Решение № 16493 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2019 г.

Решение № 16493 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ - отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Петрова от [населено място] срещу решение № 1281 от 28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11666 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РС-205-15-065/19.09.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Изложените подробни съображения за нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответникът Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлила жалбата на С. Петрова срещу решение № РС-205-15-065 от 19.09.2018 г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила по отношение на оспорващата в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); , конфликт на интереси: за това, че като директор на Природен парк "Витоша" в периода от 16.01.2015 г. до 12.05.2015 г. е използвала информация, получена при изпълнение на правомощията и задълженията й по служба в частен интерес на свързано с нея по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); лице, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; за това, че на 12.05.2015 г. е сключила договор № 10 със Сдружение "Клуб за спорт и туризъм "Марина спорт" с предмет – осигуряване на аниматори на територията на Детски екостационар "Бели брези", обслужване на музеите на "Совите", "Водно конче" и "Мечката", находящи се на територията на Природен парк "Витоша", в частен интерес на дъщеря си А. Петрова, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); ; за неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); на 12.05.2015 г. във връзка със сключения договор в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.);. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 27 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ – в сила до 23.01.2018 г.) и § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Горният извод не е обоснован с анализа на релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства Административното производство е започнало през 2015 г. по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. В хода на производството през 2015 г. са събрани доказателства, приложени в административната преписка и подробно описани в мотивите на съдебното решение. На 1.12.2015 г. Дирекция "Правна" на КПУКИ е подготвила проект за решение за установяване на конфликт на интереси по отношение на С. Петрова в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.);. В заседанието си на 3.12.2015 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) е обсъдила подадения сигнал и събраните по него доказателства. При проведеното гласуване, отразено в протокол № 75/3.12.2015 г., КПУКИ не е постигнала мнозинство по чл. 22ж, ал. 2, изр. второ от ЗПУКИ (отм.); и не приела предложения проект за установяване на конфликт на интереси. Това решение е съобщено на заинтересованото лице съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.);. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. с приемането на решението по протокол № 75 от 3.12.2015 г., съдът е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства. Ако решението по протокол № 75 от 3.12.2015 г. бъде квалифицирано като приключващо производството съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , то ново произнасяне по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. би било допустимо в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. За тази цел следва да се обсъди доклад С-2015-205/21 от 1.08.2018 г., изготвен от Дирекция "Публичен регистър и конфликт на интереси", с който е предложено на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да приеме решение за установяване на конфликт на интереси по сигнал рег. № С-2015-205/14.08.2015 г. Без да обсъди в конкретика фактите и обстоятелствата по делото първоинстанционният административен съд е приел, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ не представлява съществено административнопроцесуално нарушение. Инструктивният характер на срока от два месеца не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Необходимо е да бъде разгледан и спорният между страните въпрос относно качеството на жалбоподателката на лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); , въз основа на сключен трудов договор с Изпълнителна агенция по горите. В тази връзка следва да се изясни статутът на Дирекцията на Природен парк "Витоша" - поделение на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните, която според становището на жалбоподателката не е орган на изпълнителната власт. За изясняването на горните обстоятелства е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се съберат доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,