Решение № 6243 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2011 г.

Решение № 6243 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кольо Петров Колев и Тинка Василева Колева - чрез пълномощника им адв. Колева, против решение № 216 от 12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 744 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата им против актове за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 94/02.09.2010 г. и № 98/02.09.2010 г. на кмета на община Ботевград. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и в представените писмени бележки на пълномощника се излагат съображения, че по делото не е установено на територията, на която се намира процесният имот, а именно този, съдържащ се в нот. акт № 149, т. I, рег. № 1195, нот. дело № 127 от 2001 г. с партида № ...9 и представляващ обект "Рибарниците", да са извършвани услугите по поддържане на чистотата на обществените територии и по обезвреждане на битови отпадъци, поради което неправилно е определена ТБО за тези услуги. Твърдят, че за обект "Рибарниците", който е различен от другите обекти и се намира на друго място, не се дължи ТБО, тъй като този обект произвежда риба, не генерира битови отпадъци, същият е приравнен на земеделска земя, извън регулационните граница на с. Трудовец е и не попада в определените граници на районите и местностите, за които са издадени заповедите за 2008, 2009 и 2010 г. По подробни съображения в този смисъл молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните административни актове, касаещи процесния имот "Рибарниците" по партида № 541107...009, нот. акт № 149, с алтернативно искане връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Ботевград, чрез адв. Стоянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - София-област, е отхвърлена жалбата на Кольо Петров Колев и Тинка Василева Колева от с. Трудовец против АУПОВ № 94/02.09.2010 г. и № 98/02.09.2010 г. на кмета на община Ботевград, с които за имоти, придобити в режим на СИО, е определено задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2008, 2009 и 2010 г. Съдът е приел, че таксата за битови отпадъци правилно е определена за притежаваните от съпрузите имоти по подадените от тях данъчни декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и създадените въз основа на това данъчни партиди № 5503047307009 с нот. акт № 149 и № 5503047307010 с нот. акт № 150. Съдът е приел, че издадените два акта за всеки един от съпрузите са законосъобразни, тъй като в районите, в които се намират процесните имоти, е предоставяна услугата сметопочистване и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо, както и услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Посочил е, че според представените доказателства кметството в с. Трудовец е организирало услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на с. Трудовец. За този си извод се е позовал както на заключението на съдебно-икономическата експертиза, така и на издадените заповеди на кмета на община Ботевград № 757/30.10.2007 г., № 788/30.10.2008 г. и № ОА-386/30.10.2009 г. за включване на села в общината, между които е и с. Трудовец. Съдът е направил извода, че за имота се дължат такса за обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо и такса за поддържане на териториите за обществено ползване, след като не е доказано от жалбоподателя, че тези услуги не се предоставят от общината съгласно изискванията по чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу издадените актове. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът не е изяснил нито предмета на спора, нито фактическата обстановка по делото, а така също не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за този спор правни въпроси. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че двамата жалбоподатели са придобили като семейна имуществена общност имотите, описани в издадените на основание чл. 9б от ЗМДТ актове, за които е определена общо ТБО за процесните периоди 2008-2010 г. вкл. Не се спори също, че от двамата жалбоподатели са подадени декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за тези имоти. Във връзка с тези декларации са били създадени няколко партиди, като по акт № 94 на Тинка Колева е определена общо сумата 2846,79 лв. (главница и лихви), а по акт № 98 на Кольо Колев - сумата 2819,71 лв. (главница и лихви). Сумите са разграничени по различните партиди и години, като е посочено, че са определени за ТБО, без да са разграничени поотделно размерите на таксите за всяка една от извършваните услуги, така както изисква разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ. Такова разграничение не е извършено и със заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, на която изобщо не е била поставена такава задача. В течение на спора по делото е станало ясно, че макар и да обжалват изцяло (видно от т. 1 от петитума на жалбата) определените задължения за такса битови отпадъци за имотите, описани в актовете, фактически спорът е само този, посочен в т. 2 от искането, а именно касаещ обект "Рибарниците" и сграда, находящи се в землището на село Трудовец. С оглед смесването на двете искания съдът е следвало да укаже на страните да уточнят изрично и ясно петитума на своята жалба - дали се обжалват актовете изцяло, или само в частта за определените задължения, касаещи имотите по партида №...09 съгласно нот. акт № 149. Освен това съдът е следвало да изясни с помощта на назначената по делото експертиза за предоставянето на кои услуги е изчислена такса ТБО, дали тя включва и трите вида услуги за имотите по всички партиди, или за някои от имотите таксата е определена само за услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено ползване. Това се налага, след като преди това се изясни спорът относно това дали имот "Рибарниците" попада в границите на района, в който общината осигурява и трите вида услуги. Поначало не е изяснен спорният въпрос относно това дали имот "Рибарниците" по партида №...9 се намира в регулационните граници на с. Трудовец, или е извън него. Самият съд приема в мотивите си, че този имот е извън регулация със статут на земята "друга". Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в случая не става въпрос за "земеделска земя", за която не се дължат такси, както споделя и другото становище на съда, с което не е възприето твърдението на жалбоподателите, че имотът не генерира отпадъци. В тази насока съдът правилно не е взел предвид издаденото от Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури удостоверение, че имот "Рибарниците" не излъчва битови отпадъци, и заключението на назначената експертиза в тази насока като ирелевантни за спора. Правилно е становището на съда, което е съобразено и с актуалната съдебна практика, съгласно която такса сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата и ползване на депа за обезвреждане на отпадъци не се събира само когато тези услуги не са предоставяни от общината, като без значение е обстоятелството дали недвижимият имот се ползва, или не, освен когато не е подадена изрична декларация за това. За дължимостта на таксата от значение е единствено дали имотът се намира в границите на района, в който общината е осигурила предоставянето на някоя от трите вида услуги. Този извод следва от тълкуването на правната уредба за дължимостта на ТБО в ЗМДТ. Съгласно на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1-4). В чл. 63, ал. 1 е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване не депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 на същия чл. границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В конкретния случай се установява, че от Общинския съвет - Ботевград, е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ботевград. Наред с това по делото са представени решения на общинския съвет за съответните периоди във връзка с приемане на план-сметка и определяне на основата, върху която се изчислява таксата за битови отпадъци, както и размерът на промила. Представени са и съответните заповеди за определяне на границите на районите в община Ботевград, за които се предлагат услуги по събиране на ТБО. В т. 2 от тези заповеди за районите, намиращи се извън регулационните граници на населените места по т. 1, е посочено, че се предлага само услугата поддържане на депо за обезвреждане на битовите отпадъци, което да се ползва от физическите и юридическите лица, чиито недвижими имоти се намират в районите по т. 2, като за тях е определено депо в Ботевград, местността "Темуша". Имайки предвид това, за правилното решаване на съдебния спор съдът е следвало да установи дали процесният имот "Рибарниците" се намира в границите на районите, за които по т. 1 от заповедите на кмета на община Ботевград се предоставят и трите вида услуги, или се намира в района на границите, очертани в т. 2 от тези заповеди, за които се предоставя съответната услуга, и след това с помощта на вещо лице да се установи какъв е размерът на дължимата ТБО за този имот съобразно вида на услугите, които се предоставят за него, и предвид определената основа съобразно приетата наредба и решенията на общинския съвет. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон и поради необоснованост. Същото следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства съобразно мотивите на настоящото решение. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,