Решение № 8558 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален фонд Култура (НФК/Фонд/а/ът) със седалище и адрес на управление в София, на ул. Лъчезар Станчев 7, ет. 3, против решение 936 от 13.02.2024 г., постановено по адм. д. 6813 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Навежда нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на предявената от него против Гибелин ЕООД искова претенция. Претендира заплатената държавна такса за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение, надвишаващо минималния размер на адвокатските възнаграждения за административни дела с материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба Гибелин ЕООД с ЕИК 203856395 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. 593 2, вх. А, ет. 1, ап. 5, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 126 АПК, във вр. с чл. 19ж АПК и чл. 33, ал. 4 (отменен) от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК). С него е отхвърлен предявеният от НФК против Гибелин ЕООД иск за присъждане на сума в размер на 14661.00 лв., представляваща незаконосъобразно разходвана субсидия, изплатена по прекратен Договор МОВ-2-2022-23/07.12.2022 г., както и съединените с него искове за присъждане на мораторна лихва за периода 02.03.2023 г. 15.07.2023 г. в размер на 642.84 лв. и законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Наред с това НФК е осъден да заплати на дружеството-ответник 2000.00 лв. съдебни разноски. Административният съд е установил, от фактическа страна, че между страните е сключен Договор МОВ-2-2022-23/07.12.2022 г. (л. 5 от първоинстанционното дело), по силата на който НФК се задължава да предостави на Гибелин ЕООД сума в размер на 14661.00 лв., представляваща целево финансово подпомагане по Програма Мобилност 22, Сесия 2 за реализация на проект, а дружеството се задължава в срок до 31.03.2023 г. да осъществи проекта, съгласно параметрите на одобреното проектно предложение, съдържащи се във формуляра за кандидатстване неразделна част от договора. Бенефициентът по договора също така се е задължил да предостави на Фонда пълни данни за реализацията на проекта в срок до 30.04.2023 г. Съгласно чл. 10 от договора, за отчитане разходването на предоставените средства се изготвят и представят финансови отчети в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство, а според чл. 11, в случай че отчетът за реализацията на проекта не бъде одобрен от НФК, дружеството е длъжно да върне разликата по банков път. Предвидено е също, че непредставянето на документите по чл. 10 в срок се счита за неизпълнение и се предприемат последващи действия по възстановяване в пълен размер на платената сума, заедно с лихвите. Посочената в договора сума е преведена на дружеството на 11.12.2022 г. копие на платежно нареждане на л. 7 от първоинстанционното дело. С писмо, изх. 100-555-2/04.01.2023 г. (л. 8, пак там) изпълнителният директор на НФК е поканил бенефициента на финансовото подпомагане, на основание чл. 4 от сключения договор, в срок от 5 работни дни да предостави информация за началото на проектните дейности по него. В отговор, с писмо, вх. 100-555-3/08.02.2023 г. (л. 9-11, пак там) Гибелин ЕООД предоставило самолетни билети, закупени за членовете на Фондацията и големите български рок гласове и приложени при кандидатстването за отпускане на финансово подпомагане, както и официален афиш с програмата на концертите в Германия, по градове и дати в периода 22.11.2022 г. 26.11.2022 г., приложен при кандидатстването. Обърнало внимание, че имало определени обстоятелства, довели до забавяне подписването на договора, които не били по негова вина забавяне обявяването на резултатите по втората сесия на Програма Мобилност 22 и сгрешен срок на отчитане в първия заложен договор от страна на НФК, което станало причина за повторно подписване на договора от страна на бенефициента. Подчертало, че средствата по подпомагането са усвоени целесъобразно и законосъобразно и предстои отчитане в посочения в договора срок. С писмо, изх. 100-555-4/08.02.2022 г. (л. 12-13, пак там) изпълнителният директор на НФК уведомил дружеството, че във връзка с проведен мониторинг по подаден сигнал към НФК и органите на МВР относно изпълнението на сключения договор, е констатирано изпълнение на проекта по този договор, съгласно първоначално представената документация, в периода 22.11.2022 г. 26.11.2022 г., т.