Решение № 4866 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2013 г.

Решение № 4866 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта против решение № 4104 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 2455/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 503/13.02.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Румяна Славчева Петракиева е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е подробно мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като са установени допуснатите от служителката дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Петракиева против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, независимо че е издадена от компетентен орган, подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Изводът на съдебния състав, че заповедта не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е правилен. В нарушение на цитираната норма заповедта не съдържа описание на извършените от наказаната служителка нарушения, посочени в т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта. Действията на Петракиева не са уточнени по време на извършване, а освен това не са изложени конкретни факти и обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, посочени в т. 3 и т. 4 на заповедта. Представените с административната преписка три жалби от граждани, също не съдържат данни в този смисъл. Допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като ограничава правото на защита на служителката. Заключението на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделено, но по различни от изложените съображения. Оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая предложението за налагане на наказание на служителката на директора на дирекция "Бюро по труда" (ДБТ) - Плевен, съдържащо данни за подадените жалби и за допуснатите от служителката пропуски в служебната дейност, описани по-късно в т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта, е депозирано пред дисциплинарно наказващия орган на 28.11.2012 г. Констатациите в предложението са достатъчни, за да информират дисциплинарно наказващия орган за поведението на Петракиева, поради което датата на представяне на този документ следва да се счита за датата, на която нарушенията са открити и от която следва да тече двумесечния срок за налагане на наказание. Този срок изтича на 28.01.2013 г., а оспорената заповед е издадена на 13.02.2013 г., т.е. в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл служителката е санкционирана след като правото на органа да наложи дисциплинарно наказание е вече преклудирано. Това е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт. Освен това, в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл и чл. 35 от АПК от страна на дисциплинарния съвет и на административнонаказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е установено колко и кои служители отговарят на телефона за информация, с оглед твърденията на Петракиева, че тя и служителката Тодорова не са единствените, които имат достъп до телефона. Не са събрани и доказателства, които да установяват неизпълнение на служебните задължения и грубо отношение към граждани от страна на служителката. Представените три жалби от граждани не са достатъчни, тъй като в тях служителката не е посочена като име или длъжност, а останалата информация в тези документи не е достатъчна, за да индивидуализира единствено Петракиева като служителя, допуснал поведение в разрез със служебните задължения. При издаване на заповедта са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Дисциплинарното нарушение в т. 1 от заповедта е установено при изслушването на служителката (в този смисъл са съображенията в акта за налагане на наказание). Следователно по отношение на това нарушение служителката не е изслушана и не е представила писмени обяснения, а не е проведено и дисциплинарно производство. По този начин са нарушени императивните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, както и изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Освен това е подменена целта на изслушването. Смисълът на приемането на устни обяснения е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В случая целта на изслушването не само е пренебрегната изцяло от дисциплинарния орган, но и срещата със служителката е използвана за събиране на данни за ново дисциплинарно нарушение. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени нарушенията на служебните задължения, описани в т. 2, т. 3 и т. 4 от заповедта. Доказателства в този смисъл от страна на административния орган не са ангажирани. Представените по делото три жалби от граждани не установяват грубо отношение и пропуски в служебната дейност конкретно на Петракиева. В тази документи служителката не е посочена пряко, а от съдържанието им не може да се направи извод, че Петракиева е единственият възможен извършител, тъй като не само тя отговаря на информационния телефон и не е единствената служителка, чието работно място е в стаята, посочена в една от жалбите. Не е осъществено и описаното в т. 1 от заповедта нарушение. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства, а напротив, констатациите в заповедта се опровергават от доклада на директора на ДБТ - Плевен, в който Петракиева е посочена като служителя с най-добри работни показатели за първото тримесечие на 2012 г. При тези данни правилно съдът приема, че не се установява посоченото в заповедта нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което не се налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението за нарушения на формата на заповедта и на административнопроизводствените правила се установява от съдържанието на заповедта за налагане на наказание и от протокола за изслушване на служителката. Изводът, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат на неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика и грубо отношение към гражданите от страна на Петракиева. Анализът на всички събрани доказателства мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенцията по заетостта следва да заплати на ответника сумата 500.00 лв. разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,