Решение № 8826 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2014 г.

Решение № 8826 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивайло Иванов Стойков от гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 4221/24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3296/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Стойков срещу ревизионен акт (РА) № 21-467/22.11.2012 г., издаден от орган по приходите, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е задължен да заплаща данък недвижими имоти (ДНИ) за имота - обект на ревизионната проверка, тъй като не е имало надлежно издадено разрешение за ползване към момента на придобиването му и собственикът реално не го е ползвал. Счита, че не дължи и такса битови отпадъци (ТБО), тъй като не е генерирал такива поради неползването на имота през ревизирания период. Сочи, че съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти, като не е обсъдил прехвърляне собствеността за част от имота на трето лице - "Агростил Експрес" ЕООД по силата на констативен нотариален акт за собственост през 2010 г. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания ревизионен акт. Ответникът - кметът на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е задълбочено и в съвкупност събраните доказателства. Приел е, че издателят на ревизионния акт е надлежно оправомощен с такава функция по силата на заповед за определяне на компетентен орган. Съдът е счел, че касаторът е редовно уведомен по чл. 32 ДОПК за откритото производство при спазване на процедурата по връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Констатирал е, че при провеждане на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ревизионният доклад (РД) е изготвен в срок, ревизираното лице е депозирало възраженията си. Обоснована е съдебната преценка, че съдържанието на съставените в производството ревизионен доклад и ревизионен акт отговаря на изискванията по чл. 117 и чл. 120 ДОПК. В обхвата на ревизията е включен недвижим имот, разположен в границите на гр. София, район "Оборище", ул. "Сливница" № 178 - дворно място от 950 кв. м, ведно с двуетажна жилищна сграда и пететажна търговска сграда, придобит през 2000 г. Периодът на проверката е 2007 г. - 2011 г. Имотът е съсобствен на четири физически лица, между които и касатора Ивайло Стойков. Безспорно е установено по делото, че Стойков притежава 1/8 ид. ч. от съсобствения недвижим имот. В това качество той е задължено лице по смисъла на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ. Съдът е заключил, че съставените в хода на ревизията доклад и краен акт отговарят на предписаната от закона форма и съдържат всички задължителни реквизити, фактически и правни основания. Обективираното в РА волеизявление е надлежно мотивирано, определените като дължими суми по вид и размер са обосновани от фактическа и правна страна. По отношение на установените за релевантния период задължения за ДНИ и ТБО за притежавания от касатора имот съдът се е мотивирал, че с оглед доказателствата по делото и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, същите са точно установени по основание и размер от ревизиращия орган. Решението е частично правилно. Неоснователно е касационното възражение, че съсобственикът не дължи ДНИ, тъй като не е ползвал имота поради извършвано в него преустройство и реконструкция. През 2010 г. е издадена заповед за въвод във владение, поради което и за минал период данък не следва да бъде определян. При точен анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че въвод във владение е извършен в резултат на направено преустройство и реконструкция на съществуващи сгради, като този въвод не се отнася до новопостроени такива. От данните в нотариалния акт за собственост, легитимиращ касатора, е видно, че към датата на придобиване на имота сградите са съществували, подробно са описани като построени сгради, ведно с реконструираните техни части. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облаган на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разпорежда, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Фактическото ползване не е елемент на фактическия състав за данъка за недвижими имоти. Както е посочено в чл. 13 ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не. Законът разграничава случаите на използван недвижим имот по смисъла на чл. 13 ЗМДТ като наличие на годен за използване обект, облагаем по силата на закона, и използваем обект, т. е. обект, при който е налице фактическа невъзможност за използването му. От значение за случая е хипотезата, в която е установен използваем жилищен и търговски обект - двуетажна и пететажна сгради. Разрешение за строеж е издадено във връзка с извършване на преустройство и реконструкция на търговската сграда, т. е. данъчнооблагаемият имот не е строящ се жилищен обект. Компетентният орган, въз основа на последно декларираните данни за имота от неговия собственик, законосъобразно е приел дължимост на ДНИ. Данъкът за недвижими имоти е публично задължение, чиито размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Неоснователно е касационното възражение, че съсобственикът не дължи ТБО за конкретния недвижим имот, тъй като не е ползвал имота през ревизирания период и не е генерирал битови отпадъци, т. е. не е ползвал предоставяните му услуги по чл. 66 ЗМДТ. В съответствие със закона и доказателствата по делото съдът е заключил, че касаторът дължи ТБО и таксата е правилно изчислена - върху данъчната оценка на имота, съобразно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 22 от и представените по делото решения на Столичния общински съвет. Таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ. В случая е безспорно установено наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Фактическото неползване на имота само по себе си е ирелевантно за дължимостта на ТБО, а неначисляването на такса, при това само по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, е обусловено от ежегодно деклариране на обстоятелството, че имотът няма да се ползва. При липса на подадени декларации правомерно в общия дължим от касатора размер на ТБО е включена и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Следователно, освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. По делото няма спор, че касаторът не е подавал декларация по чл. 27 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Не намира опора в закона възражението на Стойков, че към 2007 г. той не е имал основание да представя такава декларация, предвид приложимата към този момент редакция на чл. 71 ЗМДТ. С разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет, е въведена правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Спазването от данъчнозадълженото лице на нормативно установения от общинския съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ ред за деклариране на неползването на услугата създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт - на спазване на установения от общинския съвет ред за деклариране неползването на услугата, е на задълженото лице. Таксата за битови отпадъци се дължи тогава, когато услугата се ползва. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи. Именно поради това законодателят, в чл. 71 ЗМДТ сочи, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т. е. тогава, когато общината не е създала възможност за ползване на услугите. Таксата не се дължи и тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея, както е разпоредено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Законодателят е предоставил възможност на общинския съвет с наредба да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Ето защо неоснователен е касационният довод, че към 2007 г. не е съществувала нормативно установена възможност за подаване на декларация за освобождаване от ТБО. Основателен е касационният довод, че първоинстанционният съд не е съобразил в изводите си относимия факт на загубеното право на собственост върху 1/8 ид. ч. от пететажната търговска сграда през 2010 г. По делото е представен констативен нотариален акт за право на собственост на основание давностно владение № 186/26.05.2010 г. на нотариус № 302 с район на действие Софийски районен съд, съгласно който "Агростил Експрес" ЕООД е признато за собственик на пететажната сграда, находяща се в гр. София, бул. "Сливница" № 178, находяща се в УПИ 16-25б, кв. 36 по плана на гр. София. Няма спор, а видно и от приложените по делото документи за собственост, че това е търговската сграда, притежавана в съсобственост от касатора до размер на 1/8 ид. ч. При това положение, считано от 26.05.2010 г. касаторът не е собственик на 1/8 ид. ч. от пететажната сграда, находяща се в описания съсобствен недвижим имот, т. е. не е данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Поради това и не дължи ДНИ и ТБО за периода след 26.05.2010 г. до датата на издаване на ревизионния акт. Като е приел, че в тази част оспореният РА е законосъобразен, съдът е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото и закона. Касаторът не навежда като основание за отмяна на решението допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това, предвид събраните по делото писмени доказателства и приетото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по съществото на спора. Ревизиращият орган е приел, че и за периода 26.05.2010 г. - 31.12.2011 г. съсобственикът Стойков дължи ДНИ и ТБО за притежаваната от него 1/8 ид. ч. и от пететажната търговска сграда. В тази част административният акт е незаконосъобразен, предвид настъпилата промяна в собствеността върху тази част от имота. Както ревизиращият орган, така и административният съд не са съобразили това обстоятелство при формиране на правните си заключения. Предвид изложеното, оспореният РА в частта досежно определените ДНИ и ТБО върху 1/8 ид. ч. от пететажната сграда, находяща се в описания недвижим имот, за периода 26.05.2010 г. -31.12.2011 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При съобразяване на писмените доказателства и констатациите на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, дължимата от касатора - съсобственик сума за ДНИ след 1.07.2010 г. се изчислява на 268, 21 лв., за ТБО - 228, 87 лв. За 2011 г. ДНИ за тази част от имота е в размер на 536,43 лв., а ТБО - в размер на 457,75 лв. Или, общото задължение, незаконосъобразно вменено на ревизираното лице по отношение на проверявания имот, е в размер на 804, 64 лв. за ДНИ и 686, 62 лв. за ТБО (общо в размер на 1491, 26 лв.) Законната лихва върху тези суми се определя по общите правила за изчисляване на законната лихва за забава на дължими данъци, местни такси и други публични вземания, считано от 1.07.2010 г., респ. от 1.01.2012 г. Лихвата върху сумата за ДНИ е в размер на 163, 44 лв.; върху сумата за ТБО - в размер на 139, 46 лв. (общо в размер на 302, 90 лв.). По тези съображения решението на Административния съд София-град следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която жалбата на Ивайло Иванов Стойков срещу ревизионен акт (РА) № 21-467/22.11.2012 г. е отхвърлена за сумата от 1491, 26 лв. - ДНИ и ТБО за периода 26.05.2010 г. - 31.12.2012 г.; както и за сумата от 302, 90 лв., представляваща законна лихва върху главниците по задълженията за ДНИ и ТБО за същия период. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд