Решение № 4771 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2016 г.

Решение № 4771 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Софийската адвокатска колегия, чрез процесуалния му представител адв. Ц. Ц., против решение № 3999 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2477/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 24 състав, с което по жалба на М. Д. е отменено негово решение № 1 от 29.01.2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне от председателя, по заявление за достъп до обществена информация № 474 от 15.01.2016 г., подадено от М. Д. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение, като постановено по недопустима жалба - подадена против акт, който няма характер на административен, съответно изключен от приложното поле на чл. 120 от Конституцията на Р. Б. (Конституцията) - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът - М. Д., в подробно писмено становище и в с. з. по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на АССГ е решение № 1 от 29.01.2016 г. на председателя на Софийската адвокатска колегия (САК), с което е отказан изцяло достъпа до обществена информация, включително исканията за писмени справки, по заявление за достъп до обществена информация вх. № 474 от 15.01.2016 г., подадено от адв. М. Д. От събраните по делото доказателства, които е анализирал, съдът точно и вярно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателката е подала заявление за достъп до обществена информация, до председателя на САК, като е поискала информация относно: 1. получените възнаграждения от САК за осъществената дейност по администриране на правната помощ по реда на чл. 19 от Закона за правната помощ (ЗПП) по тримесечия за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г.; 2. начинът и редът, по който се заприходяват получените бюджетни средства от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по чл. 19 от ЗПП, по тримесечия за същия период; 3. перата, по които са разходвани, получените бюджетни средства от НБПП по чл. 19 от ЗПП, по тримесечия за същия период; 4. годишните салда от получените бюджетни средства от НБПП по чл. 19 от ЗПП за същия период и начинът им на пренос за следващите финансови години; 5. по каква сметка постъпват получените бюджетни средства от НБПП по чл. 19 от ЗПП; 6. заплатите и осигуровките на служителите от отдела за правна помощ на САК от получените средства от НБПП по чл. 19 от ЗПП ли са или същите получават трудовите си възнаграждения по друг ред, залегнал в разходната част на финансовия бюджет на САК. В заявлението са посочени начините за получаване на информацията - на хартиен носител и като писмени справки, подробно описани. С оспорения отказ, председателят на САК е отказал достъп до търсената информация, като е приел, че САК и председателя не са задължени субекти по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като за извършваната от тях дейност не са финансирани със средства от консолидирания държавен бюджет или със средства от фондове на Европейския съюз или предоставяни от Европейския съюз по проекти и програми. Освен това служителите от отдел "Правна помощ" не са дали писмено съгласие да се предостави информация относно размера на заплатите и осигуровките им. Представени са три декларации на служители. От представените фактури, с посочени в решението номера, както и от заповеди на председателя на НБПП, съдът е установил изплащане по тримесечия от страна на НБПП, в полза на САК на съответните суми, получени за администриране на правната помощ. Видно от удостоверения, издадени от САК, подписани от секретаря и главния счетоводител на САК, за периода от 2012 г. до 2014 г., САК е получила от НБПП по реда на чл. 19 от ЗПП сумата от 491 829.50 лева, а за 2015 г. е получила сумата 190 943.50 лева. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че жалбата е допустима, налице е изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който е издаден от компетентен административен орган - задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. В приложното поле на закона се включват и физически и юридически лица, но само относно извършваната от тях дейност, финансирана от консолидирания държавен бюджет или от фондове или проекти и програми, финансирани от Европейския съюз. САК е юридическо лице, съгласно чл. 78 от Закона за адвокатурата (ЗА), като една от дейностите му е администриране на правната помощ, за която получавана финансиране от държавния бюджет, чрез НБПП, което е държавен орган на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието. Актът е издаден и в изискуемата форма, при спазване на нормата на чл. 38 от ЗДОИ, при спазени административно-производствени правила, но при издаването му е нарушен материалния закон, поради което съдът го е отменил. В тази връзка е приел, че исканата информация има характер на обществена, същата е служебна - свързана с дейността по администриране на правната помощ, като в случая не са налице основанията за ограничаване на достъпа до същата по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Не са налице и предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до исканата информация, поради което отказът е незаконосъобразен. Освен това, съдът е посочил, че неправилно задълженият субект се е позовал на защита на личните данни по отношение на исканата информация за възнагражденията и осигуровките на служителите в отдел "Правна помощ" при САК, тъй като става дума за елемент на трудовото правоотношение за определена длъжност, чрез което не може да бъде идентифицирано определено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Още повече, че в случая е искана информация за възнагражденията и осигуровките не на конкретни лица, а за длъжности, в който смисъл не се засягат лични данни. Не на последно място, не е необходимо писмено съгласие от служителите по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като е налице втората от двете алтернативни предпоставки по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ - наличие на надделяващ обществен интерес, което дерогира необходимостта от съгласие на третите лица за предоставяне на информацията. Съдът е приел, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез получаване на исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект именно по отношение дейността по администриране на правната помощ. По тези съображения е отменил изричния отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и е върнал преписката за произнасяне в посочения срок, по заявлението за достъп до обществена информация. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, че постановеното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба. Недопустимостта се обосновава с обстоятелството, че Адвокатурата не осъществява административна дейност, а съгласно Конституцията на Р. Б. подпомага гражданите при защита на техните права и законни интереси, съответно издаваните от органите на адвокатурата актове не са административни и са изключени от приложното поле на чл. 120 от Конституцията. В този смисъл неправилно съдът е приел, че председателя на САК е административен орган, а издаденото от него решение е административен акт и подлежи на съдебно обжалване. Няма съмнение, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси - чл. 134, ал. 1 от Конституцията, като дейността й се урежда със закон - чл. 134, ал. 2 от Конституцията. Това е Законът за адвокатурата (ЗА), като съгласно чл. 2, ал. 1 от същия, развиващ конституционния принцип, упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица, която се осъществява в съответствие с принципите на независимост, самоуправление и самоиздръжка. Това е основната конституционна дейност на адвокатурата. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗА адвокатите членуват в адвокатска колегия, а съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗА, адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати и адвокати от Европейския съюз. Нормата на чл. 79 от ЗА, определя органите на адвокатурата, като такъв е и председателя на адвокатската колегия, който съгласно чл. 92 от ЗА, представлява адвокатската колегия. Съгласно Закона за достъп до обществена информация - чл. 3, ал. 2, т. 2, законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява и от физически и юридически лица, само относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Следователно САК като юридическо лице, може да бъде задължен субект по ЗДОИ, при наличие на дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет. В случая, САК осъществява такава дейност съгласно Закона за правната помощ. Законът изрично дефинира като органи при осъществяване на дейността по предоставяне на правната помощ министърът на правосъдието, Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети. Тази дейност е насочена към изпълнение на общата цел на закона, която е гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигураване на ефективна правна помощ, което от своя страна е в съответствие с разписаното в Конституцията адвокатурата да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. Конкретните правомощия на адвокатските съвети са посочени в чл. 18 от ЗПП, които дейности, съгласно чл. 19 от ЗПП са обобщени като административна дейност - по администриране на правната помощ. Именно поради този си характер същата не се подчинява на принципа за самофинансиране на дейността на адвокатурата, а се финансира изцяло от консолидирания държавен бюджет, като по предвидения в ЗПП и Наредбата за правната помощ ред, НБПП изплаща средствата за дейността по чл. 19 от ЗПП. НБПП е държавен орган на бюджетна издръжка, като обстоятелството, че е второстепенен разпоредител с бюджетните средства, които превежда на адвокатските съвети не се отразява на характера на самите средства - същите са средства от консолидирания държавен бюджет. Следователно, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че САК, съответно председателя на САК е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ и като орган, овластен от закон има качеството на административен орган. Този извод на съда се подкрепя освен от нормите на цитираните закони и от нормата на общия процесуален закон - АПК, съгласно § 1, т. 1 от който, съдържащ легалната дефиниция на административен орган, това е не само органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, а и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Безспорно адвокатските съвети, в разглеждания случай САК и председателя са носители на административни правомощия, възложени със закон - ЗПП и са задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Издаденият акт по реда на ЗДОИ е индивидуален административен акт и подлежи на контрол. Постановеното съдебно решение е постановено по допустима жалба, като са правилни изводите на съда за наличие на всички предпоставки за допустимост, съответно същото е допустимо. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението. Първото възражение е за нарушение на материалния закон, отново обосновано с обстоятелството, че не е налице задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. По вече изложените съображения възражението е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е приел, че исканата информация е служебна. Отново се възразява, че една самоуправляваща се структура не може да създава служебна информация. Както вече се спомена, информацията касае законово регламентираната дейност по администриране на правната помощ, съответно са налице основанията на чл. 11 от ЗДОИ, който дефинира като служебна информацията, събирана, създавана и съхранявана по повод дейността на органите и техните администрации. Голословно е възражението в касационната жалба, че исканата информация е публична, тъй като видно от представените годишни финансови отчети, в това число и в табличен вид, в същите не се съдържа информация относно превежданите от НБПП средства за администриране на правната помощ. Неоснователни са възраженията за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Първото е, че съдът не е обсъдил възражението за недопустимост на жалбата. Същото не се подкрепя от данните по делото, всички обстоятелства относими към допустимостта на жалбата са подробно обсъдени. Възражението за недопустимост е направено от ответника - настоящ касатор в пледоарията по същество в последното съдебно заседание, както и в представената писмена защита и е обосновано с доводите за това, че САК не е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Това възражение е подробно обсъдено от съда и с обосновани и законосъобразни съобщения е отхвърлено. Не е налице и твърдяното нарушение, изразяващо се в това, че съдът без мотиви е отхвърлил искането за допускане като свидетел по делото на главния счетоводител на САК. Видно от протоколно определение от 16.05.2016 г., съдът е изложил мотиви. Изрично е посочено, че установяването на обстоятелството какви суми за превеждани на САК от НБПП, следва да стане с писмени доказателства, а не с гласни такива. Не може да се възприеме за основателно и възражението, че съдът не е изложил мотиви защо не възприема данните в издадените от главния счетоводител на САК удостоверения, в които е посочено, че САК не е получавала средства от консолидирания държавен бюджет. Съдът е длъжен да обсъди само относимите и допустими доказателства. Цитираните удостоверения не съдържат фактически удостоверявания, а правна оценка на характера на превежданите от НБПП средства и правилно не са обсъдени и взети предвид от съда. На последно място неоснователно е и възражението за необоснованост на изводите на съда. Същите са напълно съобразени, както с доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон и са правилни. В касационната жалба липсват възражения, но в рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от съда относно липсата на обстоятелства, изключващи достъпа до исканата информация по чл. 7, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно липсата на засягане на интересите на третите лица. Съдът е изложил и законосъобразни доводи, че дори и да е налице такова засягане, то в случа е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съответно липсват основания за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация, като същата ще доведе до повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект. Постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,