Решение № 9926 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2013 г.

Решение № 9926 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Румяна Иванова Ковачева от гр. София, чрез адв. Спас Ковачев - САК, и кмета на Столична община срещу решение № 6885 от 13.12.12 г., постановено по адм. д. № 9845/11 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба на Румяна Иванова Ковачева се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. С допълнителна жалба от 20.02.2013 г. се оспорва допълнителното решение № 769 от 6.02.2013 г. по адм. д. № 9845/11 г. на АССГ относно допълване на основното решение в частта за разноските. Представя се и молба от 26.04.13 г. за спиране на производството на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България. В касационната жалба на кмета на Столична община се иска отмяна на съдебния акт като неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, подадена от Румяна Иванова Ковачева, а тази, подадена от Кмета на Столична община, счита за процесуално недопустима като просрочена. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира от правна страна следното: По касационната жалба на Румяна Иванова Ковачева Касационната жалба на Румяна Иванова Ковачева е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВ) № РД-22-62/8.09.2011 г. на кмета на Столична община. Конкретните доводи, наведени в нея, са свързани с неправилно завишен с 20 % данък сгради, неправилно начисляване такса смет по компонента от такса битови отпадъци "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" и неправилно начислени лихви за периода от 1.01.2005 г. до 1997-31.12.2010 г. за притежаваната 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Овча купел, ул. "Рачка" № 36, ет. 3, ап. 30. Административният орган е установил задължения за касатора Румяна Иванова Ковачева за периода 1.01.2005 г. до 31.12.2010 г. в общ размер 432,52 лв., върху която е начислена лихва за забава в размер на 153,23 лв. С решение № 6885 от 13.12.12 г., постановено по адм. д. № 9845/11 г. на Административен съд София-град е оставена без разглеждане жалбата в частта, с която се иска определяне на основание чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на данъчната оценка на процесния имот за годините 1997 г. - 2010 г., и производството по делото, в тази част, е прекратено. Административният акт е отменен, в частта относно начислените задължения за компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", за периода 2005 г. до 2010 г., в общ размер на 146,48 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да остави без разглеждане жалбата в частта, с която се иска определяне на основание чл. 20 ЗМДТ на данъчната оценка на процесния имот за годините 1997 г. - 2010 г., решаващият съд е приел, че в оспорения административен акт изобщо липсва такова произнасяне на административния орган. Видно от стр. 3-5 на АУПОВ № РД-22-62/8.09.2011 г. на кмета на Столична община обаче, данъчните оценки са определени за периода от 2005 г. до 2010 г. и въз основа на тях са формирани и задълженията. Въпреки това, противно на доводите на касатора Румяна Иванова Ковачева, настоящият състав на ВАС счита, че не е налице основание за отмяна на обжалваното решение в тази му част, доколкото е недопустимо оспорване на съдържанието на данъчни оценки, отделно от самия акт за установяване на публичното задължение, определено въз основа на тях. В конкретния случай не са определени задължения за периода от 1997 г. до 2004 г., а и такива не биха се следвали, тъй като са погасени по давност, поради което за касатора не е налице правни интерес от оспорването за този отчетен период. От друга страна, въпреки че досежно периода от 2005 г. до 2010 г. АССГ не се е произнесъл относно правилното определяне размера на данъчните оценки, той се е произнесъл по основанията, изложени в жалбата, с която е бил сезиран и относно дължимостта на задълженията, като по този начин на практика е приел, че данъчните оценки за периода от 2005 г. до 2010 г. са правилно определени. Прието е за установено, че ж. к. "Овча купел" в гр. София е със статут на курорт с местно значение (видно от Заповед № 2620/63 г., ДВ, бр. 54/68 г. и писмо с изх. № 07-00-10/9.07.2010 г. на главния секретар на Министерство на здравеопазването - МЗ), но този извод е направен при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно писмото от 9.07.2010 г. на главния секретар на МЗ, "в Закона за устройството и застрояването на СО със статут на охранителна зона курорт на територията на СО са обявени териториите, попадащи в охранителна зона "А" на балнеокурортите "Банкя" и "Овча купел" и същите са маркирани в графичните материали към закона". По делото не са събрани доказателства какъв е териториалният обхват на балнеокурорт "Овча купел", а също така дали имотът на касатора попада в охранителната зона на същия. Ето защо е незаконосъобразен изводът на АССГ, че е налице основание за завишаване на данъчните оценки на процесния имот с 20 %. Необходимо е да се отбележи, че при постановяване на съдебния акт не е съобразено и влязлото в сила съдебно решение на СГС от 15.10.2009 г. по адм. д. № 4516/2006 г. (стр. 21-23 от делото), с което е решен въпросът за дължимата ТБО за 2006 г. Недопустимо е повторното разглеждане размера на същата такса в ново производство. По изложените съображения, в оспорената част съдебното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, с оглед на което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото и след преценка на всички събрани по делото доказателства и на тези, които съдът ще събере допълнително служебно, следва да се постанови решение като се съобрази посочения съдебен акт на СГС (за отчетния период 2006 г.), както и да се установи териториалния обхват на балнеокурорт "Овча Купел" и местонахождението на имота с оглед приложението на коефициента за местоположение (Км) по чл. 6, ал. 3, вр. ал. 1 от приложение № 2, част 1 ЗМДТ. По подадената касационна жалба срещу допълнителното решение № 769 от 6.02.2013 г. по адм. д. № 9845/11 г. на АССГ относно допълване на основното решение в частта за разноските, настоящият съдебен състав приема, че същата е неоснователна. Съгласно чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Списък на разноските по делото не е представен нито в предвидения от закона срок, нито по-късно. Само за пълнота съдът отбелязва, че по делото не са представени доказателства за реалното получаване на адвокатското възнаграждение, поради което такова изобщо не е следвало да бъде присъждано, но тъй като няма подадена жалба за тази част от решението, макар и незаконосъобразно, то е влязло в законна сила. По касационната жалба на кмета на Столична община Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК. Данните по делото сочат, че съобщението за постановеното съдебното решение е връчено на страната на 18.12.2012 г. (стр. 426 от делото). С оглед на това 14-дневният срок за обжалване на съдебния акт е изтекъл на 2.01.2013 г. Касационната жалба е изпратена по пощата, като видно от пощенското клеймо, поставено върху пощенския плик, това е станало на 8.01.2013 г., т. е. след нормативно определения и преклузивен по своя характер срок за обжалване. Съгласно чл. 215, т. 3 от АПК, това е основание за оставяне на касационната жалба без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея касационно производство. По искането за сезиране на Конституционния съд за наличие на противоречие на разпоредбите на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 11 от закона с чл. 6 от Конституцията на Република България - нарушаване на принципа на равенството по признака имуществено състояние. Искането е неоснователно. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса. По силата на закона е предвидено заплащане за предоставяне на услуга. Т. е. такса не е дължима по принцип от собствениците и/или ползувателите на имотите, а само когато те реално са получили услугата (чл. 71, т. 2 от ЗМДТ). Правоотношението възниква при един сложен фактически състав по изрична законова норма, която задължава съответната Община да предоставя услугите по почистване и сметоизвозване, както и съответна правна норма, която предвижда заплащането за тази услуга от определен кръг лица. След като в Конституцията изрично е записано, че гражданите са длъжни да заплащат данъци, определени със закон и то точно според своето имущество и доходи, не е налице противоречие между чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 6 от Конституцията на Република България. Собственикът на имота разполага и с правната възможност, предвидена в чл. 232, ал. 2 от ЗЗД - да дири от наемателя на имота разходите, свързани с ползуването на вещта. От друга страна следва да се съобрази и обстоятелството, че ако лицето счита, че е налице дискриминация по обсъждания признак (доводите в жалбата навеждат на такива основания), защитата на правата му се осъществява по реда на Закона за защита от дискриминация, в който обаче са предвидени други компетентни органи, които биха могли да се произнесат относно твърдяното наличие на правонарушение. Относно претенцията за разноски в касационната жалба на Румяна Иванова Ковачева следва да се отбележи, че не са представени документи, от които да е видно, че адвокатско възнаграждение е реално изплатено/получено, за да бъде присъждано такова. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,