Решение № 1161 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2020 г.

Решение № 1161 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "Ай Мобилити" ООД, ЕИК 203774638, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. "Княжевска" № 27, представлявано от управителя И. Колев, чрез адв. М. Минков, срещу решение № 4892/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 10071/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-16-125 от 31.01.2019 г. на министъра на икономиката и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по пропорционалния метод в максимален размер от 140 628. 25 лв., съставляваща 45. 83 % от безвъзмездната финансова помощ (БФП), предоставена по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16 RFOP002-1. 002-0344-C02, която към датата на издаване на акта е в размер на 54 996 лв. - предоставена БФП под формата на изплатен аванс със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна. Касаторът оспорва решаващият извод на съда за правомерност на наложената финансова корекция. Счита, че представените по делото доказателства опровергават фактическите констатации в акта и сочат, че през целия период на изпълнение на проекта, включително през месеца на извършваните проверки, дружеството е осъществявало дейностите на заложеното в АДБФП място в гр. Монтана. Твърди, че съставените протоколи за извършени посещения сами по себе си не установяват по категоричен начин извършено нарушение. Оспорва заключението на съда за заинтересованост на свидетеля И. Йосков. Посочва, че лицето е било назначено на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда със срок от 24 месеца, считано от 21.08.2017 г. Възразява срещу констатацията в съдебното решение за липса на точност и категоричност в показанията на свидетеля Венков. Акцентира на липсата на противоречие в показанията на разпитваните лица и еднопосочните им сведения по основни въпроси като достъпността на мястото за хора с увреждания, наличието на информационна табела и извършване на изпитания. Счита, че неправилно не са кредитирани декларациите, представени от жалбоподателя в хода на административното производство. Позовава се на съставения протокол за извършени тестови изпитвания, съгласно който в периода 13 - 15.06.2018 г. и 25 - 27.06.2018 г. на територията на МБАЛ "Сити клиник – Св. Георги" ООД са били извършени тестове от екипа на "Ай Мобилити" ООД, касаещи функционирането на инвалидната количка, обект на иновацията. Намира за неправилна преценката на съда във връзка с представените трудови договори и вписаните в тях адреси на месторабота на работниците, които кореспондират с издадената заповед за въвеждане на работно време с променливи графици и таблици за отчитането му. Възразява срещу недопускането на поисканата от оспорващия съдебно-счетоводна експертиза, която счита, че би установила направените наемни плащания за обекта в гр. Монтана, плащанията за трудови възнаграждения на служителите, използването на болнични и отпуски. По тези и допълнително наведени в с. з. доводи претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен, ведно с присъждане на осъществените в двете съдебни производства разноски. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерство на икономиката и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г." (ОПИК), чрез юрк. Б. Петров, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Ай Мобилити" ООД срещу описаното решение на УО на ОПИК, с което е определена финансова корекция в максимален размер на 140 628. 25 лв., съставляваща 45. 83 % от безвъзмездната финансова помощ (БФП), предоставена по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16 RFOP002-1. 002-0344-C02, която към датата на издаване на акта е изчислена в размер на 54 996 лв., представляваща 45. 83 на сто от предоставената до момента по договора БФП, под формата на изплатен аванс със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). За да обоснове извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е получател на БФП за изпълнение на проект "Разработване на прототип на иновативна електрическа двуколесна самобалансираща се инвалидна количка, базирана на платформата на Segway", финансиран по ОПИК. Съгласно АДБФП срокът за изпълнение на договора е 24 месеца, считано от подписването му (1.08.2017 г.). В т. 2. 4 е регламентирано задължение на бенефициера да изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение, Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение по процедура BG16 RFOP002-1. 