Решение № 8446 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 993/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Попова и Б. Величков, чрез процесуалния им представител адвокат Кашъмов, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила решение 13652 от 14.11.2014 г., постановено по адм. д. 1905/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Към искането за отмяна е приложено решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ, окончателно от 14.08.2020 г., с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искат присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на направеното искане и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на направеното искане и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът министърът на финансите чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на направеното искане и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Агенция Пътна инфраструктура чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на направеното искане и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в законоустановения срок. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Б. Величков и С. Попова срещу Решение 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София , в частта за отчуждаването на поземлен имот с идентификатор 68134.521.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на София, квартал Бенковски, с площ 6.101 дка и определянето на парично обезщетение за него в размер на 5116 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице посочената хипотеза е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ, по отношение на жалбоподателите С. Попова и Б. Величков е прието нарушение на чл. 1 от Протокол 1, по повод решение 13652 от 14.11.2014 г., постановено по адм. д. 1905/2014 г. по описа на Върховния административен съд. В т. 91 от решението си ЕСПЧ приема, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата (Наредбата за определяне на цени на земеделските земи), не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, каквото е изискването на член 1 от Протокол 1. Съответно в т. 92 е прието, че отчуждението, от което жалбоподателите се оплакват, им е наложило несъразмерно и прекомерно бреме, което нарушава справедливия баланс между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес, който следва да бъде установен. С оглед гореизложеното искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК, когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (в действащата му редакция от 1.01.2019 г.) решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота. Ето защо в случая новото произнасяне по жалбата на Б. Величков и С. Попова срещу Решение 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. в частта за отчуждаването на собствения им недвижим имот следва да бъде от компетентния към настоящия момент първоинстанционен съд, Административен съд Софияград, с оглед местонахождението на имота - в квартал Бенковски, Столична община. При този изход на спора по искането на молителите за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,