешки ресурси" подпомага министъра на вътрешните работи при упражняване на правомощията му на дисциплинарно наказващ орган, но естествено и този нормативен акт не установява правомощия на директора на дирекцията да променя/заменя волеизявленията на министъра, които са му възложени със закон като дисциплинарно наказващ орган. В случая след писменото съгласие ("Да!) на министъра със становището на дисциплинарно разследващия орган, директорът на Дирекция "Човешки ресурси" на 22.01.2018 г. връща материалите от дисциплинарното производство за събиране на допълнителни доказателства. Това действие противоречи на 207, ал. 3, изречения второ ал. 6 от МВР, според които при осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона като в рамките на своите правомощия самостоятелно решават какви действия трябва да бъдат извършени. В случая директорът на Дирекция "Човешки ресурси" е разпоредил какви действия да бъдат извършени от дисциплинарно разследващия орган. На следващия ден 23.01.2018 г. и министърът също издава заповед за събиране на допълнителни доказателства. След изпълнение на тази заповед дисциплинарно разследващият орган отново изготвя нова обобщена справка и ново становище, в които отново се прави предложение за прекратяване на дисциплинарното производство поради липса на достатъчно непротиворечиви доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение от Ц. С. (установени са нарушения от други служители). Тези материали е трябвало да бъдат докладвани на основание чл. 55 от Инструкцията чрез директора на Дирекция "Човешки ресурси" като в случая докладът се изразява в подробна докладна справка, в която се прави анализ на доказателствата и се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание, но и да бъдат извършени процесуални действия, които не са предвидени в ЗМВР, а именно да се запознае разследвания служител с тази докладна записка и да му се даде възможност да направи обяснения/възражение. На 19.02.2018 г. министърът на вътрешните работи се запознава едновременно с обобщената справка, становището на дисциплинарно разследващия орган и докладната записка, която резолира с "Да", в резултат на което е изпратена покана до Ц. С. и той е дал нови обяснения. На практика докладната записка на директора на Дирекция "Човешки ресурси" е заместила обобщената справка и становището, изготвяни от дисциплинарно разследващия орган, поради което явно е преценено, че се налага с тях да бъде запознат служителя, защото за първи път се приема за установено, че той е извършил дисциплинарно нарушение. Подобна процедура в ЗМВР и Инструкцията не е предвидена. Осигуряването на правото на защита на служителя чрез уведомяването и предоставянето на допълнителна възможност за възражение не променя обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство е взело активно участие лице, което няма законови правомощия и извършените процесуални действия от това лице са въздействали върху крайния резултат от производството. Участници в дисциплинарното производство са дисциплинарно наказващият орган, дисциплинарноразследващия орган и служителя, но не и директора на Дирекция "Човешки ресурси". Една от функциите на Дирекция "Човешки ресурси" е да подпомага министъра на вътрешните работи при упражняване на правомощията му на дисциплинарно наказващ орган, което не означава, че директорът й има право да изземва правомощията на дисциплинарно разследващия или на дисциплинарно наказващия орган. Подпомагането на дисциплинарно наказващия орган от служителите в Дирекция "Човешки ресурси" не може да надхвърля извършване на обичайни технически дейности (обработване на кореспонденция, деловодно отразяване, форматиране на документи и др. п.) и е напълно недопустимо да бъде замествано вътрешното убеждение на министъра на вътрешните работи или да се изпълняват функциите на дисциплинарно разследващ орган. Подмяната на становището на дисциплинарно разследващия орган с докладна записка на служител, за който не са налице гаранции за липса на йерархична зависимост, опорочават основните принципи, върху които е изградено производството за ангажиране на дисциплинарната отговорност в държавната служба, включително и в МВР. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните материали и в този смисъл не е обвързан от становището на дисциплинарно разследващия орган, но в случая министърът на вътрешните работи се е запознал едновременно с втората обобщена справка, второто становище и докладната записка, от което следва, че не той не е разпоредил да бъде извършена различната оценка на доказателствата по преписката, а това е осъществено по инициатива на администрацията. Изземването на функциите на дисциплинарно наказващия орган (връщане на преписката за събиране на допълнителни доказателства на 22.01.2018 г.) и на дисциплинарно разследващия орган (докладна записка от 19.02.2018 г. с характер на становище) от лице, което не е участник в установената в ЗМВР процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност в конкретния случай представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Не без значение е и обстоятелството, че цитираната докладна записка от 19.02.2018 г. е съгласувана и със зам. министър Ципов, който също се явява външно на дисциплинарното производство лице от политическия кабинет на министъра и не би трябвало да взема участие в процедурата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания на служителите в МВР, освен ако не са му възложени по заместване/делегация функции на дисциплинарно наказващ орган, какъвто не е случая. По изложените съображения съдът намира, че са допуснати нарушения в специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, независимо, че са спазени сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство и на служителя е осигурено право на защита, включително и в тези проведени без законово основание етапи от производството. В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не е извършил нарушение, която се подкрепя от събраните доказателства, подробно анализирани в двете обобщени справки и двете становища на дисциплинарно разследващия орган. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че от всички събрани доказателства по делото не се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания. Основателни са доводите в жалбата, че липсва основание за налагане на дисциплинарното наказание конкретно на този служител за нараняванията на М. Д.. По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена без да са осъществени материално правните предпоставки за това те. Противоречи на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК Оспорената заповед не съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 210 от ЗМВР. В нея са посочени мястото, но не и времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочена е само датата, но не и часа на предполагаемата употреба на физическа сила, което в случая е от съществено значение при липсата на преки доказателства за употребата й. Наложеното наказание не е съобразено с цялостното поведение на държавния служител доколкото за цялата си десетгодишната служба Ц. С. въобще не е наказван. Нарушението, за което е наказан се явява първо в кариерата му и не кореспондира с цялостното поведение до този момет за спазването на служебната дисциплина, респективно това е още една причина да бъде подложено на съмнение тълкуването на доказателствата, направено в докладната записка от 19.02.2018 г. и да бъдат съобразени становищата на дисциплинарно разследващия орган. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, но в нарушение на материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила, трябва да бъде отменена. Не се констатира нарушение на целта на закона. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 130 лв. (10 лв. за държавна такса, 20 лв. такси за копия и удостоверения, 100 лв. депозит за свидетели), които с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на МВР. По делото е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, в който е включена сумата 2000 лв. – адвокатски хонорара, но не са представени доказателства, че такива разходи са реално направени. Жалбоподателят е представляван от двама адвокати, за които са представени писмени пълномощни, но не и договори за правна помощ, респективно други доказателства за заплатено възнаграждение, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение