Решение № 45 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2011 г.

Решение № 45 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Обжалвано е решение на Висшия адвокатски съвет - София от 3.06.2011 г. от М. В. Я.. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът Висшия адвокатски съвет -София, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Висшият адвокатски съвет - София с решение от 3.06.2011 г. е оставил без уважение жалбата на М. В. срещу решение от 26.04.2011 г. на Софийски адвокатски съвет, с което не е уважено искането й за промяна на статута й от младши адвокат в адвокат. Установено е било, че на 1.12.2008 г. жалбоподателката е назначена на трудов договор като юрисконсулт в АД " В., С., А. и партньори". Последната е издържала изпит за придобиване на юридическа правоспособност към Министерство на правосъдието на 15.05.2009 г. и на 28.04.2010 г. същата е вписана в регистъра на младшите адвокати. При тези данни ВАС е приел, че с решението на САС е законосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 9 от Закона за адвокатурата, т. е. да е налице изтекъл двегодишен срок от датата на вписване на жалбоподателката в регистъра за младши адвокати, което да дава възможност да бъде променен статута й, заявление за което тя е подала на 13.04.2011 г. Жалбоподателката поддържа, че тълкуването на ВАС по приложението на чл. 20, ал. 9 ЗА е неправилно, тъй като разпоредбата на закона изисква да е налице двегодишен юридически стаж, а не двегодишен стаж като младши адвокат. С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд намира, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ за вписване по чл. 20, ал. 9 ЗА е неправилно. Настоящата инстанция намира за неправилен изводът на ВАС, за това, че разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА намира приложение само, ако младши адвокат придобие две години юридически стаж само като упражнява професията в това си качество в продължение на две години. Законът за адвокатурата не изключва изрично възможността придобит юридически стаж преди полагане на изпит за адвокат по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗА да може да бъде съобразяван с оглед придобиване на правата по чл. 20, ал. 9 ЗА от младши адвокат. Изискването за юридически стаж е условие, от която зависи полагането или не на изпит като предпоставка, за да може български гражданин да стане адвокат, а не обратното. Видно от § 1 от ЗА и Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г., утвърдена от Министерство на труда и социалните грижи, юридическата длъжност се характеризира с това, че юристите консултират клиенти по правните аспекти на проблемите; водят дела в съда; задълженията им обикновено включват: даване на правни консултации, предприемане на правни дела и въпроси от името на клиента, подаване на жалби, когато е необходимо. Посочено е, че професиите към тази група са съдия, прокурор, следовател, адвокат, нотариус, юрисконсулт. Тъй като разпоредбите на закона следва да се тълкуват и в смисъла, който най-пълно съответствуват на други разпоредби, а не само самостоятелно /чл. 46 ЗНА/, то като се вземе предвид, че изискванията за вписване като адвокат, визирани в чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 ЗА са наличието на две години юридически стаж и положен предвидения в закона изпит, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА, предвиждаща, че младши адвокат след изтичане на две години придобива права на адвокат, то следва да се приеме, че наличието на две години юридически стаж и положения изпит съставляват основание за придобиване от младши адвокат на правата на адвокат по чл. 20, ал. 9 ЗА. В конкретния случай за юридически стаж на жалбоподателката следва да се зачете този положен след 15.05.2009 г. - когато е придобила юридическа правоспособност и е работила като "юрисконсулт" в адвокатско дружество. Законът за адвокатурата предвижда три основни хипотези, при наличие на които дадено лице, имащо юридическо образование и придобило юридическа правоспособност да може да се впише като адвокат. Първата е уредена н чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 ЗА - да има две години юридически стаж и да е положил успешно изпит, втората е уредена в чл. 6, ал. 3 ЗА - без да полага изпит при наличие на пет години юридически стаж и третата е уредена в чл. 20, ал. 9 ЗА, според която младши адвокат придобива права на адвокат след изтичане на две години. Жалбоподателката към 28.04.2010 г. не е отговаряла на изискванията визирани и в трите хипотези, затова се е възползувала от дадената й в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗА възможност - след успешно положен изпит /единен по съдържание за младши адвокати и адвокати- чл. 8 ЗА/ да бъде вписана като младши адвокат. Двугодишен юридически стаж след придобита юридическа правоспособност тя е придобила към 15.05.2011 г. и след тази дата за нея в качеството й на младши адвокат е възникнало право да бъде вписана на основание чл. 20, ал. 9 ЗА в единния регистър на адвокатите с правата на адвокат, след като не са налице и пречките по чл. 5 ЗА. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и с оглед разпоредбата на чл. 147 ЗА делото следва да се изпрати на Софийски адвокатски съвет за да извърши вписването на М. В. в единния регистър на адвокатите. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.