Решение № 1976 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2019 г.

Решение № 1976 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Зам. Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, чрез юрк. Й. Донев /така уточняваща молба на л. 17 от делото/ против Решение № 221/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 688/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е прогласена нищожността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 10268 от 24.08.2018 г., издадена от Заместник Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново. Поддържа се, че решението е неправилно и необоснован, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съображения за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда не са изложени. Формулираните оплаквания в касационна жалба се свеждат до твърдението, че в случая заповедта е издадена в хипотезата на заместване на Директор на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП – Велико Търново, за което са ангажирани писмени доказателства, който орган от своя страна е надлежно овластен с правомощията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което се настоява да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Изложеното се поддържа и в представените по делото писмени бележки. Ответникът – ЕТ "В. Иванов", гр. Плевен, чрез представляващия го в дадения за това срок оспорва касационната жалба, за което е депозирал нарочен писмен отговор. В последния са изложени подробни съображения, аналогични на изложените в съдебния акт на първата инстанция, с които доводи се настоява за оставянето му в сила. Същите се поддържат и от представляващия го в проведеното открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 10268/24.08.2018 г., издадена /както е посочено изрично в нея/ от Б. Наколов – Зам. Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на ЕТ "В. Иванов", гр. Плевен е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – обменно бюро, находящ се в "гр. Плевен, ул. "Яне Сандански", ул. "Цар Борис III", както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е прогласил нищожността на оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС прилагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа по приходите или оправомощено от него лице", в която връзка със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-1 от 17.05.2017 г. на Изпълнителния Директор на НАП тези правомощия са възложени изрично на Директорите на Дирекция "Контрол" при съответната ТД на НАП и на Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП. Процесната заповед обаче е установено, че не е издадена от Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, а както изрично е посочен в нея – от Зам. Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново. Прието е също така и че не се ангажирани и надлежни доказателства за изпълнение на фактическия състав на "заместването" в която хипотеза се е поддържало издаването на акт, като липсват представени доказателства за отсъствието на титуляра на длъжността Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново /били то и за период по-малък или по-голям от 30 дни/, въпреки изричните указния към ответника в този смисъл, вкл. не са ангажирани и доказателства за отсъствието на определеното да го замества лице, при положение че процесната ЗНПАМ е издадена от трети орган по приходите. Решението е правилно постановено. По делото е представена заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС е възложено на Директорите на Дирекции "Контрол" в териториалните дирекции на НАП и на Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" към ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. В изпълнение на нарочното протоколно определение на съда от проведеното открито съдебно заседание на 11.02.2018 г., от страна на ответника по делото са представени също така и Заповед № 592 от 11.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, която според касатор установява заемането на длъжността Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново от физическото лице С. Славов; заверена справка от програмен продукт "Хермес", от която също според касатора било видно, че посоченото физическо лице е било в платен годишен отпуск за периода от 20.08.2018 г. до 28.08.2018 г., и най-сетне Заповед № 647 от 22.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с която на основание чл. 11, ал. 3 от ЗАН е разпоредено при законоустановено отсъствие на С. Славов – И. Д. Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, същият да бъзе заместван от Зам. Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново – Б. Николов. При тези доказателства в пълно съответствие със същите административният съд е приел, че липсват ангажирана такива /въпреки изричните указания към ответника/, че титулярът на длъжността Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, който именно е административният орган, натоварен с правомощията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС съобразно приложената ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, да е "отсъствал", на какво основание и за какъв период, за да се приеме, че е доказано изпълнението на фактическия състав на заместването в неговата цялост. Нищо различно не произтича от посочените по-горе писмени доказателства. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, "Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. " Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на "заместването" следва да са на лице кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции, съобразно и посоченото Тълкувателно решение, на титуляра на длъжността. Представената Заповед № 592 от 11.06.2018 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново не може да се приеме, че изпълнява първото посочено по-горе кумулативно изискване. Тя е издадена на основание чл. 84 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, но не Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е "органът по назначаването", такъв е Изпълнителният Директор на НАП /чл. 13 от ЗНАП/, а по делото липсват доказателства за делегиране по реда на чл. 6, ал. 3 от ЗДСл. По делото липсват доказателства и за отсъствието на титуляра на длъжността Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, като от посочената заповед, вкл. и от съдържанието на Заповед № 647 от 22.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, дори не може да се извлече причината за обективната невъзможност да се изпълняват възложените функции, което да е наложило издаването на акта по чл. 84 от ЗДСл, а още по-малко че в случая се е стигнало и до отсъствие за повече от 30 дни. Тук е мястото да се посочи и че ако се поддържа тезата, че се касае до ползването на законоустановен отпуск такива доказателство са молба за ползването му и изпълнение на императивното изискване за неговото изрично писмено разрешение на органа по назначаването, при съобразяване чл. 13 от ЗНАП и чл. 6 от ЗДСл /така например чл. 57, ал. 3 от ЗДСл/. Такива доказателства посочи се по-горе не са ангажирани във връзка с твърдяното отсъствие на титуляра на длъжността Директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, който не е физическото лице С. Славов, както междувпрочем е видно от Заповед № 592 от 11.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, а и същият не е и "изпълняващ" тази длъжност /надлежни доказателства за последното не са ангажирани/. Или след като надлежно е изискал от ответната страна представянето на относимите доказателства, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, съответно че при неизпълнение на това му задължение ответникът не се е справил с възложената му доказателствена тежест и правилно и в съответствие както с материалния, така и с правилата на процесуалния закон съдът е извел правният си извод за издаването на оспорената заповед от материално некомпетентен орган Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на заповедта за налагане на ПАМ, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено основанието за заместване на титуляра, са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 688/2018 г. по описа на на Административен съд – Велико Търново. Решението е окончателно.