Решение № 99 от 2.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 70/2009 г.

Решение № 99 от 2.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 70/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. гр. С. срещу решение № 347/22.07.2008 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, IV д състав, постановено по в. гр. дело № 535/2008 г., с което е оставено в сила решението от 15.11.2007 г., по гр. дело № 4922/2007 г. на СРС, 41-ви състав, с което е осъден да заплати на З. "Б" АД сумата от 8 560.30 лв. представляваща изплатено обезщетение по сключен договор "А", ведно със законната лихва и разноски в размер на 1472.41 лв. Касаторът поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът "Б" АД не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл. 290, ал. 2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е приет за съществен правния въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, релевантен към точното прилагане на материалния закон (чл. 402, ал. 1 ТЗ отм), но така също и за развитие на правото доколкото изменението на закона е влязло в сила към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт и е прието за наложително тълкуването на параграф 143 ПЗР на ЗИДКЗ поради факта, че разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ТЗ обуславя встъпването на застрахователя в правата на застрахования от едно вече извършено от него плащане. С обжалваното решение е разгледан и уважен иск по чл. 402 ТЗ във връзка с чл. 45 ЗЗ. за сумата от 8560.30 лв., представляваща платено на 3.10.2002 г. от ищеца застрахователно обезщетение на Е. Д. В. по застрахователна полица № 0100046701077701 от 8.11.2001 г. за имуществена застраховка "А" на лек автомобил "О" с рег. № С 2366 ВТ при настъпило застрахователно събитие на 19.08.2002 г. по вина на ответника по делото И. Д. Д. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 402 ТЗ , с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За ищеца това право е възникнало на 3.10.2002 г., когато е изплатено обезщетението на застрахования по застраховка "автокаско" и е съществувало към датата на предявяване на иска 7.03.2007 г., към която дата деликвента Д. не е платил обезщетението в размер на исковата сума, представляващо причинени на лек автомобил "О" с рег. №С 2366 ВТ щети. По делото липсват доказателства на застрахователя на ответника по застраховка "гражданска отговорност " ЗК "О" АД - полица № 1531701 от 9.02.2002 г., валидна до 2002 г., (спр. констативен протокол № 1089) да е била отправена писмена покана преди подаване на исковата молба. Касаторът се позовава на параграф 143 от ПЗР на ЗИДКЗ , с който е предвидено нормата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона - 23.11.2007 г.