Решение № 8466 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2016 г.

Решение № 8466 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу решение № 4179 от 16.06.2016 г. по адм. д. № 236/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 925/18.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на дружеството да прилага нелоялна агресивна търговска практика, а именно да налага прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато те желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по начина, указан в тях, като принуждава потребителите да отправят типови предизвестия за прекратяване на договор и то на точна дата - 30 дни преди изтичането срока на договора. Счита, че решението е постановено при наличие на касационни основания - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не обсъдил възраженията срещу фактическите констатации в заповедта, в която неправилно е посочено, че БТК не позволява на потребителите да подават искания за прекратяване на договора в свободен текст, видно от констативния протокол договорът е прекратен въз основа на предизвестие в свободен текст. При втората проверка претенциите на потребителя са относно стандартни текстове в предложената му стандартна бланка за прекратяване на договор, няма данни да е пожелал да подаде друг документ и да му е отказано, при двете проверки е обяснено, че потребителите разполагат с различни възможности да заявят прекратяване на договорите си. С жалбата до съда са представени като доказателства пет произволно избрани потребителски искания в свободен текст. Съдът приел за достатъчни твърденията на един потребител, които се обсъждат в заповедта на КЗП. Съдът обсъдил необходимостта от подаване на допълнително заявление за отказ при което заявлението за прекратяване на договора се счита за оттеглено, което не се изисквало от БТК към момента на проверката на КЗП или в друг период. Невярно е твърдението, че при подаване на предизвестие за прекратяване на договор следва да се заплатят текущите задължения по договора, тъй като договорът се прекратява с 30 -дневно предизвестие. В търговските обекти се предлагат стандартни формуляри за улеснение на потребителя, което не означава, че потребителят няма възможност да предяви исканията си в друга форма. Не съществува изискване за датата на която може да се подаде предизвестие за прекратяване на договор, договорите предвиждат възможност за предсрочно прекратяване срещу заплащане на неустойки. Счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Ответната страна е представила писмен отговор. Правилно съдът приел, че търговецът е прилагал агресивна нелоялна търговска практика, като е принуждавал потребителите при искане за прекратяване на договори, които са изтекли или са били пред изтичане, да подават заявления за отказ от договор на бланки, които са били предоставяни от тяхна страна и същевременно служителите на "БТК" ЕАД са въвеждали в заблуждение потребителите, че точно на конкретната дата - 30 дни преди изтичането на договорите биха могли да подадат това заявление. Не може да се приеме аргумента на търговеца, че не е давал подобни инструкции на своите служители и не би следвало да носи отговорност за тези действия на своите служители, които са заявявали на потребителите, че биха могли единствено и само с подписването на типовата бланка на определена дата да си прекратят договора. Правилно съдът не е кредитирал предоставените от страна на търговеца няколко заявления за отказ от договор в свободен текст, тъй като не биха могли да докажат, че е приемал всички подадени заявления за прекратяване на договора. Един от посочените потребителите е инициатор на проверките извършени от КЗП и след датата на проверката е било удовлетворено неговото искане за прекратяване на договора, по него няма отговор от страна на търговеца, както в останалите 4 броя заявления, което показва, че търговецът е предприел действия по заявлението след намесата на КЗП. Предоставените за приети от търговеца заявления в свободен текст, не могат да докажат, че преди приемането на тези заявления на потребителите не им е било отказано да ги приемат в по-ранен етап. От другите 4 бр. представени с жалбата заявления е видно, че договорите на потребителите в два от тях не са прекратени в 30 дневен срок от подаването на заявленията, а на по-късен етап, напр. 2 месеца след подаване на заявлението, а при потребителката Б. Р., която е подала през месец април заявлението, видно от датата написана в заявлението, а договорът й е прекратен на 06.09.2015 г., т. е. 5 месеца след подаване на заявлението. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на закона не е необходимо да са потърпевши множество потребители. В този смисъл действие или бездействие по отношение на един потребител също се включва в понятието "практика". Видно от жалбата на потребителя по конкретния случай, се установява, че има конкретно засегнат потребител, което е достатъчно основание за законосъобразността на издадената заповед. Претендира разноски -юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че поставянето на извъндоговорни условия, при неизпълнението на които за потребителите възниква задължение да плащат такси за услуги, които не са желали и не са ползвали, е проява на тормоз и принуда по смисъла чл. 68и т. 4 от ЗЗП поради което правилно административният орган е определил практиката на мобилния оператор като агресивна. Налице са предпоставките на чл. 68з във връзка с чл. 68и т. 4 от ЗЗП. Направените от административния орган правни изводи съответстват на установените факти. В случая потребителите са пожелали да упражнят потестативното си право да прекратят договора с мобилния оператор, но при прекратяване на договорите, за да упражнят това си право потребителите са принуждавани от търговеца да подават писмено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора единствено и само на място в търговски обект на мобилния оператор и то задължително на фирмена бланка - образец и това заявление на практика може да се подаде само на определена дата / единствено и само в последния ден от изтичането на договора/, поради изискването да са платени всички задължения. След като в Общите условия на оператора, така и в сключените индивидуални договори между него и потребителите подобни изисквания не са уговорени, представляват извъндоговорни пречки. Формата на предизвестието за прекратяване на индивидуалните договори на потребителите на мобилни услуги е определена общо - "писмено предизвестие", като не са определени допълнителни изисквания свързани със съдържанието /необходими реквизити/, място на подаване, начин за достигане до адресата /подаване на място, изпращане по пощата или чрез куриер/. Ето защо тези изисквания действително могат да бъдат определени като прекомерни пречки, водещи независимо нежеланието на потребителя до вероятността договорът да бъде подновен многократно. Чрез предизвестието във формата на бланка - образец операторът обуславя упражняването на правото за прекратяване на договора от условия, които не само, че не са били уговорени между страните, но противоречат на договореното между тях както и на закона. Необходимостта от подаване на "допълнително споразумение", въведено от съдържанието на бланката - образец на предизвестието, с едновременно заплащане на всички дължими суми към момента на изтичане на срока на действие на договора означава, че подаването на заявлението на практика може да стане само в последния ден от този срок. Това противоречи на договореното между страните, тъй като прекратяването на договора настъпва не по силата на подаденото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, а по силата на "допълнително споразумение", подадено до изтичане срока на действие на договора. При неподаване на допълнително заявление за отказ, подаденото предизвестие за прекратяване на договора се счита за оттеглено като автоматично този договор става безсрочен, като за потребителя възниква задължението за заплащането на месечни такси, съответно за потребителите възникват неблагоприятни последици. В допълнение би могло да се приеме, че бланката- образец улеснява потребителите да направят писмено изявление за прекратяване на договора, но никъде в Общите условия не се съдържа изискване за подаване на " допълнително споразумение към договорите", по образец предоставен в търговските обекти на дружеството, което е в тежест за потребителя и не намира опора в закона. Евентуалното приемане от оператора на няколко заявление в свободен стил не отменя изискването на мобилния оператор за подаване на допълнително споразумение за отказ от услуги, което се явява прекомерна и несъответстваща на целта извъндоговорна пречка, когато потребителят желае да упражни правото си да прекрати договора. В тази връзка доводите на дружеството, че е приемало и заявления за отказ от договори в свободен текст не би могло да докаже, по безспорен начин, че "БТК" ЕАД е приемало всички подавани до него заявления за отказ за услуги и прекратяване на договори. Имайки предвид многобройните абонати на търговеца, приемането на няколко заявления в свободен текст не би могло да обоснове извода, че практиката на търговеца позволява на всички абонати да се възползват от това свое право за прекратяване на договора безпроблемно. Решението е правилно. Съдът е приел за установени фактите посочени в оспореното решение на КЗП, като приел, че правните изводи съответстват на установените факти. С КП № К-0199217 е установено, че на 17.08.2015 г. потребител е пожелал да прекрати договор за мобилни услуги, предоставяни от "БТК" ЕАД, който е изтекъл на 13.08.2015 г. Изготвено е Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, с което потребителя следва да заяви, че желае да прекрати договора . В края на бланката е записан следния текст: "Съгласен съм данните за единния ми граждански номер да бъдат предоставяни на БТК ЕАД на трети лица с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими по договори за услуги с БТК ЕАД. " Под текста следва полагането на подпис на абоната, който е задължителен, за започване на процедурата за прекратяване на договора. В случай, че потребителят не се съгласи с договорните условия и не положи подписа си, практически не е в състояние да прекрати договора си. Г-н Байрактаров не се е съгласил с текста, предоставен в споразумението, поради което е отказал да го подпише в този му вид. По този начин потребителят е възпрепятстван да упражни правото си на отказ и прекратяване на сключения договор, дадено му от Общите условия на "БТК" ЕАД Друг потребител на 06.08.2015 г. е посетил търговски обект, с цел да заплати текущата си сметка и да подаде заявление за прекратяване на мобилен номер, чиито договор с БТК ЕАД изтича на 09.09.2015 г. Служителка в търговския обект е обяснила, че ако на 06.08.2015 г. подаде едномесечно писмено предизвестие под формата на заявление за прекратяване на мобилната услуга, г-н И. ще дължи неустойка в размер на една месечна такса, тъй като предизвестието е повече от 30 календарни дни. Обяснено му е, че единствения възможен начин за прекратяване на мобилната услуга без потребителя да дължи неустойка, е да подаде едномесечно писмено предизвестие тип заявление само и единствено на 10.08.2015 г. Предвид това, че на 10.08.2015 г. г-н И. ще бъде на почивка където няма офис на VIVACOM, попитал е служителката дали е възможно да напише заявление за едномесечно предизвестие за прекратяване на мобилната услуга в свободен текст и да го изпрати по пощата или по електронен път. На това запитване, служителката категорично е отговорила, че това е невъзможно, защото се приемали само и единствено техните готови бланки за едномесечно прекратяване и, че такива са правилата на дружеството. Малко по-късно г-н И. се е обадил на моб. телефон 123. На този номер оператор е потвърдил гореописаното. На 27.08.2015 г. с констативен протокол № К-0199237 служители на РД-С. са извършили проверка в магазин за мобилни апарати, находящ се в гр. С., пл. "С." ..№..., стопанисван от "Б. Т. компания" ЕАД. В хода на проверката е установено, че при желание от страна на потребител да прекрати договор, поради изтичането му, от системата се избира опция "закриване" и се принтира бланка - заявление за отказ, която потребителя подписва. Не се предоставя възможност, потребителят да попълни заявление със свободен текст. По този начин, в случай, че потребителят се намира на място, където няма офис на VIVACOM, той е възпрепятстван да се възползва от правото си да прекрати договора в срок, без да дължи неустойка. В тази връзка длъжностните лица на КЗП са констатирали, че в Общите условия на "БТК" ЕАД е записано, че "абонатът има право да прекрати договора едностранно, само след като е погасил всички дължими суми към БТК с едномесечно писмено предизвестие". Никъде в Общите условия не се съдържа изискване към потребителите, когато те желаят да упражнят правото си да прекратят договорите, че следва да попълнят бланка Допълнително споразумение към договорите, по образец предоставен в търговските обекти на дружеството. В случай, че потребителят не се съгласи с договорните условия в Допълнителното споразумение и не положи подписа си, практически не е в състояние да прекрати договора си. С оглед тези факти, които съдът е приел за установени, правилно е прието от съда, че "БТК" ЕАД е осъществило състава на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите Установено е в административното производство, че търговецът е отказвал да приема предизвестия и/или заявления за прекратяване на договори в свободен текст и че търговецът е информирал потребителите, че трябва да отправят предизвестията си и/или заявленията си за прекратяване на договорите само чрез бланка, предоставена в търговските обекти, поради което е налагал извъндоговорни пречки, когато потребителите желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях ред - с писмено предизвестие. Правилно е прието, че прилаганата от търговеца нелоялна търговска практика съответства на определението, което се съдържа в чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите. Правилно е прието от административния орган, че търговецът е наложил прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по начина, указан в тях, тъй като служители на дружеството са отказвали без наличието на договорни или други правни основания приемането на предизвестия и/или заявления за прекратяване на договори, които не са на бланка, предоставена от дружеството. По този начин дружеството вменява на потребителите несъществуващи и недоговорени задължения да отправят предизвестията си и/или заявленията си за прекратяване на договорите само на одобрена бланка, като чрез полагане на подписа си задължително се съгласяват с условията, изложени в същата. Ако потребителят е възпрепятстван да посети търговски обект на БТК и да заяви своевременно прекратяването на договора на бланка, то този договор става безсрочен и той следва да заплаща месечни такси, което представлява нелоялна агресивна търговска практика. Въз основа на двустранно подписаните констативни протоколи, правилно е прието от съда, че са доказани фактическите констатации в заповедта, независимо от възраженията на жалбоподателя. Обстоятелството, че при проверките е обяснено, че потребителите разполагат с различни възможности да заявят прекратяването на договорите си, не означава, че в установените случаи не са създавани пречки на потребителите. Обстоятелството, че в жалбата до съда са представени пет потребителски искания в свободен текст, не означава, че преди това на тези потребители или на други потребители е отказвано да се приеме заявление в свободен текст. Достатъчно е, че е установено, че на един или на няколко потребители са създавани пречки за прекратяване на договорите за да се приеме, че е налице агресивна търговска практика, установено е, че това е било разбирането на служителите, поради което е било практика и за други неустановени случаи. Под допълнително заявление за отказ, съдът е имал предвид Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, с което потребителя следва да заяви, че желае да прекрати договора, което е установено на 17.08.2015 г. Възраженията в касационната жалба са по принцип, че при подаване на предизвестие за прекратяване на договор не следва да се заплащат текущите задължения по договора и че не съществува изискване за датата на която може да се подаде предизвестие за прекратяване на договор, тъй като договорите предвиждат възможност за предсрочно прекратяване на договорите срещу заплащане на неустойка, но това не опровергава фактическите констатации, че е изисквано от потребителите да подават предизвестие на точно определена дата, за да не заплащат неустойка, както и да са заплатени задълженията им. Установено е, че на друг потребител И. е заявено, че единствения възможен начин за прекратяване на мобилната услуга без потребителя да дължи неустойка, е да подаде едномесечно писмено предизвестие тип заявление само и единствено на 10.08.2015 г. и че не може да се изпрати свободен текст по пощата, а единствено на техните готови бланки, което е било потвърдено от оператор на телефон 123. Основателни са доводите на ответника, че служителите на "БТК" ЕАД са въвеждали в заблуждение потребителите, че точно на конкретната дата - 30 дни преди изтичането на договорите биха могли да подадат това заявление за прекратяването им с предизвестие, без да заплащат неустойка и че е достатъчно да се докаже прилагането на посочената практика в конкретен случай за да се приеме, че тази практика е съществувала. Констатирано е, че Общите условия на "БТК" ЕАД е било записано, че "абонатът има право да прекрати договора едностранно, само след като е погасил всички дължими суми към БТК с едномесечно писмено предизвестие", поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че не е имало изискване за заплащане на всички дължими суми при прекратяване на договора, независимо дали изискването е било при подаването на предизвестието или при прекратяване на договора поради изтичане на предизвестието. Изискването е било за заплащане на дължимите суми към момента на подаване на предизвестието, тъй като с изтичането му договорът се прекратява без да е необходимо друго заявление на потребителя. Правилно съдът е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила даващи основания за отмяна на оспорения пред съда акт. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, което следва да се остави в сила, а на ответника да се присъдят претендираните разноски. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение