Решение № 516 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2017 г.

Решение № 516 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., чрез неговия пълномощник срещу решение № 64/03.04.2017 г. по адм. д. № 344/2016 г. на Административен съд Х.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "К. С. К." ЕООД, гр. Х. в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "К. С. К." ЕООД, гр. Х. срещу Решение № 733 от 28.04.2016 г. на началника на М. П. за определяне на нова митническа стойност. С решението по ЕАД № 16BG003012Н0000047/11.01.2016 г. е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съюза /ЕИО/ № 2913/1992 г. в размер на 35 296, 80 лв. и е определено "К. С. К." ЕООД, гр. Х. да доплати 4 306, 00 лв ДДС. Първоинстанционният съд е установил, че по цитираното ЕАД "К. С. К" ЕООД декларира за допускане за свободно обръщение с крайно потребление стока: изкуствена кожа - тъкан промазана с ПВЦ, с държава на изпращане Р. Т.. При оформянето на режима за стоката е представена фактура № 444066 от 08.01.2016 г., издадена от фирма Pala sini deri от РТурция. Въз основа на стойността по представената фактура - 6936,60 евро, равняващи се на 13 566.81 лв по курса на валутата за митнически цели към момента на декларирането и добавени транспортни разходи от 200 лв, е декларирана митническа стойност съгласно чл. 29, § 1 от Регламента в размер 13 766.81 лв. /кл. 46 от ЕАД/. На тази база е изчислен дължим ДДС в размер 2 753.36 лв. От митническите органи е прието, че представените документи за стоката по ЕАД не доказват по категоричен начин декларираната митническа стойност и от дружеството е изискано да представи предостави търговско досие относно операциите по процесното ЕАД, а именно оферта, поръчка, потвърждение на поръчката, евентуално кореспонденция, приложения; митническа декларация от държавата на износ; търговски фактури за реализацията на стоката след внос. П. са договори, справки, извлечения от сметки, фактури за продажби на стоката, които не са приети от административния орган за достатъчни и е последвало оспореното решение. Със съдебното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Липсата на изложени в акта фактически основания за издаването му е съществено нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му, доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон. Оспореното решение е издадено в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. От страна на дружеството са представени множество документи, които не са подложени на преценка. Административният орган се е задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги конкретизира, като е обсъдил единствено представения договор от 01.01.2015 г. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, които се подкрепят от представените доказателства. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не са изложени конкретни обстоятелства, въз основа на които се приема, че дружеството не е доказало декларираната митническа стойност на внасяната стока по процесния ЕАД да е реално платената или подлежащата на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/1992 г. Обсъден е единствено представения договор, сключен между дружеството и фирмата - продавач Pala sini deri от РТурция и то не в неговата цялост и значимост. Освен това е представена декларация от 04.10.2016 г., изхождаща от "ПАЛА" - Турция, според която на 08.01.2016 г. фирмата е продала 6306 метра плат за основа изкуствена кожа за тапицерия, 400 гр. за кв. м., на фирма "КСК"ЕООД. В декларацията е посочено, че фирмите поддържат търговски отношения, както и че фирма "ПАЛА" потвърждава, че цената на 1 метър плат е 1.10 евро и на 08.01.2016 г. е издадена фактура № 444066. Представени са и митнически декларации за осъществен от дружеството внос на 23.10.2015 г. и на 09.03.2015 г. на стока, идентична по описание с процесната, с държава на произход Турция, от същия изпращач, с разлика единствено в транспортните разходи, като са описани и стойностите по фактури. Тези декларации касаят същият по вид стоки и са приети от митническите органи. В разглеждания аспект в оспорения митнически акт липсват мотиви, с което се нарушава разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и което сочи на незаконосъобразност на акта. На последно място, решаващият съд правилно е изтъкнал, че не става ясно също по какви причини е приложен именно методът по чл. 30 § 2, б. "б" от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. за сходни стоки, при положение, че разпоредбата на чл. 30 § 1 от Регламента предвижда последователно прилагане на букви от "а" до "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която митническата стойност може да бъде определена. Тоест липсват мотиви защо не е приложен най-напред метода за идентични стоки. По принцип възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато след спазване на процедурата по § 2 не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Предвид изложеното решаващият съд правилно е приел, че административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга, различна от посочената в процесното ЕАД. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по приложен списък и пълномощно, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 900 /девестотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,