Решение № 1138 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2013 г.

Решение № 1138 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по касационна жалба на Любомир Седевчов Симов, чрез повереника му адв. Красимир Сотиров, срещу решение № 2140 от 29.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8141 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Симов против ревизионен акт № 21-1111553/29.02.212 г. на орган по приходите при ТД на НАП София относно установените задължения за ДДС в размер 3 208.76 лева за данъчен период м. 08.2011 г. Общо се заявява неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила, но конкретни оплаквания са инвокирани само за първото касационно основание. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Михайлова, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Отхвърлителното решение е мотивирано с фактически установявания за облагаем оборот по извършени от жалбоподателя облагаеми доставки в размер 50 133.91 лева за периода 01.08.2010 г. - 31.07.2011 г., определен с влязъл в сила акт за регистрация по ЗДДС № 140421100013925/29.08.2011 г. и правен извод за дължим ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за изпълнение на задължението за подаване на заявлението за регистрация - 15.08.2011 г. до датата на специалната регистрация от органа по приходите с връчване на акта за регистрация на 02.09.2011 г. АССГ мотивирано е отхвърлил доводите за правното значение на инициативата за регистрация по ЗДДС за възникването на данъчното задължение на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Вън от предмета на спора е осъществяването на предпоставките за задължителна регистрация на касатора по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Този въпрос е решен с акта за регистрация по ЗДДС и зачитане на разпоредената този акт правна промяна дължи както адресатът му, така и администрацията /вж. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и съда. При неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и се установява с РА по реда на ДОПК /вж. чл. 103, ал. 4 от ЗДДС/. По този ред е установено задължението на жалбоподателя с оспорения пред АССГ ревизионен акт. Без значение за съществуването и размера на данъчните задължения е обстоятелството, че срокът по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е изтекъл на 14.08.2011 г., който е неприсъствен ден - неделя. По правилото на чл. 22, ал. 7 от ДОПК този ден не се брои и срокът изтича на 15.08.2011 г. /а заявлението за регистрация по ЗДДС е от 18.08.2011 г./ Така касаторът дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за времето от 16.08.2011 г. до 02.09.2011 г. Четирите фактури, издадени от Симов за доставка на мляко, за които е определен ДДС, са от 30.08.2011 г., т. е в релевантния за задължението по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС период. Неправилна е предложената от касационния жалбоподател интерпретация на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. С нея се преодоляват последиците от неправомерното поведение на ДЗЛ - пълното неизпълнение или забавеното изпълнение на публичното задължение за подаване на декларация за регистрация по ЗДДС. Това поведение на ДЗЛ е източник и на правомощието на органа по приходите по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС да разпореди регистрация. И в двете алинеи се използва еднотипна фразеология, обвързваща настъпването на уредените в тях правни последици, с неизпълнението в срок на задължението за иницииране на регистрационно производство, т. е инициирането на производството вън от срока не ретроагира и не санира неправомерното поведение на ДЗЛ. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение