Решение № 15219 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2010 г.

Решение № 15219 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6922/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Панайот Янев Овчаров от гр. Бургас и Жеко Паскалев Връбчев от гр. Айтос, подадена от техния общ процесуален представител по пълномощно адвокат Венета Грънчева от гр. Бургас срещу решение № 216 от 01.03.2010 г. по адм. дело № 1711/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество e неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 2045С от 16.01.2001 г. въз основа на заявление вх. № 5667 от 14.05.1992 г. и с решение № 2051С от 18.01.2001 г. въз основа на заявление вх. № 281 от 30.08.1991 г. поземлената комисия в община Айтос е възстановила правото на собственост на наследниците на Стоян Димитров Воденичаров върху 5 земеделски имота и правото на собственост на наследниците на Кольо Димитров Воденичаров също върху 5 земеделски имота, които сега се намират в строителните граници на с. Съдиево, Община Айтос, и представляват урегулирани имоти (парцели) по плана на селото от 1991 г. С твърдението, че са наследници на Стоян Димитров Воденичаров и на Кольо Димитров Воденичаров, касационните жалбоподатели са поискали кадастралният план на с. Съдиево и разписният лист към него да бъдат попълнени в съответствие с посочените решения на поземлената комисия. С писмо изх. № 94-00-3532/1/ от 22.10.2008 г. кметът на Община Айтос е отговорил, че тези имоти са частна общинска собственост, удостоверена с актове № № 1716, 1717 и 1718 за частна общинска собственост. Касационните жалбоподатели са възприели този отговор като отказ да бъде уважено искането им и са оспорили неговата законосъобразност пред Административен съд - гр. Бургас. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) правото на собственост е възстановено в стари реални граници, но в решенията на поземлената комисия не са посочени граници, поради което за установяването им следва да се изработи помощен план по реда на чл. 13а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и едва след това да се пристъпи към попълването им в кадастралния план; б) за процесните имоти страните нито твърдят, нито установяват с допустими доказателствени средства, че е изработен помощен план, нито дори че е започнала процедура по изготвянето му; в) отделно от това общината е заявила самостоятелни собственически права по отношение на същите имоти, което означава, че между нея и всички лица, които се легитимират като наследници на Стоян Димитров Воденичаров и на Кольо Димитров Воденичаров, има спор за собственост, който може да се разреши само по общия исков път, а не в съдебно - административно производство. Последният извод на Бургаския административен съд е правилен, а останалите са неправилни, но постановеното от него решение по своя краен резултат е правилно. В процесния случай чл. 13а ППЗСПЗЗ не е приложим, защото изброените в двете решения на поземлената комисия парцели имат граници, отразени както в регулационния план, така и в кадастралния план на с. Съдиево и наличните по делото данни са, че тези парцели не са застроени. При тези данни приложими са следните правила: Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал - чл. 10, ал. 7, изр. 1-во от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Общинската служба по земеделие (поземлената комисия) постановява решение за възстановяване правото на собственост върху незастроените имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 - чл. 11, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ. Тези правила в съвкупност с данните по делото сочат на извода, че касационните жалбоподатели всъщност са поискали от кмета на Община Айтос да ги впише в разписния лист (имотната ведомост) към кадастралния план като собственици на парцелите, върху които поземлената комисия е възстановила правото на собственост на техните наследодатели, т. е. поискали са кмета да направи поправка на записаното в имотната ведомост. Кметът е отказал да направи тази поправка с мотивите, че всичките тези имоти са частна общинска собственост, т. е. със своя отказ кметът е заявил спор за материалното (вещното) право на собственост. Този спор следва да бъде разрешен по исков ред - чл. 53, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за кадастъра и имотния регистър. Направеният в този смисъл краен извод на Бургаския административен съд е правилен. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,