Решение № 12735 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2016 г.

Решение № 12735 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Б., от гр. П., и Л. Д. Д., от гр. П., подадена чрез пълномощника им адвокат Н. П., против решение № 1144 от 07.06.2016 г. по адм. дело № 2571/2015 г. на Административен съд П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Твърди се, че не са налице предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на двамата жалбоподатели, и не е установено тяхно виновно и недобросъвестно поведение. Иска се отмяна на решението и отмяна решение № 2153-15-30 от 06.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № РО-5-15-00042343 от 08.07.2015 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - П. Ответникът по жалбата- директора на ТП на НОИ-П. чрез гл. юрисконсулт Г. В. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че от мотивите към решението на НЕЛК се налага извод, че първоначалното решение е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби по експертизата на работоспособността, т. е. налице е неправилност на първоначалното решение на ТЕЛК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1144 от 07.06.2016 г. по адм. дело № 2571/2015 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на М. П. Б. и Л. Д. Д. против решение № 2153-15-30 от 06.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждане № РО-5-15-00042343 от 08.07.2015 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - П., и е присъдил разноски. С потвърденото разпореждане № РО-5-15-00042343 от 08.07.2015 г. на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на Б. и Д., като солидарно начетени лица- д-р Бодурова- председател на ТЕЛК за общи заболявания - състав 1 - П., а д-р Д.- да внесат по сметка на ТП на НОИ-П. сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00030276/02.06.2015 г. - главница 2745,24 лева и лихва 525,97 лева, представляваща нанесена щета на средствата на ДОО, представляващи неправомерно изплатена сума за пенсия на Б. Ф. Х. за периода от 02.06.2012 г. до 30.04.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на административния орган е съобразено с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО в редакцията му към датата на издаване на отменения акт на ТЕЛК и към датата на издаване на актовете, с които е ангажирана имуществената отговорност на членовете на състава на ТЕЛК. Решението е неправилно. Постановено е при неверни изводи и неточно издирване и прилагане на материалния закон. Установено е, че лекарите М. Б. и Л. Д. са членове на ТЕЛК Общи заболявания състав 1-П. издала Експертно решение № 1818/150/17.10.2012 г., с което на Б. Х. е определена 71% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Въз основа на това ЕР с разпореждане № 6105184625/22.11.2012 г. на Ръководителя "ПО" при ТП на НОИ-П., на основание чл. 74, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО на Х. е била определена лична социална пенсия за инвалидност, считано от 02.06.2012 г. На основание чл. 98, ал. 7 от КСО пенсията е отпусната в минимален размер. Пенсията е получавана до 30.04.2014 г. С Експертно решение № 0517/21.10.2013 г. на НЕЛК ЕР 1818/150/17.10.2012 г. е отменено и ЕР е върнато на ТЕЛК за ново произнасяне и съобразно указанията на специализиран състав по белодробни заболявания. Комисията е приела, че определения процент в ч. IV е немотивиран и завишен. Посочила е, че за това състояние по т. 3, р. VI, ч. IV и във връзка с т. 2, р. I, ч. IV от Наредбата за медицинската експертиза се следват 40% трайно намалена работоспособност/ТНР/. Процентът ТНР се намалява поради запазената систолна функция на ЛК, хемодинамично незначимо ритъмни нарушения без описани застойни прояви-без органомегалия и белодробен застой. С ЕР на ТЕЛК Специфични и неспецифични белодробни заболявания 1620 № 0802/085/02.06.2014 г., на Х. е определена 44% трайно намалена работоспособност за срок от една година. С ЕР на ТЕЛК Първи състав към "МБАЛ П."АД 1610 № 3044/187/29.10.2014 г., на Х. е определена 59 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, с начална дата на инвалидизиране 05.02.2009 г. Експертното решение е влязло в сила на 13.11.2014 г. С ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00030276/02.06.2015 г. е прието, че неправомерно е изплатена сумата от 2745,24 лева за периода от 02.06.2012 г. до 30.04.2014 г. С разпореждане № РО-5-15-00042343 от 08.07.2015 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - П. е постановено събиране на суми по ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00030276/02.06.2015 г., за сумата от 3271,21 лева, от които 2745,24 лева главница и 525,97 лева лихва, като административния орган е приел, че се касае за възстановяване на нанесени щети на средствата на ДОО съставляващи неправомерно изплатена сума за пенсия на Б. Х. С решение № 2153-15-30 от 06.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ - П. жалбата на д-р Б. и д-р Д. срещу разпореждане № РО-5-15-00042343 е оставена без уважение. С оглед на изложеното имуществената отговорност на двамата жалбоподатели не е реализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящият случай административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Административният орган не е доказал и настъпила щета за ДОО. Съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто ТНР. С отмененото ЕР на ТЕЛК № 1818/150/17.10.2012 г., на Б. Х. е определена 71% трайно намалена работоспособност. Неправилно директорът на ТП на НОИ-П. е приел, че настъпилата щета за ДОО е с оглед на последващото ЕР на ТЕЛК Специфични и неспецифични белодробни заболявания 1620 № 0802/085/02.06.2014 г., с което на Х. е определена 44% трайно намалена работоспособност за срок от една година. Това решение не е окончателно, а е следвало да бъде съобразено от ТЕЛК Общи заболявания при определяне на ТНР, съобразно дадените указания от НЕЛК. С последващото ЕР на ТЕЛК Първи състав към "МБАЛ П."АД 1610 № 3044/187/29.10.2014 г., на Х. е определена 59 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, с начална дата на инвалидизиране 05.02.2009 г. Експертното решение е влязло в сила на 13.11.2014 г. Въз основа на последното решение, при 59% ТНР на Х. се дължи пенсията за инвалидност, която се отпуска по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение на Административен съд П. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от М. Б. и Л. Д. решение № 2153-15-30 от 06.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № РО-5-15-00042343 от 08.07.2015 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - П.. С оглед изхода на спора настоящата инстанция не присъжда разноски на касационните жалбоподатели, тъй като такива не са заявени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение