Решение № 206 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 39/26.01.2023 г., постановено по адм. д. 71/2022 г. по описа на Административен съд-Кърджали (АС- Кърджали). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради несъобразяване с предписанията на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Севмилк групЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 39/26.01.2023 г., постановено по адм. д. 71/2022 г. по описа на АС- Кърджали е отменено Уведомително писмо 02-090-2600/3186/30.01.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие - София, в частта му, с което е намалено финансовото подпомагане по Заявление за подпомагане с УИН 09/050717/05255/28.05.2017 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ на Севмилк груп ЕООД със сумата общо в размер на 48739.22 лева и в частта му, с която по схемите и мерките, базирани на площ, са начислени неудържани санкции, в размер, както следва: по СЕПП -14340.51 лева; по СПП - 482.03 лева и по Мярка 13.1/НР1 - 14855.87 лева или общо 29678.41 лева начислени неудържани санкции, изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението в определен от съда срок и са присъдени разноски Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, но е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на изложени мотиви в акта както за наложените намаления на заявеното подпомагане от дружеството за кампания 2017 г., така и за наложените административни санкции. Решаващият съд е обосновал извод, че яснота относно фактическите основания за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от заключението на вещото лице, което е анализирало документите, представляващи административната преписка към него. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. На 22.04.2017эг. Севмилк групЕООД е подало до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 09/050717/05255/28.05.2017 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. С оспореното пред АС-Кърджали Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., са направени намаления на заявеното от дружеството подпомагане и са начислени неудържани санкции по СЕПП, СПП и подмярка 13.1/НР1. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Кърджали правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. За начислените неудържани санкции също не са посочени основания, условия и величини. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за кампания 2017 г. и начислените санкции, посочвайки и основанието за това. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Тази дейност е недопустимо да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях да се посочват изрично и недвусмислено за първи път със съдебен акт. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден при липса на необходимата пълнота в мотивите. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства и постановено в отсъствие на наведените касационно основания и оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 6900 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълен размер независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение