Решение № 8203 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2020 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Д. Кишкилова, с което се иска отмяна на влязлото в сила решение 6829 от 08.05.2019 г., постановено по адм. д. 9873/2018 г.,на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е обезсилено решение 540 от 17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка КЗК-129/2018 г. в частта по т. 1 от диспозитива му и е оставено в сила решение 540 от 17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка КЗК-129/2018 г. в останалата му част, като страната е осъдена да заплати разноски в размер на 700 лева. В молбата се твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за решаване на спора по делото, които до този момент не са й били известни, както и обстоятелства по чл. 239, т. 5 от АПК - че е била лишена от възможността да участва по делото. По изложените съображения моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, който да се произнесе по подадената касационна жалба срещу решение 540 от 17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка КЗК-129/2018 г. Ответникът Общински съвет - гр. Трън, чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по молбата за отмяна Комисия за защита на конкуренцията не е взела становище по искането за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна - Кмет на община Трън чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно. По искането за отмяна по чл. 239, т.5 АПК. С решение 6829 от 08.05.2019 г., постановено по адм. д. 9873/2018 г. на ВАС е обезсилено решение 540 от 17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка КЗК-129/2018 г. в частта по т. 1 от диспозитива му и е оставено в сила решение 540 от 17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка КЗК-129/2018 г. в останалата му част. Производството пред ВАС е проведено по реда на чл. 95 ал.1 от Закона за концесиите/отм/.във връзка с § 4, ал. 1 и ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите, в сила от 02. 01. 2018г.. Образувано е било по жалба на Д. Кишкилова, която е била конституирана като жалбоподател по делото, била е призована за делото. Първото по делото заседание е насрочено за 05.11.2018г., за която дата страната е била редовно призована. Видно от приобщените по делото доказателства, в деня на съдебното заседание 05.11.2018г. Кишкилова е подала искане за отлагане на делото, поради внезапно заболяване и невъзможност да се яви лично в съдебно заседание и да организира защитата си по друг начин. Към молбата е приложен болничен лист, удостоверяващ заболяване на страната. Молбата е била докладвана от председателя на съдебния състав и е била увежена, като делото е отложено за 11.02.2019г. от 14.00 ч. На датата 11.02.2019г. по делото е депозирана втора молба , подадена от Д. Кишкилова с искане за отлагане на делото поради заболяване и хоспитализиране в болнично заведение. Към молбата е приложена служебна бележка от V МБАЛ София, удостоверяваща, че Кишкилова е хоспитализирана на 08.02.2019г. с диагноза [диагноза]. Молбата за отлагане е докладвана от председателя на съдебния състав по делото, но не е уважена от съда, поради наличие на предпоставките по чл. 139, ал.2 АПК. Съгласно член 239 точка 5 от Административнопроцесуалния кодекс актът подлежи на отмяна когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според член 139 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната отстрани. В тези случаи следващото заседание насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства, съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. В случая съдът е процедирал в съответствие с изискването на на член 139, ал.2 АПК. Искането за отлагане на делото от 11.02.2019г. е било е второ поред и е била на същото фактическо основание - заболяване на страната. Заболяването на страната не е носило внезапен характер, жалбоподателката е била хоспитализирана няколко дни преди съдебното заседание, поради което правилно е било преценено от съда, че не са били налице основания за уважаване на искането за отлагане. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т.5 АПК - страната да е лишена от възможност да участва по делото, поради нарушаване на съответните процесуални правила от страна на съда. Не е налице и хипотезата, посочена в същата разпоредба за невъзможност за явяване по причина на препятствие, което страната не е могла да отстрани. В случая става въпрос за заболяване, което не носи внезапен характер, хоспитализирането на жалбоподателката по делото е станало няколко дни преди съдебното заседание и същата е могла да предприеме мерки за организиране на защитата си по делото. По искането за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Съгласно чл. 239 точка 1 АПК, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.Тълкуването на разпоредбата налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Като ново обстоятелство в случая се сочи преписката на КЗК, която е образувана от орган, който няма компетентност да се произнесе поради факта, че в чл. 25 от ЗВ, влязъл в сила на 01.01.2018 г. е записано, че концесии за добив и бутилиране на минерална вода се отдават по силата на Закона за водите. Навеждат се доводи, че в преходни и заключителни разпоредби на ЗК е упоменато, че всички стартирали процедури по отдаване на концесии по чл. 39 от стария ЗК се довършват по досегашния ред. Твърди, че нормотворецът изрично е уточнил обхвата на процесурите, които се довършват по стария закон. За всички други следвало да се прилага новия ЗК.