Решение № 9806 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж/ ИА ОПНОИР/срещу решение 4861 от 14.09.2020 г. по адм. дело 4503/2019 г. на Административен съд София град/АССГ/. С обжалваното решение съдът е отменил заповед РД-10-10/14.03.2019 г. на изп. Директор на ИА ОПНОИР, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 92 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ и чл.12 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/, на А. Ангелов е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба А. Ангелов , чрез пълномощника си адв.Велкова изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна следните фактически обстоятелства: А. Ангелов е заемал длъжността държавен експерт в дирекция Подбор на проекти и договаряне в ИА ОПНОИР .Във връзка с постъпил доклад от 05.03. 2019г. от и.д. Директор на дирекция Управление на риска и контрол в до изп.директор на агенцията е образувано дисциплинарно производство със Заповед РД09-52/08.03.2019 г. на Изпълнителен директор на ОПНОИР на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 6, т. 3 от Устройствения правилник на агенцията, чл. 7, Раздел III от Правилата за работа на дисциплинарния съвет, утвърдени със Заповед РД-09-31/15.02.2019 г. вр. чл. 96, ал. 1 от ЗДСл срещу А. Ангелов, държавен експерт в Дирекция Подбор на проекти и договаряне. В сочения доклад е отразено, че Ангелов, в служебно качество, се е намирал в ситуация на конфликт на интереси по смисъла на чл. 57, § 2 от Финансовия регламент при изпълнение на функциите си на секретар на оценителна процедура BG05М2ОР001-1.002 Изграждане и развитие на центрове за компетентност. Сочи се , че същият е участвал като секретар в комисия за оценка на проектни предложения по посочената по-горе процедура. Същият е подписал Декларация за конфликт на интереси Приложение 18.2 от Глава 18 Конфликт на интереси от Наръчника за управление на ОП НОИР, като се е задължил : при възникване на съмнение за потенциален конфликт на интереси да уведоми надлежно прекия си ръководител или Ръководителя на Управляващия орган. В качеството си на секретар на оценителната комисия и в съответствие с Правилата за работа на същата, служителят е отговарял за проверката на качеството на оценителните таблици по проектно предложение BG05М2ОР001-1.002-0009 с Водеща организация Университет по архитектура, строителство и геодезия. В екипа за управление на проекта на последния, като ръководител на Център за финансови инструменти, програми и проекти е посочен д-р И. Костов. В съответствие със задълженията му, произтичащи от качеството му на секретар, Ангелов е следвало да бъде наясно с всички документи, приложени към проектното приложение, в т.ч. и с наличието на автобиография на ръководителя в проектното предложение и отговорен за изготвянето на инвентарен лист, съдържащ информация относно приложените от кандидата документи, в т.ч. автобиографии на предложените членове на екипа за изпълнение на проекта. В доклада е посочено още, че след направена справка в Имотен регистър и съпоставка с декларираните в Декларация 94-432/06.06.2018 г. за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ на Ангелов, комисията е установила, че последния е в съсобственост по една втора част с лицето И. Костов в четири имота /подробно описани/ и притежава 4.5/10 от имот, надлежно описан, заедно с лицата И. Костов и И. Сергеева. Отразено е още, че 12 месеца преди датата на назначаването си жалбоподателят е имал 100 % участие в Хари С Консулт 8, която към датата на изготвяне на доклада до дисциплинарно наказващия орган е собственост на лицето И. Костов. Установено е , че със Заповед РД-0952/08.03.2019 г. и въз основа на получения доклад дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство срещу А. Ангелов като наредил дисциплинарният съвет да разгледа Доклад 80811-162/08.03.2019 г., приложенията към него и получените писмени обяснения от служителя с вх. 94-87/07.03.2019 г. /л.19-26/. Със служителя е проведено изслушване, отразено в Протокол от проведено изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл във вр. със Заповед РД-09-52/08.03.2019 г. за образуване на дисциплинарно производство . С Протокол 80811-197/13.03.2019 г. , дисциплинарният съвет, назначен със Заповед РД-09-31/15.02.2019 г. взел Решение 80811-197/13.03.2019 г. съдържащо становище ,че установените по случая обстоятелства, представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, поради което на жалбоподателя следва да бъде наложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. чл. 96, ал. 3 от ЗДСл дисциплинарно наказание уволнение. В хода на съдебното производство съдът е събрал писмени доказателства, представени и от двете страни по делото. Съдът, с оглед изложените фактически установявания, е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. На първо място съда сочи, че дисциплинарното производство по принцип е образувано от некомпетентен орган- главния секретар на ОПНОИР. В делегиращата права заповед / Р09-45/15-12-2017г./ на Изп. Директор липсва изрично оправомощаване на главния секретар да образува дисциплинарни производства. Независимо дали дисциплинарното производство е надлежно образувано, съдът приема, че са налице съществени административни процесуални нарушения. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 93,ал1 ЗДСл- не е спазено задължението на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснение , да събере и оцени получените от него доказателства. Приети са единствено обясненията на Ангелов дадени преди образуване на дисциплинарното производство срещу него. Въпреки наличие на основания за отмяна на процесната заповед само на процесуални основания, съдът е разгледал спора по същество, относно правилното прилагане на материалния закон от страна на ответника. Сочи се, че Ангелов е санкциониран за две нарушения- виновно неизпълнение на служебни задължения- несвоевременно уведомяване , че изпълнението на поставена служебна задача може да доведе до конфликт на интереси от една страна, и от друга- виновно нарушаване на принципите за лоялност, честност, безпристрастност и колегиалност, както и задължението за избягване на конфликтни ситуации. За първото дисциплинарно нарушение съдът е приел, че същото не е налице. Анализирайки разпоредбите на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/ЗПКОНПИ/- Ангелов, с оглед служебното му положение има качеството на лице заемащо публична личност , за което са валидни законовите задължения и забрани. Решаващият извод на съда обаче, че не е налице втората законова предпоставка- наличие на съществуващ частен интерес. Съдът приема, че участието на жалбоподателя в комисия за оценка и класиране на проектни предложения е без право на глас , с ограничени правомощия свързани с логистика и подпомагане на решаващите членове на комисията, поради което не е в състояние да влияе върху взетите от комисията решения. Също така проектното предложение, отправено от екип, в който има участие съсобственика на Ангелов Костов, нито е класирано , нито финансирано. За второто визирано нарушение- извода на съда е, че наличието на данни за грубо поведение от страна на Ангелов и неправомерно изтичане на служебни данни по негова вина- е неустановено поради недоказаност. На следващо място е посочил, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 ЗДСл като не е определил формата на вината на служителят и цялостното му служебно поведение, за да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. При тези съображения съдът е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК за отмяна на оспорената заповед и е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че правилно съдът е приел, че от събрания доказателствен материал по делото не се установяват описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, за които на служителят е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е извел правилен краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл предвиждащ, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че А. Ангелов е дал писмени обяснения преди образуване на дисциплинарното производство. Липсват доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание, т. е. след събиране на всички материали от дисциплинарното производство, държавният служител, освен че е бил изслушан от ДНО и че му е дадена възможност да даде писмени обяснения, като изискването на закона е за изпълнение и на двете възможности. Даването на обяснения преди образуване на дисциплинарното производство не замества изслушването и даването на обяснения пред ДНО.Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Доводите в касационната жалба, че правото на защита на служителят не е нарушено, тъй като му е дадена възможност да представи писмени и устни обяснения и се е запознал с материалите предоставени на ДС относно извършените нарушения са неоснователни. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от ДНО, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от ДС и в случая не е спазено. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство или от дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение, в резултат на което дисциплинарнонаказващият орган да разполага с информация за всички обстоятелства, необходими му за определяне на дисциплинарното наказание . Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл се възприема като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл) без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. По аргумент от тази разпоредба настоящият съдебен състав не следва да обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ангелов . При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1 200 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение