Решение № 10528 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Пловдив и от АМБИ-АБ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, представлявано от управителя Б. Димитров, срещу Решение 2194 от 01.12.2020 г. по адм. дeло 1848/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-150/03.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и отмененото с него Разпореждане 5104-15-53/05.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ - Пловдив, като административната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по декларация за трудова злополука вх. 5101-15-8/15.01.2019 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив в установените за това срокове, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспореното съдебно решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведено е твърдение за неправилност на формираните от съда изводи, относно началния час на работната смяна на починалото лице, които според касатора не съответстват на представените по делото доказателства. Изложени са доводи за небоснованост на заключението за недоказаност на причината за пътуването на починалото лице. Посочва се, че липсва нарушение на чл. 58, ал.4 и ал 5 КСО. Твърди се, че от съда не е спазено изискването на чл. 171, ал. 4 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и вместо него постановявяне на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Танков срещу издадения административен акт, с всички законни последици от това. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. В касационната жалба на АМБИ-АБ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Бакоев, се навеждат оплаквания за недопустимост на съдебното решение, като постановено по неподлежащ на оспорване като влязъл в сила административен акт и по нередовна жалба от нелегитимирано лице. Алтернативно се излагат твърдения и доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Развиват се съображения, че с отмененото от съда Решение 2153-15-150/03.06.2019 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив правилно е приел, че станалата на 19.01.2018 г. с Г. Танков злополука не е трудова. Сочи се изначална недопустимост на производството по обжалване по административен ред, предвид подаването на декларацията за трудова злополука от лице, извън кръга на лицата по чл. 57, ал. 2 КСО. Изразено е становище, че настъпилото ПТП с Г. Танков е вследствие на посещение на позната на починалото лице и не представлява трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството по разглеждане на първоначалната жалба или алтернативно процесното решение да се отмени като незаконосъобразно и да се остави в сила решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се извършените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - М. Танков от [населено място], обл. Пловдив, чрез пълномощник адв. Вълев, в подадени писмени отговори изразява становище за неоснователност на подадените от директора на ТП на НОИ-Пловдив и от АМБИ-АБ ЕООД касационни жалби, като иска същите да бъдат оставени без уважение, а оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност ответникът претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за приемане на злополуката за трудова. В съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Терзиева, поддържа отговорите и излага допълнителни аргументи в подкрепа на исканията си. Ответникът - С. Танкова, редовно призована, не изразява становище по касационните жалби, не се явява и не се представлява в касационното производство. Ответникът - Т. Танков, редовно призован, не изразява становище по касационните жалби, не се явява и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалбите. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, чл. 144 АПК, във връзка с чл.202 и чл.236, ал.2 ГПК решаващият състав правилно е приел, че са налице основанията по чл.146, т.3 АПК, поради което е отменил оспорения административен акт и отмененото с него разпореждане и е върнал преписката за ново произнасяне с надлежни указания. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С Решение 2194 от 01.12.2020 г. по адм. дело 1848/2019 г., Административен съд - Пловдив е отменил Решение 2153-15-150/03.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и отмененото с него Разпореждане 5104-15-53/05.03.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ Пловдив, като е върнал административната преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по декларацията за трудова злополука. Съдът е приел, че решението и разпореждането са издадени в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му. Според първата инстанция по делото административният орган не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Изложени са мотиви, че административният орган е допуснал нарушение на принципа на истинност по чл. 7 АПК, принципът на служебното начало в чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК и неговите проявления, нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, задължаващи го да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Първоинстанционният съд е приел, че с процесуалното си бездействие по отношение изясняването на релевантните факти, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това съдът е извел, че са останали недоказани спорни съществени факти - началният час на дежурството на пострадалото лице и неговата цел за пътуване по време на настъпване на инцидента, респ. причините и обстоятелствата за възникване на злополуката. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. От фактическа страна е установено, че на 15.01.2019 г. на основание чл. 57, ал. 2 КСО и чл. 3, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) в ТП на НОИ - Пловдив е подадена Декларация за трудова злополука с вх. 5101-15-8/15.01.2019г., за която е открито досие 20191500008. Според декларацията злополуката е станала с Г. Танков на длъжност "пазач" в обект стопанисван от "АМБИ-АБ" ООД /понастоящем "АМБИ-АБ" ЕООД/. Съгласно съдържащите се в декларацията данни злополуката е настъпила на 19.01.2018 г. в 14.00 часа по Републикански път I-6 /Европейски път Е871 в участъка между с. Васил Левски и гр. Калофер по посока гр. Калофер. Посочено е, че Танков е шофирал автомобил по заснежен път при зимни условия, изгубил е контрола върху управлението на МПС-то и е навлязъл в насрещната лента за движение, ударил се е в насрещно движещ се автомобил, вследствие на което възникват уврежданията, причинили смъртта му. На основание чл. 58, ал. 1 КСО е извършено разследване на злополуката, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол 7 от 20.02.2019 г., в който са посочени причини и дата на настъпване на злополуката, идентични с тези в декларацията, но е посочен различен час - 14.50 часа, който присъства и в съобщение за смърт 26 от 21.01.2018г., издадено от УМБАЛ Св. Георги ЕАД, гр. Пловдив. С Разпореждане 5104-15-53/05.03.2019 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО настъпилата на 19.01.2018 г. злополука, вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Разпореждането е обжалвано в срока по чл. 117, ал. 2 КСО от "АМБИ-АБ" ООД, представлявано от управителя Б. Димитров, действащ чрез пълномощника адв. Бакоев. С решение 2153-15-150/03.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив разпореждането е отменено и станалата на 19.01.2018 г. злополука с Г. Танков не е приета за трудова. Като доказателства по делото са приети административната преписка и всички представени от страните документи в хода на съдебното производство. По делото са събрани гласни доказателства. Назначени са две автотехнически експертизи основна и допълнителна. Изискани, представени и приложени по делото са и материалите по образуваното по случая досъдебно производство 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Пловдив. Неоснователни са инвокираните в подадената от АМБИ АБ ЕООД касационна жалба възражения за недопустимост на оспореното съдебно решение, респ. на проведеното съдебното производство. Решението е постановено по допустима жалба, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждането на жалбата, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в законен състав. Твърденията за подаване на жалбата пред Административен съд Пловдив от ненадлежно упълномощено лице се опровергават от представените по делото доказателства. Видно от приложените по делото пълномощно изх. 071059/15.01.2019 г. от М. Танков (лист 9), в което е инкорпориран договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно за преупълномощаване 071628/17.06.2019 г. (лист 11), процесуалният представител на жалбоподателя Танков е надлежно упълномощен, като в представителната власт на адвокатското дружество, респ. на преупълномощените от него лица, се включва процесуално представителство пред административен съд по производство за обжалване на разпореждането, отменено с решението на директор на ТП на НОИ. Пълномощникът е изрично овластен за осъщественото от негова страна преупълномощаване на адвокати, включително такива, които не са част от адвокатското дружество. Пълномощните са подписани и съдържат дата, предхождаща подаването на жалбата и образуването на делото. Неоснователно и недоказано е и твърдението на дружеството касатор за деклариране на трудовата злополука от нелегитимирано лице. Съгласно чл. 57, ал. 2 КСО ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок от една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В процесния случай с пълномощно изх. 071036/10.01.2019 г. и пълномощно изх. 071048/14.01.2019 г. за преупълномощаване на адв. Вълев (лист 25-26 от делото) последният е изрично надлежно упълномощен да представлява наследницата С. Танкова пред ТП на НОИ Пловдив във връзка с подаването на декларацията за злополуката. С подписване на пълномощното от нейна страна Танкова изрично е изразила волята си за упълномощаване на адвокатското дружество. От друга страна, изводът за надлежно упълномощаване се подкрепя и от показанията на свидетелката Дунева и приложеното на лист 547 от делото пълномощно за упълномощаването ѝ от Танкова за представителство пред ТП на НОИ-Пловдив. Твърденията за неавтентичност на пълномощните не са доказани по надлежния ред. Извършените от пълномощниците действия са изцяло в рамките на учредената им представителна власт. По аргумент от чл. 32 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК представители на страните по пълномощие пред административния орган и съда могат да бъдат изчерпателно посочените в т. 1 до т. 5 лица, но не и адвокатските дружества. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата управителят на адвокатско дружество следва да преупълномощи един или няколко съдружници за процесуалното представителство, с оглед което правилно управителят на адвокатско дружество "Вълев и Лимберов" е преупълномощил за процесуално представителство пред съда съдружниците и в съответствие с упълномощаването друг адвокат. С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО са уредени три специални състава на внезапно увреждане на здравето, които се приравняват на трудова злополука. Това са хипотезите на настъпила злополука с осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. По силата на закрепената в чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО правна фикция придвижването на работника/служителя от работното място до основното място на живеене (или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер) е приравнено на трудова злополука с оглед обслужващата явяването на работа функция, която същото изпълнява. В разпоредбите на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа". Съдебната практика е възприела становището, че понятието се изразява в повтарящи се действия по придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това. Тези иманентни характеристики го определят като част от трудовия процес и осигурен социален риск. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО визира не всяко придвижване по обичайния маршрут до работното място, а само това, което обслужва навременното явяване на работното място за започване на работния процес.