Решение № 4838 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2019 г.

Решение № 4838 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по две касационни жалби - по касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение № 514 от 20.12.2018 г. по адм. д. № 709 по описа на Административен съд – Велико Търново в осъдителната му част и по касационната жалба на "АИППМП-д-р М. Славова гр. Велико Търново против решение № 514 от 20.12.2018 г., постановено по адм. д. № 709/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта с която е отхвърлена исковата претенция на касационната жалбоподателка против Националната здравноосигурителна каса гр. София за присъждане на лихва върху исковата сума от 300 лв. за периода от 28.05.2015 г. до 1.10.2018 г. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба оспорват основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище на неоснователност на касационните жалби и правилност на съдебния акт. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е осъдил ответника НЗОК да заплати на ЕТ "АИППМП-д-р М. Славова" гр. Велико Търново обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., в резултат от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление РД-09 № 1182 от 28.08.2014 г., издадено от директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума, от предявяване на иска на 1.10.2018 г. до окончателното плащане на сумата. Отхвърлил е предявения иск срещу Национална здравноосигурителна каса - гр. София, за заплащане на законната лихва върху сумата от 300, 00 лева, считано от 28.05.2015 г. до 1.10.2018 г. като неоснователен. Така постановеното решение в неговата осъдителна част е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че изплатената като адвокатско възнаграждение сума по договор за правна защита и съдействие в производството по обжалване на наказателното постановление пред първата и касационната съдебна инстанция представлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същата е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото по съдебен ред наказателно постановление. Съгласно приетото ТР № 1/2017 г. на Общото събрание на ВАС изплатените възнаграждения на адвокати по договорите за правна защита и съдействие за целите на обжалване на наложените административни наказания представляват имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с наложеното незаконосъобразно административно наказание. Постановеното решение на АС – Пазарджик е изцяло съобразено с ТР № 1/2017 г. и представените доказателства за действително заплащане на исковата сума между страните по посочения договор за правна защита и съдействие. Ето защо решението в тази част следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Решението в отхвърлителната му част също е правилно. Съгласно т. 4. от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, приложимо в делата по чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Така тълкуван законът дава правна възможност да се претендират и лихвите от момента на отмяната на наказателното постановление. Доколкото този период е точно установен до момента на предявяване на исковата молба, то ищецът е следвало да поиска лихвата като твърда сума, предварително посочена в исковата молба. Това не е било извършено, поради което съдът не може да се произнесе по искането служебно, без това да е надлежно въведено в рамките на спорния предмет. Ето защо в тази част решението също се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд