Решение № 15939 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2009 г.

ВАСПетчленен състав22.12.2009 г.докладчик Ангел Калинов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Венелин Атанасов Калоянов за отмяна на влязлото в сила решение № 2919 от 05.03.2009 г. по адм. д. № 12878/2008 г. на Върховен административен съд - второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15939 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по молба на Венелин Атанасов Калоянов за отмяна на влязлото в сила решение № 2919 от 05.03.2009 г. по адм. д. № 12878/2008 г. на Върховен административен съд - второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК. Ответниците по молбата: главния архитект на община Каварна, Христо Смоленков и Георги Калоянов вземат становище да се отхвърли искането. Останалите ответници не вземат становище. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В случая производството е за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 232 и сл. АПК, но искането в молбата е за недопустимост на решението - постановено при съществено противоречие с материалния закон и процесуалните правила, които са касационни основания по чл. 209 АПК, а не за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239 АПК. Твърди се, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и 3 АПК и като такива се сочат приложените нотариални актове, влязлото в сила решение № 106 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 241/2009 г. на Добрички административен съд, с което е обявена нищожността на заповед № 320 от 28.02.2006 г. на кмета на община Каварна и признание на Христо Смоленков по гр. д. № 209/2008 г. на районен съд - Каварна. Нотариалните актове са били известни на страните при разглеждане на делото, тъй като те са страни и по сделките в тях, което ще рече, че не могат да бъдат основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК. Относно обявената за нищожна заповед, тричленният състав не е основал решението си на същата, както изисква чл. 239, т. 3 АПК. Напротив, съдът е приел, че е недопустимо да се обсъжда тази заповед в производството. В такъв случай, въпреки прогласената нищожност на заповедта, не е налице отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК. Признанията пред друг съд въобще не е основание по чл. 239 АПК за отмяна на влязло в сила решение. Ето защо искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се отхвърли изцяло като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - второ колегия

Цитирани разпоредби

1