е. преди сключването му. Посочил, че съгласно Условията на програмата, приети от Управителния съвет (УС) на НФК и публикувани на електронната страница на Фонда, проектните дейности, финансирани по нея, е следвало да започнат не по-рано от датата на подписване на договора и да бъдат приключени и отчетени в посочените срокове по периоди. Предвид това, че организацията е разходила публични средства в нарушение на тези условия, дружеството е поканено, в срок до 01.03.2022 г., да върне средствата, предоставени за осъществяване на проекта по банкова сметка на НФК. В писмото е указано, че предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗЗРК (отменена), лицата, които разходват получените от Фонда средства не по предназначение, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българска народна банка (БНБ), увеличен с 10 пункта. Дружеството е предупредено, че ако сумите не бъдат възстановени до изтичане на посочения в писмото срок, НФК ще предприеме действия за събирането им по съдебен път. В отговор на това писмо, управителят на дружеството уведомил изпълнителния директор на НФК на 10.02.2023 г. (писмо, вх. 100-555-5/10.02.2023 г. л. 14, пак там), че средствата са усвоени законосъобразно и целесъобразно, а проектът е изпълнен в заложения срок. Одобряването на проектното предложение на дружеството-ответник и кандидат е извършено с Решение на УС на НФК по т. 7 от Протокол 23 (л. 97-104, пак там) от заседание на УС, проведено на 21.11.2022 г., като въз основа на него от изпълнителния директор на НФК е издадена Заповед З-301-26/22.11.2022 г., с която е наредено сключването на договори и изплащането на сумите на спечелилите кандидати по Програма Мобилност 22 (л. 93, пак там). При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град е приел, че сключеният декември 2022 г. между спорещите страни Договор за отпускане на целево финансово подпомагане притежава основните характеристики на административния договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 АПК, поради което искът е допустим за разглеждане от административния съд, но е неоснователен. Преценил е, че договорът е действителен и е породил правните последици, които са целени с неговото сключване. Счел е, че твърдяното неизпълнение на сключения договор от страна на бенефициента не се доказва по делото. Мотивирал се е, че ответното дружество е изпълнило поетите по договора задължения, по начина и в сроковете, посочени в утвърденото от УС на НФЦ и неговия изпълнителен директор, проектно предложение. Отчел е основното оплакване на ищеца, че проектът е изпълнен преди сключването на договора. Съобразил е, че проектното предложение е за пет последователни концерта в Германия в периода 22.11.2022 г. 26.11.2022 г. и е одобрено, така както е предложено при кандидатстването. Позовал се е на нормата на чл. 12, ал. 3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура, съгласно който одобреният проект е неразделна част от сключения договор. Допълнил е, че провеждането на конкретните концертни мероприятия е свързано със сериозна предварителна организация, а известните изпълнители, които са взели участие в тях, имат графици, планирани напред във времето и непозволяващи промяна на предварително обявените дати. Обосновал се е, че за да бъде извършена промяна в обявените дати, тя следва да се съобрази с ангажиментите на всички участници, което, от своя страна, е трудно постижимо и целият процес може да резултира в начисляване на неустойки за неизпълнени ангажименти. Подчертал е, че отпуснатата на бенефициента сума подлежи на връщане, само ако не е разходвана по предназначение, каквото доказване, според съда, по казуса не е осъществено. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато наведеното от касационния жалбоподател основание за отмяната му. Фактическата обстановка по делото е подробно и обективно изяснена, събраните писмени доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а формираните въз основа на техния анализ правни изводи са в съответствие с материалния закон. При наличието на административен договор, сключен между административен орган и граждани или организации, страните съобразяват поведението си освен със закона, предвиждащ сключването на такъв договор, и с правата и задълженията, които произтичат от договора. Със сключването на предвидения в специалния закон ЗЗРК административен договор между НФК и Гибелин ЕООД, договарящите страни са се съгласили, от една страна НФК да предостави на дружеството сумата от 14661.00 лв., явяваща се целево финансово подпомагане по Програма Мобилност 22, Сесия 2 на Фонда, за реализацията на проект на Гибелин ЕООД, представляващ турне, включващо поредица от концерти в Германия, на супергрупата Фондацията, със специалното участие на Големите български рок гласове, а от друга Гибелин ЕООД да осъществи посочения проект в срок до 31.03.2023 г., съгласно параметрите на одобреното за финансиране проектно предложение, съдържащи се във Формуляр за кандидатстване, неразделна част от административния договор, както и според уговорените в този договор условия. Основното оплакване в исковата молба е, че провеждането на концертните мероприятия по одобрения от Управителния съвет на Фонда проект на Гибелин ЕООД се е осъществило преди сключването на административния договор между спорещите страни, което представлява нарушение на Условията на Програма Мобилност 22, Сесия 2 и се явява разходване на публични средства не по предназначение, с което е нарушен чл. 33, ал. 4 ЗЗРК (отменен, но в сила към датата на постановяване на атакувания съдебен акт), както и незаконосъобразно разходване на публичен финансов ресурс. Предвид датата на превеждане от НФК на целевото финансово подпомагане по сметка на ответника по касация, е безспорно, че дружеството е финансирало осъществяването на одобрения проект, предмет на административния договор. По делото е безспорно установено също, че концертните мероприятия по одобрения проект са се провели в периода 22.11.2022 г. 26.12.2022 г. Обосновани на данните по делото са формираните от първоинстанционния съд изводи, че ответното дружество е изпълнило предмета на административния договор в рамките на срока по чл. 1, изр. второ от сключения административен договор, съобразно датите на концертите, заложени в проектното предложение, одобрено от Управителния съвет на НФК и според уговорените в този договор условия. Неоснователно касационният жалбоподател привързва датата на сключване на административния договор с незаконосъобразно и не по предназначение разходване на предоставени публични средства. Оплакването за незаконосъобразно разходване на предоставения финансов ресурс е бланкетно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Напротив, ангажираното от ответника по иска и по касация доказателство писмо-отговор на НФК на л. 40 от първоинстанционното дело сочи, че Фондът, след разглеждане, е одобрил без забележки изпратения от дружеството финансов отчет за реализията на проекта, което обосновава извод за изпълнение на чл. 10 от административния договор, за липса на основание за прилагане на чл. 11 от същия и за спазване на чл. 13, ал. 1 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура. В случая, разходването на предоставеното целево подпомагане по предназначение означава, от една страна реализирането на проекта по начина и в срока, предвиден в одобреното от Управителния съвет на Фонда проектно предложение, а от друга постигане, чрез реализирането на проекта, на целите, заложени в Програма Мобилност 22, Сесия 2. Видно от данните по делото публичният финансов ресурс е използван по предназначение за осъществяването на одобрените концертни мероприятия. Няма данни, нито се твърди от касационния жалбоподател, че бенефициентът, усвоявайки средствата, предоставени му от Фонда, е възпрепятствал целите и приоритетите на програмата, така както са заложени в нейните Условия л. 16 (гръб) и л. 17 от първоинстанционното дело. Не са ангажирани доказателства от ищеца и касационен жалбоподател, че, в хода на изпълнение на проекта, бенефициентът е предприел неефикасни дейности. Административният орган не е посочил и налице ли са предприети от Гибелин ЕООД действия, довели до непостигане на някоя от целите на програмата. Нелогично е твърдението в касационната жалба, че решаващият състав на първоинстанционния съд не е отчел, че Проектът е одобрен от Управителния съвет на Националния фонд Култура в противоречие с Условията на програмата.... Не става ясно как признаването на това неизгодно за касатора обстоятелство мотивира основателността на исковата му претенция. Отделно от това посоченото обстоятелство поставя въпроса дали касационният жалбоподател, предявявайки конкретния иск, не се опитва да извлече изгода от свое поведение, за което сам признава, че е правно неиздържано. По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация, като НФК следва да бъде осъден да заплати на Гибелин ЕООД адвокатско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер или сума в размер на 1701.49 лв., изчислена съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определена в този размер при отчитане на направеното от касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и при съобразяване на фактическата и правна сложност на касационното дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия