Решение № 139 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2015 г.

Решение № 139 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Н. Н. от град С. срещу заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на установената форма, допуснати нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Д. Н. Н. - началник на 03 Районно управление на МВР при СДВР е наложено дисциплинарно наказание " порицание" за срок от 6 месеца, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени следните обстоятелства: Жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.08.2014 г., за времето 10.00 до 15.00 часа в сградата на 03 РУП С., в качеството си на началник на управлението не е упражнил необходимия контрол над подчинените му служители, в следствие на което седем полицейски служители са извършили нарушения на служебната дисциплина, в резултат на което е допуснато бягство на задържано лице. Според административнонаказващият орган, посоченото нарушение представлява неизпълнение на служебните задължения от Н., изразяващи се в неупражняване на контрол над подчинените си, като нарушението е прието като такова по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание' за срок от шест месеца до една година. Дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка, приключила със справка рег. № Я62411/15.10.2014 г. от назначена комисия от директора на СДВР. В справката е направено предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Изготвено е предложение № 513р-2066/26.01.2015 г. от директора на СДВР до министъра на вътрешните работи, с което се предлага на Д. Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". На 04.03.2015 г. година дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до жалбоподателя за даване на писмени обяснения, която покана е получена лично от него на 10.03.2015 г. Писмените обяснения са депозирани от жалбоподателя пред дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ на 11.03.2015 г. Със заповед № 8121К-780/20.03.2015 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Н. дисциплинарно наказание"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", с която служителят е запознат на 24.03.1015 г. На 30.03.2015 г. жалбоподателят е подал жалба срещу посочената заповед, като директорът на РДВР е изготвил становище от 02.04.2015 г. до министъра на вътрешните работи във връзка с обжалването да бъде наложено по-леко наказание. С последваща заповед № 8121К-1179/02.04.2015 г. министърът на вътрешните работи /оспорената пред настоящата инстанция/ е отменил предходната си заповед и е наложил по-леко дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца" на жалбоподателя, като същия е оттеглил обжалването на първоначално издадената заповед. В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят М., който по време на нарушението е бил началник сектор "Криминална полиция" в 03 Районно управление на полицията (РУП) и познава сградата и помещенията в нея. Свидетелят твърди, че следствения арест е разположен в приземно помещение, което може да се каже, че е и мазе. Определен е ред съгласно Инструкцията за настаняване на арестанти. Клетките за задържани лица са няколко и има отделени клетки за непълнолетни, за малолетни, съответно за пълнолетни. М. е научил за случая на оперативка в управлението, като обяснява, че през посочения период е имало пик на инвазията на бежанците в РБългария, които са довеждани от служба "Миграция". Понякога се е случвало да има по 50-60 лица, което е значително над лимита на клетките. Служителите от служба "Миграция", които са водели чужденците, са охранявали същите. В РУП има постови, който отговарят за клетките, но когато лицата са много, той няма физическа възможност да ги охранява. Свидетелят твърди, че в случая лицата са доведени от служба "Миграция", като техни служители са отговаряли за охраната на лицата до момента на обработването на техните лични данни и транспортирането им до определени помещения, които са извън РУП. Ответникът е представил заповед рег. № з-6107/02.06.2010 г. на директора на СДВР и план на помещенията на следствения арест в 03 РУП, от които е видно, че в управлението има 4 помещения за задържане в лявата част на коридор на етаж I, помещение за водене на разпит на I етаж - в дясно на стълбищния коридор, 2 бр. помещения за свиждане и срещи с адвокат - на I етаж, санитарно-хигиенно помещение и помещение за приемане на лица и обработка на документация, също на I етаж. При така приложените и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи: Оспорената заповед за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Същата обаче е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, по следните съображения: Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а установяване на на нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай за извършването на нарушението е посочена датата 15.08.2014 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 26.01.2015 г., а първата заповед е издадена на 24.03.2015 г. Изменението на същата е извършено също в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК. Настоящият състав счита, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в противоречие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Липсва посочване на конкретни контролни действия, които е следвало да извърши жалбоподателят и съответно е нарушил, за да е налице посочената хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Като ръководител на 03 РУП на МВР жалбоподателят е създал организация относно реда и ползването на помещенията за задържани лица, като неговите подчинени служители също са били запознати с начина на ползването им. Конкретните фактически действия, извършени от служителите в 03 РУП, който са станали причини за бягство на един от доведените на посочената дата бежанци, следва да бъдат вменени като нарушение на тези служители, но не и на техния ръководител. Освен това съдът дава вяра на показанията на разпитания св. М., който установява, че при наличие на по-голям брой задържани лица, обективно дежурните служители не могат да осъществят ефективно охраната им. Налице са доказателства по административната преписка, че на посочената дата в четирите помещения за задържане на лица е имало 13 задържани лица и в същото време доведени шестима бежанци, които са били настанени непосредствено до стълбището, с цел да няма контакт между тях и останалите задържани. В 12.30 часа е дошъл и екип на Нова телевизия, който е имал предварително разрешение за снимачна дейност. Този факт също е затруднил охранителната дейност. Налице и допуснато от ДНО съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Предвид на изложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Направено е искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, като са представени доказателства единствено за платена държавна такса в размер на 10 лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,