Решение № 101 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2016 г.

Решение № 101 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С., при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ НАП/, срещу решение № 6621 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2375 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожност на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221715000976-091-001 от 06.10.2015 г., поправен с РА за поправка № П-22220416021127-003-001 от 15.02.2016 г. издадени от органите по приходите при ТД на НАП- С., частично потвърден с решение № 337 от 26.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С., при ЦУ на НАП. С ревизионния акт в обжалваната част е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Енира" ЕООД; "ПВЦ" ЕООД; "Телеком 99" ЕООД, за периоди м. март 2009 г.; м. септември 2009 г.; м. ноември 2009 г. и м. януари 2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му, както и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "ХПК България" ЕООД, в отговор по касационната жалба поддържа твърдение за неоснователност на същата и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. След обсъждане на направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: За да обяви оспорения пред него РА № Р-22221715000976-091-001 от 06.10.2015 г., поправен с РА за поправка № П-22220416021127-003-001 от 15.02.2016 г., за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК), с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност. Според мотивите на съда последицата на тази липса на материална компетентност е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това постановеното първоинстанционно решение, което противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за сторените от ответника разноски в настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение