Решение № 5412 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Боди енд ко ООД гр. Търговище, против решение 118/19.08.2022г., постановено по адм. дело 36/2022г., на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-03002521001238-091-001/16.07.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 220/11.10.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2017г. са определени задължения за ДДС главница в общ размер на 16 900.60лв. и лихви за забава в общ размер на 3 231.08лв.

Претендира се отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място се сочи, че съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като е немотивиран. Според касатора съдът е преразказал РА и заключението на ССЕ без да изложи собствени мотиви.

На второ място се твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалноправните норми уреждащи механизма на право на ползване на ДК.

По отношение изготвянето на рекламен банер от доставчика Уиш Бюти ЕООД са представени всички доказателства за изработване на банера, вкл. и такива къде точно в интернет пространството се намира. Доставчика е дал обяснения за изработката на банера, като от за това не се изисква материална, кадрова и/или техническа обезпеченост, както сочи и СТЕ.

По отношение издадената фактура от Лактима 2016 ЕООД се твърди, че са представени всички необходими доказателства, като непредставяне на такива свързани с обема на хладилната камера, не води до извод за липса на реалност. Стоката е обект на последваща доставка, представени са документи за плащане и такива издадени от митническото учреждение.

Сочи се, че от доказателствата по делото безспорно се установява прехвърляне на материалното имущество и получателя по него фактически се е разпоредил, в какъвто и смисъл е трайната практика на ВАС.

По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено обжалваното от него.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, я оспорва и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

Предмет на обжалване е РА Р-03002521001238-091-001/16.07.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 220/11.10.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди 01.03.2016г. 31.01.2017г. са определени задължения за ДДС главница в общ размер на 16 900.60лв. и лихви за забава в общ размер на 3 231.08лв.

За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установено е, че доставчика Уиш Бюти ЕООД е издало на РЛ фактура 100 .08/14.03.2016г., с предмет Изработка и презентация на рекламен банер. Към нея са представени договор за изработка 1052/01.03.2016г., вносна бележка от 20.04.2016г., за внасяне в брой на 29 400лв. по сметка на доставчика; хронологична ведомост за извършено осчетоводяване на фактурата и плащане по нея. Представено е и писмено обяснение от управителя на дружеството, че предмет на последната е изготвяне на интернет сайт, с посочен адрес. Не е представено техническо задание, следвано предвид сключения договор. При извършена проверка на адреса, съществува сайт, но рекламиращ хирургическа болница Папуров и медицински център Солигена.

Установено е, че доставчика Лактима 2016 ЕООД е издало на РЛ фактура 100 .07/21.01.2017г., с предмет покупка на стоки /адаптирано мляко Блемил плюс/. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол от 01.02.2017г. и фактура от 28.02.2017г. издадена от Александрова Лоджистик ЕООД с предмет съхранение на стоки. Установено е, че не са представени доказателства за материално-отговорните лица, участвали в предаването и приемането на стоката, а и предвид специфичния характер на последната, не са представени и сертификати за качество на храните, с посочен производител, дата на производство и срок на годност. Предмет на фактурата са не само стоките описани в нея, но и тяхното превозване до обектите на РЛ и съхранението им, като в тази връзка не са представени документи, удостоверяващи съхраняването на стоката и доказателства за превоз на последната.

АС Търговище е назначил СТЕ, в чието заключение се сочи, че за изготвяне на уеб сайт не е нужно наличие на офис, един компютърен специалист е достатъчен при изработването му; минималните изисквания за компютърната техника не предполагат върхово технологично ниво; домейна е регистриран на 17.12.2009г. и първоначалния хостинг на сайта не може да се установи.

За да отхвърли жалбата на РЛ срещу процесния РА, решаващия съд е приел, че по отношение двете издадени фактури не са налице предпоставките за признаване право на ДК.

По отношение фактурата издадена от Уиш Бюти ЕООД е посочено, че не е представено уговореното в договора техническо предложение, от което да се установи в какво се изразява рекламирането в рекламните банери, как би следвало да изглеждат, къде ще се презентират и излъчват. Липсват доказателства за предоставяне на материали на доставчика за изпълнение на услугата, а така също и не са представени доказателства за извършени разходи. Според съда липсват и доказателства за лицата извършили фактурираната услуга, тъй като за да се изработят тези банери е необходимо наличие на квалифицирани специалисти с технически и маркетинг познания, в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ. Съдът е намерил и противоречие между описаната във фактурата услуга и тази описана в обясненията на управителя на дружеството-доставчик, а така също се е позовал и на установеното, че на адреса е открит сайт, рекламиращ дейността на хирургическа болница и медицински център т.е. сайта не съдържа рекламна дейност на РЛ. Прието е, че липсват доказателства, както за възможността доставчика да изпълни процесната фактура, така и самото изпълнение, а също и връзката на тази услуга с икономическата дейност на РЛ. Предвид това жалбата в тази си част е отхвърлена.

По отношение издадената фактура от Лактима 2016 ЕООД е прието, че за да е налице доставка на стока следва да се установи наличието на последната и реалното и прехвърляне, вкл. съхранение, товаро-разтоварни дейности, транспорт, приемо-предаване и др. Доставчика не е представил документи относно произхода на стоката и такива удостоверяващи транспорта и. Лактима 2016 ЕООД не разполага с активи, не притежава МПС, няма декларирани складови бази и търговски обекти. Според съда нито доставчика, нито РЛ са представили годни доказателства за реалното предаване на стоката. Наличен е само приемо-предавателен протокол с положени подписи, без идентификационни данни на материално-отговорните лица. Не са представени и специфични документи, имащи отношение към стоката сертификат за качество, с посочен производител, дата на производство и срок на годност. Не е извършено плащане на стоката от РЛ. Предвид горното жалбата и в тази си част е отхвърлена.

Решението е правилно.

1. По отношение издадена фактура от Уиш Бюти ЕООД:

По своята същност доставката на услуга представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност и реалното им осъществяване би могло да бъде доказано с всякакви счетоводни и търговски документи, съдържащи конкретни данни за извършената дейност. Проследяването на отделните елементи на доставката на услуга включва установяването естеството на услугата, осигуряването на необходимите материали и персонал за нейното изпълнение и предаване на резултата от свършената работа.

За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Първоинстанционният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорната доставка.

Предмет на доставката е изработка и презентация на рекламен банер.

Правилно решаващия съд е посочил, че наличието на надлежна фактура, отразена счетоводно, не е достатъчно да обуслови право на приспадане на данъчен кредит. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол с оглед реалното извършване на доставките на стоки или услуги. По делото не са ангажирани такива доказателства.

Видно от сключения между страните договор за изработка от 05.01.2016г., Уиш Бюти ЕООД се е задължил да изработи, презентира и излъчва във формата на рекламни банери /текстови линк/ в интернет сайт, съгласно техническо предложение. РЛ от своя страна има задължение да предостави материалите за публикуване на обявите.

Както правилно е приел решаващия съд, за да се установи реалността на предоставената услуга следва да се установят нейните параметри и характеристики, което става чрез представяне на техническо предложение. Липсата на такова, води до неяснота относно насоките, описанието, качеството и др. параметри на фактурираната услуга /не е ясно какво именно следва да бъде рекламирано в процесните банери, каква трябва да е формата им, в кои сайтове следва да се презентира и излъчват тези банери/, което рефлектира и върху нейното реално извършване т.е. не е безспорно какво точно е извършено и дали предоставената услуга е в обвръзка със сключения договор и издадената фактура.

Правилно съдът е посочил, че липсват представени доказателства и за доставени на доставчика материали за изпълнение на услугата и доказателства за извършени разходи във връзка с предоставянето на тези материали.

Споделят се и изводите на решаващия съд, че при извършена проверка на посочения от РЛ IP адрес е установено съществуването на сайт, но рекламиращ дейност на хирургическа болница и медицински център, като не са представени доказателства за рекламиране дейността на РЛ в този сайт т.е. последния не се използва от Боди енд ко ЕООД за неговата икономическа дейност.

В обобщение изводите на АС Търговище за липса на безспорни доказателства удостоверяващи извършване на фактурираната услуга са правилни и в тази връзка оспорения РА в тази си част е законосъобразен.

1. По отношение фактура издадена от Лактима 2016 ЕООД:

Както се посочи по-горе реалността на доставката е необходимо и задължително условие за да се приеме наличие на реално осъществена доставка на стока, от която нейния получател черпи материалното право на приспадане на ДДС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС посочва, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В процесния случай е установено по безспорен начин, че е издадена фактура от доставчика "Лактима 2016" ЕООД, което обаче не е достатъчно за да се упражни от получателя приспадането на данъчен кредит. Фактурата като частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила, поради което е необходимо наличието на други съпътстващи документи, от които да се установи безспорно, че доставката е извършена, което означава да се докаже, че съответната стока е предадена или услугата е действително извършена. Относно доставката на стока, като се има предвид дефиницията, съдържаща се в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, е необходимо да се установи фактическото разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът да е собственик на същата стока, каквото е изискването по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а да я притежава, за да може да я предаде в патримониума на получателя. В процесния случай това не е доказано.

Правилно решаващия съд е посочил, че не са представени доказателства за реалното предаване на фактурираните стоки на РЛ. Липсват доказателства за транспортиране на стоката, за нейното товаро-разтоварване, съхранение и предаване от доставчика. С оглед спецификата на стоката адаптирано бебешко мляко, то следва към фактурата да са приложени и специфични документи касаещи произхода на стоката, дата на производство и нейната годност, както и начина и на съхраняване. Като индиция за липса на реалност следва да се отчете и факта, че не е налице и плащане на стоката.

При неналичие на доказателства за реалността на доставките, не следва да се обсъждат и доводите на ревизираното дружество за последваща доставка на фактурираната стока.

Решението на съда и в тази си част е правилно, поради липсата на предпоставките за претендиране право на ползване на ДК по издадената фактура.

Неоснователно е възражението за липсата на мотиви в оспорения съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, както и приетата по делото СТЕ, обсъдена при спазване правилото на чл. 202 от ГПК. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства. Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и не се констатираха така твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила в дейността на съда.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено в своята цялост, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата по делото и изявената претенция, в полза на ответната страна в касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 211.85лв.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на осмо отделение