Решение № 3801 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2014 г.
ВАСIII отделение03.04.2015 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 31.03.2014 г. по адм. д. № 130/2014 г. по описа на Административния съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3801 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Валентина Ангелова Зарева е подала касационна жалба срещу решение № 169 от 31.03.2014 г. по адм. дело № 130/2014 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е била отхвърлена жалбата й срещу писмо изх. № ОУС-94В-4213-1/9.01.2014 г. на комисията по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове при Община Плевен. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи жалбата. Комисията по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове при Община Плевен не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление от 13.05.2009 г. до комисията по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове при Община Плевен по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ). Валентина Ангелова Зарева (към момента на подаване на заявлението с името Валентина Ангелова Новкова) заявила, че притежава жилищно-спестовен влог, открит през 1968 г. и отговаря на условията в чл. 2 ЗУПГМЖСВ. Към заявлението Валентина Новково приложила и декларация по чл. 8 от закона. Въз основа на заявлението, с протокол от 19.06.2009 г. местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ при Община-Плевен приела решение, че жалбоподателката има право да бъде включена в списък по чл. 7 ППЗУПГМЖСВ. На 4.09.2013 г. Валентина Ангелова Зарева подала заявление до комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ при Община Плевен за изплащане на левовата компенсация по притежавания жилищно-спестовен влог. Към тази дата тя имала сключен граждански брак с Юлий Зарев и поради това в графа "Имотно състояние" декларирала наследствен апартамент на съпруга й на стойност 116806,20 лв. и моторно превозно средство на стойност 2000 лева. Въз основа на тези данни, с протокол № 5 от 10.10.2013 г., на заседание на комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ при Община Плевен, е било взето решение за отказ за изплащане на компенсация на Зарева, тъй като тя не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗУПГМЖСВ поради това, че е декларирана стойност на притежавано имущество над 60 000 лв. Впоследствие с писмо изх. № ОУС-94В-4213-1/9.01.2014 г. на местната комисия по ЗУПГМЖСГВ при Община Плевен въз основа на приетото решени е обективиран отказ за финансова компенсация по реда на ЗУПГМЖСВ по отношение на Валентина Ангелова Зарева. От правна страна съдът приел, че обжалваното писмо е издадено в предписаната от закона форма; не са допуснати нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени и да обосновават неговата отмяна; от компетентен орган - комисията по чл. 8, ал. 2 при Община Плевен. Посочено е, че независимо от това че жалбоподателката е включена в списъка на правоимащите въз основа на подадено от нея заявление от 13.05.2009 г., към момента на поискване на компенсацията Зарева не е отговаряла на изискванията на закона по причина, че съпругът й е придобил по завещание на 13.07.2010 г. апартамент в град София с данъчна оценка 116 806,20 лева. Въз основа на това административният съд е извел становище, че не е налице законовото условие за изплащане на левовата компенсация на лицето по чл. 1, т. 3 ППЗУПГМЖСВ. В случая жилището не е било придобито въз основа на завещание, а не по възмезден начин. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон, които не се споделят от касационната инстанция. Съдът е посочил, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗУПГМЖСВ са определени предпоставките, при кумулативното наличие на които лицето има право на компенсация. По отношение на Валентина Зарева обаче не е налице първата от тях, тъй като стойността на притежавания от семейството й жилищен имот по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси надхвърля 60 000 лв. При положение, че придобитият имот е с данъчна оценка 116 806,20 лева, обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт, съдържащ отказ за включване на лицето в окончателния списък по чл. 7 от закона, е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приложил нормата на чл. 11, ал. 4 - 6 ППЗУПГМЖСВ, касаеща финансово компенсиране при придобиване на жилища. В случая изискванията не са налице, защото жилището не е било придобито възмездно със средства на семейството и няма основание за финансово компенсиране. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е установил правилно предмета на делото, като е приел, че исканата компенсация е по отношение на придобиването на апартамент с нотариален акт № 197, т. I, нот. дело № 184 от 2010 г. В касационната жалба Зарева е посочила, че искането й за компенсация по реда на ЗУПГМЖСВ е във връзка със закупен недвижим имот къща, находяща се в град Земен по нотариален акт № 60, том 6, дело № 896 от 9.08.2013 г. Това твърдение обаче не се подкрепя от приложената по делото административна преписка, в която липсват данни и доказателства производството да е във връзка с придобиването на недвижим имот в град Земен. В преписката се съдържа препис от нотариален акт № 197, том I, рег. № 1807, нот. дело № 184 от 2010 г., който се отнася за апартамент № 20, находящ се в град София, район "Слатина", ул. "Симеонов век" № 17, придобит по завещание от Юлий Николов Зарев, съпруг на жалбоподателката. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