002, както и клаузите на АДБФП и приложенията към него. Констатирано е, че жалбоподателят "Ай Мобилити" ООД е със седалище и адрес на управление в гр. София, а в т. 2 от Формуляра за кандидатстване е посочено място на изпълнение на проекта в гр. Монтана, без да е конкретизиран административният адрес. По силата на договор за наем от 21.08.2017 г. дейностите по проекта е предвидено да се изпълняват в наетото за целта помещение в гр. Монтана – първоначално на ул. "Цар Борис III" № 50, впоследствие, след изменение, одобрено от УО - в блок Аврора 3, ул. "Иван Аврамов" № 10. По разпореждане на УО, на 15.06.2018 г. служители в Главна дирекция "ЕФК" са посетили обекта на бенефициера с цел да се установи дали дейностите по проекта с място на изпълнение – Северозападен район, действително се осъществяват там. Контролните органи са констатирали, че на адреса в гр. Монтана, блок Аврора 3, липсва визуализация по изпълнявания проект, липсва и табела, удостоверяваща, че на това място се помещава офис на "Ай Мобилити" ООД. В проведен разговор със служители на помещаващия се в жилищната сграда Областен информационен център – гр. Монтана, същите са заявили, че нямат информация на адреса да функционира офис на въпросното дружество. Информацията е потвърдена от живущи в сградата, за което е съставен протокол, подписан от проверяващия екип и полицейски служител при РПУ - Монтана. Въз основа на констатациите от проверката е регистриран сигнал за нередност № 201 в регистъра на УО и в ИСУН 2020. Преценено е, че проектът не се изпълнява по начина, по който е заложен във Формуляра за кандидатстване. На 25.06.2018 г. е извършена повторна проверка на място, при която са потвърдени констатациите от първото посещение. Направен е опит за осъществяване на връзка с бенефициера на посочения в ИСУН 2020 телефон за контакт, но на обажданията не е било отговорено. За резултатите от проверката е съставен протокол, подписан от проверяващия екип и от служител на Областен информационен център – гр. Монтана. В регистърното производство са били прегледани попълнените оценителните листове, от които е установено, че проектното предложение на "Ай Мобилити" ООД е получило по критерий 2. "Регионална приоритизация за проекти, изпълнявани на територията на СЗР" от група III. "Приоритизиране на проекти" максимален брой точки, т. к. е посочено, че дейностите ще се изпълняват на територията на Северозападен район (гр. Монтана), към който се прилага териториален подход за целенасочена подкрепа. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, ръководителят на УО е издал оспореният индивидуален административен акт, с който възприемайки изцяло съображенията в изготвения доклад по сигнала за нередност, е потвърдил заключението на подателя за допуснато нарушение на изискванията на чл. 1. 1 от Общите условия на АДБФП, представляващи Приложение II към него, задължаващи бенефициера да спазва условията и задълженията, произтичащи от АДБФП и приложенията към него, както и да осигури необходимия административен, финансов и оперативен капацитет за пълното и точно изпълнение на проекта, съгласно описанието, съдържащо се в Приложение I към АДБФП. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата) - "Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013", за което е определена финансова корекция по пропорционалния метод в максимален размер на 140 628. 25 лв., съставляваща 45. 83 % от предоставената БФП. В общия размер на корекцията е включен изплатеният аванс в размер на 54 996 лв., представляващ 45. 83 на сто от предоставената до момента БФП, който е посочен за подлежащ на връщане. За да определи процентния показател на финансовата корекция, УО се е позовал на констатациите от извършената на 7.11.2018 г. проверка на място, при която е установено, че дейностите по проекта се изпълняват в срок и със съответното качество; експертите от екипа по проекта, наети на пълно работно време, са налични на работните им места; доставените материали и консумативи съответстват на видовете и количествата в приемо-предавателния протокол; оборудването е инсталирано и въведено в експлоатация, за което е приложен снимков материал. При тези данни УО е счел, че естеството и тежестта на нарушението не оправдават определяне на максимален размер на финансова корекция от 100 % върху БФП. Констатирал е неизпълнение на дейностите по проекта на заявеното място в Северозападен район с продължителност от 11 месеца (от м. август 2017 г. до края на м. юни 2018 г.), която е отнесъл към общата 24 месечна продължителност на АДБФП. Позовавайки се на принципите за съразмерност и пропорционалност, полученото процентното съотношение от 45. 83% е приложено към размера на предоставената БФП (306 847. 59 лв.) и по този начин е изчислена финансова корекция в максимален размер на 140 628. 25 лв. За установяване на релевантните факти във връзка с местоизпълнението на проекта и спазването на ангажиментите по АДБФП в хода на съдебното производство са разпитани лицата И. Йосков и Р. Венков. Оспорващият е направил искане за допускане на ССчЕ, което АССГ е отхвърлил с мотив, че формулираните от оспорващия задачи за установяване на трудовоправни и осигурителни отношения, както и направени плащания и осчетоводявания, не са относими и няма да допринесат за установяване на релевантните за спора обстоятелства. При тази фактическа обстановка и след анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на съответствието на акта с материалния закон АССГ е концентрирал спора до това налице ли са фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е упражнил властническото правомощие по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, респ. изпълнявани ли са дейностите по проекта на предвиденото в АДБФП място в гр. Монтана. Първоинстанционният съд е анализирал приетите по делото писмени и гласни доказателства. Не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, считайки, че св. Йосков е заинтересован поради трудовоправната му връзка с оспорващото дружество, а св. Венков не дава категорични и точни сведения за подлежащите на установяване факти. По идентичен начин съдът е подходил и към представените в регистърното производство декларации от Р. Венков и Н. Накова. Анализирайки съдържанието и естеството на декларираните данни, АССГ е счел тези документи за недостоверни и ги е изключил от доказателствения материал. Не е кредитиран и представеният от оспорващото дружество протокол за извършени тестови изпитвания с мотив, че в първия междинен отчет за изпълнението на проекта въпросният документ не фигурира и липсва информация за извършвани тестови изпитвания на територията на МБАЛ. АССГ е констатирал, че за въпросния период 01.08.2017 - 26.10.2018. са отчетени само предварителни дейности и обективно не е възможно на датите, посочени в протокола – 13 - 15.06.2018 г. и 25 - 27.06.2018 г., действително да са били проведени тестови изпитвания на иновативния продукт. По отношение на представените трудови договори съдът е счел, че същите удостоверяват съгласието на страните за създаване на трудовоправна връзка, но не доказват, че трудовите функции действително се изпълняват на уговореното място в гр. Монтана. Констатирани са и противоречия. В един от договорите е посочено като основно място на извършване на работата гр. Монтана, ул. "Цар Борис" ІІІ, № 50, а в друг, от същата дата, гр. Монтана, Аврора, бл. 3, ул. "Иван Аврамов" № 10. Установено е също, че различни местоработи са посочени и в останалите трудови договори, сключени в различни дни в периода 21 - 25.08.2017 г. В съдебното решение е съобразена доказателствената стойност на приобщените по делото частни документи – заповед за въвеждане на работно време с променливи графици и таблици за отчитане на работното време. АССГ е отчел, че същите са без достоверна дата, съставени и представени от страната, за която те удостоверяват благоприятни факти и обстоятелства. Посочил е, че ангажираните писмени доказателства не могат да бъдат противопоставени на официалните документи, на които административният орган е основал заключенията си, при което е възприел фактическите констатации в акта за неосъществяване на дейностите по проекта на заявеното от бенефициера място на изпълнение. Първоинстанционният съд е потвърдил извода на УО за извършено нарушение на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Възприел е правната квалификация на извършеното нарушение като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата за посочване на нередности. Споделено е становището, че одобряването на кандидата за финансиране е в резултат на допълнително получени брой точки по критерий "място на изпълнение на проекта", с оглед на което предоставената БФП води до начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, което е основание за налагане на финансова корекция съгласно чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. При това заключение АССГ е пристъпил към проверка на размера на приложената мярка. Съобразил е посочените в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата минимални и максимални процентни показатели. Счел е, че при определяне на конкретния размер на финансовата корекция органът действа при оперативна самостоятелност, която според съда е законосъобразно осъществена и приложеният от УО процентен показател от 45. 83% е справедлив и съразмерен на констатираното нарушение. С тези мотиви първоинстанционният съд е извел решаващ извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. По делото не е спорно, че обжалваното решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът е за приложението на материалния закон, обусловен от насрещните тези на страните за това дали бенефициерът е спазил условието в АДБФП дейностите по изпълнение на проекта да се осъществяват на уговореното и одобрено от УО място в гр. Монтана, блок Аврора 3, ул. "Иван Аврамов" № 10. Противоречие има и в становищата на страните по отношение на числовото изражение на наложената финансова корекция, което касаторът намира за необосновано завишено. Настоящият съдебен състав счита за правилен изводът в съдебното решение за наличие на нарушение на принципите за добро финансово управление, съставляващо нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата. Този извод следва от съвкупния анализ на ангажирания по делото доказателствен материал, включително съставените протоколи за проверка на място. Независимо от това, касационната инстанция не споделя крайното заключение за законосъобразност на акта, т. к. приложеният от органа процентен показател на финансовата корекция и определеният въз основа на него числов размер на административната мярка, са неправомерни. Съображенията за това са следните: По отношение на констатираното от УО отклонение от АДБФП: Правилно е преценена от съда доказателствената стойност на представените от оспорващия частни документи. Същите не могат да бъдат противопоставени на официалните документи, на които административният орган е основал заключенията си. Протоколите за проверки на място са съставени в изпълнение на правомощията на контролните длъжностни лица да проверяват местоизпълнението на финансираните в процедурата проекти в съответствие с териториалния подход за целенасочена подкрепа на Северозападния район на планиране. Констатациите от направените в обекта посещения са потвърдени от трети незаинтересовани лица – живущи и работещи в блока. Протоколите съдържат подписи на проверяващите и на свидетелите при съставянето им и няма основание да бъде поставена под съмнение тяхната обективност. Резултатът от проверките е обстойно анализиран в изготвените доклади на началник отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности", Главна дирекция "ЕФК", и с оглед поетите от бенефициера ангажименти по АДБФП действително сочат нарушение на принципите, по които следва да се разходват средствата от ЕСИФ. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая като фактическо основание за налагане на финансовата корекция са посочени отрицателни факти - дейностите по проекта не се изпълняват на мястото за изпълнение на проекта, с оглед на което, за да е успешно доказването на оспорващия, е достатъчно то да опровергава твърдените в акта обстоятелства. Жалбоподателят "Ай Мобилити" ООД не е провел успешно доказване на твърдените от него факти. Ангажираните гласни доказателства правилно не са кредитирани от съда. Обективността на свидетеля Йосков е разколебана от трудовоправната му обвързаност с жалбоподателя. Обстоятелството, че свидетелят е бил назначен на срочен трудов договор не променя извода за възможната му заинтересованост, т. к. по време на извършване на проверките лицето е било във валидни трудовоправни отношения с бенефициера. Следва да се посочи, че заинтересоваността на свидетеля произтича не толкова от възможното настъпване на негативни финансови последици за работодателя му, колкото от вероятността да бъде ангажирана отговорността му при установено отсъствие на работното място и неизпълнение на трудовите му задължения. Липсата на точност и яснота в показанията на другия свидетел - Венков, също изключва кредитирането им. За да бъдат свидетелските показания информационен източник за факти, същите следва да са конкретни и недвусмислени; да дават достатъчно ясна и категорична информация за подлежащите на установяване обстоятелства. В случая отговорите на лицето правилно са интерпретирани от съда като колебливи и законосъобразно са изключени от доказателствения материал. Правилно е прието, че достоверността на декларираните от Р. Венков и Н. Накова обстоятелства е разколебана от нелогичната идентичност в съдържанието на подписаните от тях декларации. Посочените лица са живущи в съседство и като такива е необяснима тяхната детайлна осведоменост по вътрешнослужебни за дружеството въпроси, свързани с организацията и естеството на работа. По отношение на представения в регистърното производство протокол от директора на МБАЛ "Сити клиник – Св. Георги" ЕООД за извършени на територията на МБАЛ тестови изпитвания в периода 13 - 15.06.2018 г. и 25 - 27.06.2018 г.: въпросният частен документ е с дата 28.06.2018 г. и не е бил приобщен към документацията по първия междинен отчет на бенефициера за периода 1.08.2017 г. – 26.10.2018 г. (Дейност 1). Удостоверените с него тестови изпитвания на прототип на иновативна количка, разработена от екипа на "Ай Мобилити" ООД, не могат да се обвържат с отчетените до 26.10.2018 г. дейности, свеждащи се до скициране, изготвяне на монтажен чертеж и извеждане на работни чертежи. Изрично е посочено в подадения от бенефициера междинен отчет, че предстои да бъдат изработени и сглобени компонентите и да се създаде прототип, който да се тества в реална среда. Следователно към 28.06.2018 г., когато е подписан въпросният протокол, обективно не е било възможно да се проведат удостоверените с протокола тестови изпитвания. Към тази дата инвалидната количка, обект на иновацията е била единствено проектирана. Правилно са преценени представените пред съда трудови договори. Същите не кореспондират помежду си, т. к. в тях са вписани различни адреси за изпълнение на трудовите функции. Договорите удостоверяват постигнатото съгласие за установяване на трудовоправна връзка съобразно договорените условия; посочват мястото, на което работникът осъществява трудова дейност във връзка с изпълнението на проекта, но не могат да докажат, че действително на това място е престиран трудовият резултат. Доказателствената стойност на графиците и таблиците за отчитане на работно време, правилно са ценени съобразно характеристиката им на частни документи, без достоверна дата, съставени и представени от страната, за която те удостоверяват благоприятни факти. Законосъобразно е отхвърлено като неотносимо за спора искането на жалбоподателя за назначаване на ССчЕ. Плащането на наемното възнаграждение по договора за наем не е обвързано от реалното ползване на обекта, а документите за ползвани болнични и отпуски са могли да бъдат представени от жалбоподателя и без провеждането на съдебна експертиза. Пред настоящата инстанция е направено същото доказателственото искане, без да е съобразена забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Освен това, при липсата на доказателства, че проектът се изпълнява на заявеното в АДБФП място, доказването на трудовоправни и осигурителни отношения, респ. на плащания и осчетоводяването им, не може да опровергае фактическите обстоятелства в акта, установени с официални документи, нито да доведе до фактически и правни изводи, различни от направените в обжалваното съдебно решение. С оглед изложеното, съответен на доказателствата по делото е изводът на АССГ за допуснато нарушение на принципите за добро финансово управление съгласно чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 Регламент (ЕС) № 1303/2013, респ. за наличие на нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата за посочване на нередности. Предоставената БФП не се усвоява в района, за който е предназначена и който е обект на целенасочена подкрепа в процедурата. При заявеното място на изпълнение проектното предложение на "Ай Мобилити" ООД е получило допълнителен брой точки, благодарение на което кандидатът е бил класиран и одобрен за финансиране. Извършеното нарушение нанася вреда на бюджета на Съюза и обуславя налагане на финансова корекция съгласно чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Този правен извод на първоинстанционния съд е правилен, но неправилна е преценката му за законосъобразност на акта в частта на определения размер на приложената мярка. В тази насока основателни са доводите на касатора за извършено незаконосъобразно завишаване на финансовата корекция. По делото е установено, че на 7.11.2018 г., в процеса на верификация, служители на УО са посетили обекта на бенефициера, при което са констатирали, че дейностите по проекта се изпълняват в срок и със съответното качество; наетите експерти от екип за изпълнение на проверката са били налични на работните им места; доставените материали и консумативи съответстват на видовете и количествата в приемо-предавателния протокол; оборудването е инсталирано и въведено в експлоатация, за което е приложен снимков материал. Резултатите от проверката са мотивирали УО да намали подлежащата финансова корекция до 45. 83 % от БФП. Съотношението е получено при отнасяне на продължителността на констатираното неизпълнение - от сключването на АДБФП през м. август 2017 г. до края на м. юни 2018 г., т. е. 11 месеца, към общата продължителност на АДБФП - 24 месеца. Това процедиране на органа е незаконосъобразно. Действително при определяне на финансовата корекция органът разполага с оперативна самостоятелност, но според настоящият съдебен състав изборът му е нормативно ограничен от лимитативно посочените в Наредбата размери на процентните показатели. Както УО, така и съдът в решението си некоректно цитират текста на т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата, където в графа "Показател на корекцията (в %)" е посочен размер на корекцията 100 на сто. В съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция е предвидено да бъде намален на 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. В акта на УО и в обжалваното съдебно решение е прието, че намалението може да бъде до 2 на сто, което не съответства на съдържанието на санкционната норма. Според настоящият касационен състав смислово различно е съдържанието на възприетата от органа и от съда формулировка "до 2 на сто" от действително употребения в закона израз "на 2 сто". Съгласно чл. 72, ал. 3, изр. първо ЗУСЕСИФ, респ. чл. 5, ал. 1 Наредбата, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата. По силата на чл. 5, ал. 3 Наредбата, изчисляването на финансовата корекция се извършва, като процентният показател, посочен в приложения № 1 и 2, се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване, като се прилага следната формула: К = Пк x Ср, където: К е стойността на финансовата корекция; Пк – процентният показател на финансовата корекция съгласно съответното приложение; Ср – сумата на допустимите, поискани от бенефициента, разходи, за който е констатирано нарушението. За констатирана нередност по Приложение № 2 се определя самостоятелна финансова корекция, като се прилага съответният процентен показател за всяка от тях (чл. 8, ал. 1). Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че при изчисляване на финансовата корекция изборът (числовото изражение) на процентния показател е законодателно ограничен до предвидените в съответното приложение размери. Т. е. съобразно естеството и сериозността на нарушението управляващите органи разполагат с оперативната самостоятелност да наложат максимален, среден или минимален размер на финансовата корекция, но не и да прилагат или определят друг, непредвиден в Наредбата процентен показател, както в случая УО на ОПИК е процедирал. Нормата на т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата има санкционен характер, поради същата следва да се прилага стриктно от органите. Приемайки, че процентният показател може да се определи в порядъка от "2 на сто" до 100 % от БФП, УО е пристъпил към изчисляване на продължителността на констатираното неизпълнението, при което необосновано е счел, че то е 11 месеца. Това заключение не се подкрепя от ангажирания по делото доказателствен материал, а почива на предположения. В административното производство е установено единствено, че на две конкретни дати – 15.06.2018 г. и 25.06.2018 г., офисът на дружеството не е функционирал и експертите не са намерени на работното им място. От това не следва, че още от момента на сключване на АДБФП през м. август 2017 г. е налице постоянно, продължаващо неизпълнение на ангажиментите във връзка с местоизпълнението на проекта. Обратен извод не следва от обхвата на наблюдавания период в ползвания от УО формуляр за изпълнение. Това е типизиран вътрешнослужебен акт (тип бланка) и не може да удостовери времето, през което бенефициерът действителното не е изпълнявал дейностите на заявеното място. Позоваването на индиции в случая е недопустимо. Изложеното сочи незаконосъобразност на приложения от УО процентен показател на финансовата корекция от 45. 83% – първо, защото такъв не е нормативно предвиден, и второ, защото съотношението не се обосновава от доказателствата по делото. В тази насока с оглед изрично посоченият т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 Наредбата минимален размер на корекцията от 2 % и преценката на УО за несъщественост на извършеното нарушение, е налице противоречие между мотивната част на акта и диспозитивът му, което води до незаконосъобразност на упражнената властническа компетентност. Достигайки до обратния правен извод, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, както и да се отмени оспореният индивидуален административен акт. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК такива следва да му се присъдят в доказания общ размер от 7 532. 28 лева, от които 1406. 28 лева – държавна такса за първата съдебна инстанция, 1 126 лева – държавна такса за настоящото производство и 5 000 лева заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК Върховният административен съд, седмо отделение