Решение № 384 от 3.7.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200533/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Б. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 114/22г. по описа на Окръжен съд - Ямбол поради неучастието му в съдебното производство. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал.1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. В своя защита осъденият пледира, че желае възобновяване на наказателното производство, за да сключи споразумение за решаване на делото, с което да му бъде определено справедливо наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. Осъденият е предаден на 25.04.24г. от Република Гърция в изпълнение на ЕЗА от 25.03.24 година. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият М. М. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 242, ал. 2, пр.1 от НК. Обвинителният акт срещу него е внесен на 12.05.2022г., като по него е образувано нохд № 114/22г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, приключило с постановяване на присъда № 4/13.03.23г., с която молителят е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр.1 от НК (за контрабанда на 2, 908 гр.високорисково наркотично вещество – кокаин от Република Турция в Република България), като при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 (две) години, при първоначален строг режим на изтърпяване. По жалба на служебния защитник на подсъдимия било образувано внохд № 91/23г. по описа на Апелативен съд- Бургас. С решение № 83/01.11.23г. въззивната инстанция потвърдила изцяло първоинстанционната присъда. Изяснено е по делото, че досъдебното производство е започнало в присъствието на осъдения. С постановление от 16.12.21г. (л. 14 от ДП) М. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 2, пр.1 от НК, за това че на 16.12.21г., през ГКПП „Лесово“, обл. Ямбол, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България 1 пликче, с общо брутно тегло 3, 15 гр. с високорисково наркотично вещество - кокаин. В постановлението за привличане е отразено, че действието е извършено в присъствието на защитник, като и че осъденият и защитника му са се подписали лично на него. Със същото постановление спрямо М. М. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева, като са му били разяснени задълженията по спазване и нарушенията на взетата мярка за неотклонение. Осъденият е посочил като адрес за призоваване с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 9, както и телефон, на който да бъде уведомяван за бъдещите процесуално - следствени действия. Освен това, спрямо осъдения е наложена и забраната по чл. 68 от НПК. (л. 70 от ДП) Впоследствие, М. М. е бил редовно призован (л. 24 от ДП) пред органа на досъдебното производство за 07.02.22г., от 10, 00ч., за предявяване на постановление за привличане, провеждане на разпит и евентуално предявяване на материалите по разследването. На 09.02.22г., упълномощил и защитник (л. 27 от ДП), който да го защитава по конкретното досъдебно производство. Последвала комуникация по телефона между разследващия и упълномощения защитник, както и между разследващия и обвиняемия, при който било изяснено, че той няма да се яви на посочената дата поради заболяване, като осъденият уточнил и нов адрес за призоваване в гр. Русе. При извършената проверка обвиняемият не бил установен на посочения от него адрес в гр. Русе, а на постоянния - в с. ***, призовките се връщали невръчени, поради това, че не се намирал на адреса, а по сведения на близките му отсъствала информация за актуалното му местопребиваване.(вж. л. 48, 60 от ДП). След внасяне на обвинителния акт срещу осъдения М., съдебният състав предприел действия по издирването и призоваването му, които не дали резултат, поради което производството срещу него било разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК. Въззивното производство също протекло в отсъствие на подсъдимия М.. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, в хода на която той е бил привлечен като обвиняем за престъплението, за което впоследствие е бил признат за виновен и му е било наложено наказание. Спрямо него са били взети и съответните мерки за процесуална принуда, като надлежно са му били разяснени последиците от тяхното неизпълнение. За основателността на искането за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 423, ал. 1 от НК не е достатъчно само да бъде установено, че делото е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Наред с това следва да е налице еднозначно заключение, че осъденият не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият М. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това компетентните органи и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Органите на досъдебното производство, а впоследствие и решаващите инстанции са проявили необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието му в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, са предприели действия по приключване на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство. Щом деецът е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, а неучастието му в производството се дължи на личното му недобросъвестно процесуално поведение, а не на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряване на участието му в производството, претенциите му за проведен процес в негово отсъствие на осн. чл. 423, ал. 1 от НК, са неоснователни. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,