Решение № 3007 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2019 г.

Решение № 3007 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалба на "Т. А." ЕООД с. К., обл. С. против решение № 447/28.03.2019 г. по адм. дело № 577/2018 г. на Административен съд – С.-област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ-С.-област не изразява становище. Ответниците по касационната жалба М. Христозова и Т. Радунчева в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 447/28.03.2019 г. по адм. дело № 577/2018 г. Административен съд – С.-област е отхвърлил жалбата на "Т. А." ЕООД против решение № 1040 – 22 – 18/23.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ С.-област и потвърденото с него разпореждане № 5104-22-30/27.03.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието наличие на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО по отношение на лицето Р. Радунчев. Решението е правилно. По делото е установено, че с декларация за трудова злополука вх. № 5101-22-9/05.02.2018 г. управителят на "Т. А." ЕООД е декларирал пред ТП на НОИ – С.-област настъпилата на 31.01.2018 г. трудова злополука с лицето Р. Радунчев. В декларацията е описано, че на посочената дата в 9 часа в подотдел 153 м, местността М. Т., землище на с. Б. при сеч, кастрене и разкрояване на дървета с безмоторен трион, паднал клон от дърво и ударил лицето в областта на врата, при което същото починало. В следствие на подадената декларация е извършена проверка от органите на ТП на НОИ С.-област, за което е изготвен протокол № 5103-22-3 от 22.02.2018 г. Видно от същия Радунчев има сключен трудов договор с "Т. А." ЕООД на длъжност "резач горски дървен материал", дружеството има издадено позволително за сеч за местността М. Т., землище на с. Б., където Р. Радунчев и К. Иванов е трябвало да извършат сеч, кастрене и рампиране на дървесина в подотдел 153 м. Около 9, 20 часа на 31.01.2018 г. при извършване на рязане на маркирано дърво клон от съседно дърво пада и удря Радунчев в областта на врата и рамото, от който удар същият почива. Причината за смъртта съгласно съобщение за смърт е "тежка шийна травма". Въз основа на изготвения протокол органите на ТП на НОИ С.-област издали разпореждане № 5104-22-30/27.03.2018 г., с което признали злополуката за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Дружеството обжалвало това разпореждане пред Директорът на ТП на НОИ С.-област, който с решение № 1040-22-18/23.04.2018 г. отхвърлил жалбата като приел, че злополуката е настъпила когато лицето е било участник в трудовия процес, налице било внезапно увреждане на здравето причинило смъртта на Радунчев, станало през време на извършваната работа и в интерес на предприятието. С процесното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Т. А." ЕООД като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. При издаването му са спазени всички изисквания на закона и безспорно е установено настъпването на злополука с Р. Радунчев, която правилно е квалифицирана като трудова. Налице е внезапно увреждане на здравето на лицето довело до неговата смърт, увреждането е в следствие на непредвидено външно въздействие, станало по време, когато лицето е изпълнявало служебните си задължения в рамките на възложената му работа и определеното му работно време, т. е. налице са всички предпоставки изискуеми съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Обосновано съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав от хипотезата на правната норма и злополуката станала с Радунчев на 31.01.2018 г. при кастрене и разкрояване на вече отсечено дърво следва да бъде квалифицирана като трудова. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в несъобразяване със свидетелките показания на свид. К. Николов. Същият посочва в показанията си, че ударът е настъпил когато Радунчев е изпълнявал операция кастрене на вече отсечено дърво. Това обстоятелство е отчетено от решаващия състав на съда при преценката му относно качеството на злополуката. Дали пострадалият е режел, кастрел или извършвал друга работа свързана със служебните му задължения е без значение, при положение, че в момента на настъпване на травмата същият е изпълнявал възложените му задачи, в работно време и на мястото на работа си. АССО обосновано е приел, че дървосекачът се намирал на определеното за сеч място съгласно разрешителното единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и че е извършвал само работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата представени в първоинстанционното производство сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО и като е отхвърлил жалбата на "Т. А." ЕООД срещу решението на директора на ТП на НОИ С.-област е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение