Решение № 262 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2010 г.

Решение № 262 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 239/14.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 11.3.2010 г. по гр. д. № 7965/2009 г. по описа на Софийски градски съд, в. о., II-А състав, по подадена от ответника по исковата молба - [фирма]/в несъстоятелност/ - [населено място], кв. Б.,, касационна жалба, вх. № 26965/14.4.2010 г., по материалноправния въпрос: "Законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ от синдик ?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. За да отговори на поставения въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. о. намира следното: Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че "Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнение с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключване на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца". Основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. По силата на договора за управление се предава управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Статутът на синдика не съвпада с този на управителя по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Същият се назначава от съда. Правомощията му не са породени от облигационноправна връзка и неговата дейност е по осъществяване на предоставените от Търговския закон функции за удовлетворяване интересите на кредиторите на намиращото се в несъстоятелност търговско дружество, на длъжника, посредством управлението на предприятието за запазване и попълване масата на несъстоятелността и други дейности, предвидени в закона. Анализирайки дейностите на управителя и синдика настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г. о., намира, че дейността на синдика не е идентична, нито може да се приравни с тази на управителя на дружеството в смисъла вложен от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което синдикът няма право да прекрати трудов договор на посоченото основание. По основателността на касационната жалба. С въззивното си решение Градският съд е приел, че за да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето с което се прекратява трудовото правоотношение да е служителя от ръководството на предприятието, а правото по посочената норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Въззивната инстанция е приела, че синдикът на ответното предприятие не може да бъде приравнен на управител по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като той се назначава от съда в хипотезата на обявена несъстоятелност на предприятието, правомощията му са предвидени в закона и той се отчита пред съда, а не пред органът на дружеството, който избира управителят. Направената е и разлика във функциите между управител и синдик, като е акцентирано, че управителят се избира за постигане на определени стопански резултати от предприятието, а синдикът е обвързан от вменените от Търговския закон права и задължения, и извършване на действия, свързани с несъстоятелността на дружеството. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд, се навеждат доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че между управителя на предприятието и синдика е налице идентичност при упражняването на управителните и представителните им функции. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - В. Г. М., посредством процесуалния си представител - адв. М., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. В съдебно заседание становище от отговора се поддържа от адв. М., която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалния му представител - адв. М., писмената защита и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е постановила своя акт, като е приела, че синдикът на търговско дружество в несъстоятелност няма право да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Поради това наведените касационните оплаквания са неоснователни, а оттам е неоснователна и касационната жалба, която тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.